Подобряване на инвестиционната среда, повишаване на икономическата стабилност, увеличаване на доходите и жизнения стандарт, равни начала за българските производители при износ в чужбина – това са само част от ефектите, които ще последват от влизането на България в еврозоната. В по-малките населени места средният и малкият бизнес ще имат по-добър достъп до инвестиции, което ще създаде и повече работни места. Най-големият риск в този процес е липсата на информация.

Тези изводи и прогнози споделиха представители на бизнеса, синдикатите, гражданските организации и институции по време на регионална дискусия за еврото в Карлово. Събитието „Ефектът на еврозоната" беше организирано от Икономическия и социален съвет (ИСС) като част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България.

„В последните години ИСС работи последователно по темата еврозона и е изразявал своята подкрепа към усилията на държавата в свои анализи и резолюции. Целта на регионалните дискусии, които организираме, е да дадем подробни разяснения за предстоящите етапи и да улесним гражданите в това да се информират. Особено важно е, ако хората имат съмнения или въпроси да ги задават към институциите, за да получат достоверен отговор и да не станат обект на измами или дезинформация", каза по време на откриването на събитието председателят на ИСС Зорница Русинова.

„Мястото на България е в еврозоната. Ние сме в заключителния етап да станем член на голямото европейско семейство. Това ще даде големи възможности на бизнеса и съм убеден, че още през 2026 г. всеки един български гражданин и във финансово отношение ще бъде повече европеец. Проследявайки пътя на други държави виждаме, че никоя от тях не е претърпяла загуби", каза кметът на Община Карлово Емил Кабаиванов.

В трите тематични панела на регионалната дискусия работодателски, синдикални и граждански организации, както и представители на ключови държавни институции – Министерство на финансите, Националната агенция за приходите, Комисия за защита на потребителите, „Български пощи" и ГДБОП, представиха различните аспекти от въвеждането на еврото.

Еврозоната е най-добрата инвестиция, която България може да направи за бъдещето си. Бизнесът е добре информиран и запознат с предимствата и предизвикателствата в процеса на присъединяване. Опитът от страните членки показва, че влизането на страната в еврозоната ще има положителен ефект върху развитието на икономиката, конкурентоспособността и инвестициите. Около това мнение се обединиха представителите на национално представените работодателски организации, членове на ИСС - Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската стопанска камара (БСК). В панела с фокус бизнес участваха и експерти от Министерството на финансите.

„От присъединяването ни към еврозоната зависи как ще се развива държавата занапред. Към днешна дата две трети от българската икономика е свързана с европейската. Въпросът е как да извлечем най-доброто от членството ни за предприятията и най-доброто за хората", посочи Ивелин Желязков, член на ИСС от организациите на работодателите и директор „Тристранно сътрудничество" в АИКБ.
Какви ще бъдат ефектите върху доходите и цените, както и какъв ще бъде контролът върху търговците, стоките и услугите, обсъдиха в тематичния панел КНСБ, НАП и КЗП.

„Има човешки причини заради, които подкрепяме еврозоната. Ако вземем опита на Прибалтийските държави и Хърватия виждаме впечатляващ ръст на БВП и доходите на хората след присъединяването им", посочи президентът на КНСБ и заместник-председател на ИСС от група „Синдикати" Пламен Димитров.

„В Литва средната работна заплата вече е 2233 евро, което е нарастване 3 пъти от 714 евро при влизането й. В Латвия и Естония ръстът е 2 пъти, но и това е значително по-ускорен ход от този в България. Ако следваме тази логика от сегашните 1326 евро средна заплата в България след 10 години тя трябва да се удвои и да достигне 2700 евро. Това е прогнозата, ако вземем динамиката в страните членки досега", отбеляза Димитров.

Третият панел – „Полезно за гражданите", се фокусира върху практическите аспекти за хората, сигурността на плащанията и превенцията на измами. В него се включиха представители на ГДБОП, „Български пощи" и община Карлово.
Особено бдителни трябва да бъдат гражданите по време на двойното обращение и когато обменяме пари.

„Възможно е „доброжелателни граждани" да се опитат да ви измамят като обменят парите ви с претекст да не чакате на опашка или че погрешка са предоставени белязани банкноти. Да внимават възрастните хора", предупреди инспектор Милен Стоянов от сектор „Изпиране на пари" в ГДБОП. Най-сигурно е да държите парите си в сметка в банка, по възможност плащайте с карта, за да избегнете да бъдете измамени докато ви връщат ресто. Търговците да се снабдят с UV лампи инфраред, които различават истинските парични знаци – така ще се предотврати навлизането на фалшиви банкноти, посъветва инспектор Стоянов.