- БСП продължава да говори за стръмна скала
- Плоският данък от 10 на 15% и облагане на дивидентите, настоява КНСБ
- Догодина: 2,3 млрд. лева за 10% ръст на заплатите в бюджетния сектор, а таванът за осигуряване да расте по-бързо, иска синдикатът от властта. И повече облекчения за деца
Не с първия бюджет на България в евро, но от 2027 година трябва да има сериозни промени в данъците и осигуровките. Около това се завъртя дебатът между синдикати и представители на управляващите на старта на бюджетната процедура. Бившият финансов министър Владислав Горанов и председателят на парламентарната група на БСП Драгомир Стойнев уважиха дискусията, организирана във вторник от КНСБ, и се включиха с анализ и предложения. Горанов уточни, че е в качеството си на експерт, а не на съветник на парламентарната група на ГЕРБ.
Вдигане на сегашния плосък данък, по-високи осигуровки за пенсия, по-големи облекчения за семействата с деца са част от предложенията на КНСБ. От конфедерацията са убедени, че стръмна скала трябва да смени сегашния плосък данък, но за това е нужно повече време и дълъг дебат, затова за 1 януари 2026 г. представиха по-кратък списък от искания.
По-сериозни данъчни облекчения за работещите родители догодина е сред основните. Едното им предложение е сумите, които се приспадат от годишната данъчна основа на един от родителите, да нарастват с по 600 лева на всяко следващо дете. А другото - от облекчението да се възползват и двамата родители до достигане на общата сума. Така за едно дете би било 600 лв.,
за две деца - 1200 лв.,
а за три и повече - 2400 лв. На пресконференция в централата на КНСБ, озаглавена “Време за равносметка: с тази данъчна система дотук?!”, президентът на конфедерацията Пламен Димитров изрази увереност, че партиите в парламента ще приемат мярката за семействата с деца.
Второто предложение, което от КНСБ отправиха към политиците, е максималният осигурителен доход да расте по-бързо, като от 1 януари да стане 4625 лева.
Засега финансовото министерство предвижда от догодина той да бъде 4430 лв., от 2027-а - 4730 лв., после да скочи на 5030 лв. Иначе от 1 април 2025 г. е 4130 лв.
Третото им искане е осигурителната вноска за пенсия да се вдигне с 2%. В прогнозата на МФ засега е предвидено
вноската да се увеличава с по 1% в началото на 2027-а и на 2028 г.
Партиите вече обсъждат държавния бюджет за 2026 г. и засега плоският данък остава, но мислят кое да вдигнат - осигуровките или ДДС, за да се впишем в дефицит до 3% (колко е той - виж долу). Наскоро шефът на Фискалния съвет Симеон Дянков, също бивш финансов министър от ГЕРБ, предложи ДДС да стане 22%, понеже е по-добре от вдигането на осигуровките, но премиерът Росен Желязков го поряза.
В навечерието на подготовката на бюджета пък БСП започна силно да настоява прогресивен данък да смени плоския. На организираната от синдикатите конференция във вторник Драгомир Стойнев обясни, че през тази година властта ще може да изготви нормален бюджет, а “не да гаси пожари”, и да помисли за по-сериозни данъчни промени от 2027 г.
Шефът на лявата група се обяви за това
максималният облагаем доход да е 10 минимални заплати, или 10 770 лева
към момента.
10% повече за заплати в бюджетната сфера е искането на КНСБ на старта на бюджетната процедура. Но увеличението на разходите за персонал да върви с диференциация в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през 2025 г.
Миналата година разходите за персонал от бюджета бяха 22,75 млрд. лева, т.е. за 2026 г. настояват за допълнителни 2,3 млрд. лева. Пламен Димитров подчерта, че силовите сектори, които миналата година получиха увеличение на заплатите от 50% и повече - като МВР и службите, няма как да очакват повишение. Но други сектори получили едва 5% и някои от тях са готови за протести, предупреди шефът на синдиката.
