Членството в еврозоната не може да замени добрите национални политики, а напротив – засилва необходимостта от фискална дисциплина, структурни реформи и силни институции, казва управителят на БНБ в интервю за Global Finance
За икономиката на България приемането на еврото означава по-дълбока финансова интеграция, засилено доверие на инвеститорите и по-голяма устойчивост спрямо външни шокове. Това заявява пред Global Finance управителят на БНБ Димитър Радев.
За обикновения гражданин най-осезаемите ефекти ще бъдат практични: премахване на валутния риск с основните ни търговски партньори, по-ниски транзакционни разходи и по-голяма ценова прозрачност, изброява той. И е категоричен, че членството отваря нови възможности за устойчив растеж и просперитет.
Но предупреждава, че тези ползи ще се реализират изцяло „само ако продължим дисциплинираните политики, които ни доведоха дотук".
Рискове винаги има, но те не произтичат от самото евро – а от начина, по който ще управляваме отговорностите си в рамките на еврозоната. Истинският риск е вътрешното успокоение: погрешното убеждение, че членството в еврозоната може да замени добрите национални политики. Това не е така. Напротив – участието в еврозоната засилва необходимостта от фискална дисциплина, структурни реформи и силни институции,
България има силна традиция на фискална предпазливост,
а ниското ни съотношение дълг към БВП – едно от най-ниските в ЕС – е доказателство за това. През последните години тази дисциплина беше поставена на изпитание от политическа нестабилност и глобална волатилност, което доведе до известно разхлабване на фискалната позиция, което сега трябва да бъде коригирано.
Важно е да се отбележи, че натискът за по-високи разходи рядко идва от домакинствата или бизнеса — той произтича от политически решения. Изкушението да се използват по-ниските лихви като оправдание за разхлабена фискална политика е добре познато. Затова утвърдената институционална рамка на България, основана на фискални правила и разумен надзор, е от ключово значение. Убеден съм, че фискалната дисциплина ще остане водещ принцип.
Да, институционалният контекст ще се промени, отбелязва Радев. Резервните изисквания ще бъдат хармонизирани с правилата на Евросистемата и БНБ вече няма да ги определя едностранно. Но е важно да припомним, че в условията на валутния борд – освен резервните изисквания – способността ни да водим активна парична политика и без това е силно ограничена. От тази гледна точка
присъединяването към еврозоната не е загуба на автономия, а стратегическо надграждане
За пръв път ще имаме глас в оформянето на паричната политика на еврозоната чрез участието си в управленските органи на ЕЦБ. Това е съществен институционален напредък.
От 2020 г. България е част от Банковия съюз чрез рамката за тясно сътрудничество с ЕЦБ, която обхваща както Единния надзорен механизъм (SSM), така и Единния механизъм за преструктуриране. Членството в еврозоната ще доведе този процес до пълна интеграция. То означава
по-високи стандарти на надзор, по-голяма прозрачност
и по-голяма последователност в банковия сектор. Българските банки вече са под съвместен надзор в рамките на SSM, а очакванията – особено по отношение на капиталовата устойчивост и управлението – ще продължат да се повишават. Възможно е да последва известна консолидация, особено сред по-малките или по-слабо конкурентни институции. Но това отразява по-широки пазарни процеси, а не самото въвеждане на еврото. Ролята на БНБ остава непроменена: да гарантира финансовата стабилност, да защитава вложителите и да насърчава дългосрочната устойчивост на банковата система, завършва Радев.