Основното искане на КНСБ е плоският данък от 10 да стане на 15%,
но с необлагаем минимум за хората на минимална заплата
Което няма как да влезе в сила от догодина - най-вече заради голямата дупка в бюджета, която ще се получи заради необлагаемия доход, затова на първо време настояват най-вече за данъчните облекчения за родители.
С плосък данък са още страни като Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан и други извън Европейския съюз и еврозоната. Според данните на КНСБ въвеждането му у нас през 2008 г. е довело до намаляване на инвестициите като дял от БВП, неравенствата са се увеличили, приходите от данъци като дял от БВП са намалели. Сега средно България събира приходи от данъци върху печалбата, които възлизат на 3,3% при средно равнище за ЕС 9,4%. В Европа максималните корпоративни данъци достигат до 55,4% - като във Франция, над 50% са в скандинавските държави.
Дори корпоративният данък да нарасне на 15%, пак ще е далеч под средното ниво за ЕС, което е 21,3%
В България е вторият най-нисък данък след Унгария, където е 9%. Кипър, известен като офшорна зона, е на трето място - 12,5%. Най-високи са в Малта - 35%, Португалия - 30,5%, и Германия - 29,9%. Много по-висок е и при съседките ни от ЕС Румъния (16%) и Гърция (22%). По изчисления на КНСБ вдигането на корпоративния данък с 5% би вкарало допълнителни 3 млрд. лева в бюджета за година.
Синдикалистите предлагат повишаване на ставката от 5 на 15%, както и въвеждане на алтернативни данъци. Единият е
облагане на свръхпечалбите на банките
и хазартните оператори. Такова предложение имаше и миналата година за банковите институции, но не мина. По европейски регламент тогава минималната ставка би била 33%, което се прилага в много страни от ЕС като Испания, Италия и Чехия.
Друга идея е данък върху финансовите трансакции, като например 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти в случаите, когато една от финансовите институции е в страна членка на ЕС. Това не би засегнало ежедневното банкиране на хора и фирми, но би допълнило бюджета с около 600 млн. лева.
Третата е въвеждане на “дигитален данък”,
т.е. облагане и на цифровото присъствие като онлайн реклама и продажба на данни. Идеята е приложима за големи мултинационални компании с определен праг на приходите - общ оборот над 750 млн. евро и постъпления от цифрови услуги в рамките на ЕС над 50 млн. лева. Такъв данък има в 12 страни от ЕС, сред тях Франция, Италия и Испания, където ставката е 3%.
Най-сериозно попълване на бюджета (освен вдигането на корпоративния данък) по сметки на КНСБ би донесло повишаването на осигурителната вноска в първия стълб с 2% - допълнителни 1,2 млрд. лв. А ако се приложат всички мерки на КНСБ, в хазната ще влязат още 3 млрд. лв. нето след изплащане на облекченията и предвидена политика по доходите. За сравнение бюджетът на здравната каса за 2025 г. е 9 млрд. лв.
Владислав Горанов: 8,1% дефицит за 2026 г., ако системата не се промени
Дефицитът в края на годината ще бъде 5-6%, а през 2026 г. може да стигне 8,1%, ако няма промени в данъчната система, предупреди бившият финансов министър Владислав Горанов.
Това означава 18 млрд. лева “дупка” в бюджета за догодина, сподели той изчисления на МФ. Като основни причини за недостига посочи формулите за изчисление на минималната работна заплата и на някои заплати (МВР, преподаватели, служби), дължимите 8 млрд. лв. по общинската инвестиционна програма и швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите.
Горанов предупреди, че ако България не изпълни условието за 3% дефицит, срещу нея може да започнат наказателни процедури. Наскоро в интервю за “24 часа” той предложи вариант за попълване на тази дупка - вдигане на косвения данък на 22%, което ще вкара още близо 2 млрд. лв. в бюджета за догодина.
