Министерството на транспорта и съобщенията води класацията на 100-те най-големи получатели на средства в България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) - близо 190 млн. евро. Топ три се затваря от МВР (102 млн. евро) и Министерството на здравеопазването (94 млн. евро). Това показват данните публикувани от Европейската комисия. Миналата седмица ЕК представи четвъртия годишен доклад по напредъка на изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост, одобрен през 2020 г. за подпомагане на икономиките и иновациите в страните членки след Covid пандемията.
Еврокомисията вече е предоставила общо над 367 милиарда евро на страните членки към края на август 2025 г., допринасяйки за ключови цели като икономическата и социалната устойчивост и екологичния и дигиталния преход. Това са над половината (56%) от заделените 650 млрд. евро, пише "Медиапул".
В същото време до крайния срок за усвояване на средствата - август 2026, остава по-малко от година за изпълнение на реформите и инвестициите. Затова е нужно правителствата в ЕС да се забързат, отбелязва Еврокомисията.
Ускоряване на темпото
Темпото на изпълнение на Плановете за възстановяване и устойчивост е различно между държавите членки. Дания, Естония, Франция, Италия, Германия и Малта са получили над 65% от плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).
Над половината от полагащите им се европари са пристигнали още в Гърция, Латвия, Португалия и Словакия.
Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Финландия, Ирландия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Словения, Испания и Швеция са достигнали плащания, възлизащи на повече от 30% от средствата по МВУ.
Единствено България и Унгария остават под прага от 30%, по данни към края на август 2025 г. България има само едно плащане досега от 1.3 млрд. евро, получено в края на 2022 г. Унгария също е само с едно плащане, но е предварителното финансиране от инструмента REPowerEU, което беше одобрено през януари 2024 г.
В началото на октомври Еврокомисията съобщи, че е одобрила второто плащане за България - от 653 млн. евро. То обаче няма да е в пълен размер. Около 200 млн. евро ще бъдат задържани от ЕК, като страната ни има срок от 6 месеца за изпълнение на антикорупционната реформа, свързана с избора на членове на Комисията за противодействие на корупцията, обясни вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев в началото на месеца. Въпреки че той прогнозира, че второто плащане ще бъде получено до средата на октомври, засега правителството не се е похвалило парите да са дошли, което изправя пред сериозен риск изпълнението на бюджета.
В същото време Еврокомисията препоръчва на България, Унгария и Румъния спешно да се мобилизират с изпълнението на ПВУ. Причината - за малкото оставащо време трите страни трябва да изпълнят над 85% от своите етапни цели и задачи. Средствата от МВУ са изключително важни за трите страни, защото са над 3% от брутния им вътрешен продукт (БВП).
ЕК препоръчва ускоряване на темпото на изпълнение на плановете и на Хърватия, Кипър, Чехия, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия, Словения и Испания.
Ниските нива на усвояване на евросредствата в някои държави са свързани с големия размер на разпределените безвъзмездни средства за тях спрямо размера на икономиката им, което води до административни предизвикателства, посочва ЕК.
Друг фактор да се бави оползотворяването на европарите е залагането на относително по-голям дял на реформи за изпълнение в началото на плана, така както стана с България при нестабилно политическо управление. Отражение има и въздействието на инфлацията, както и прекъсванията на веригата за доставки в целия ЕС заради войната в Украйна, отбелязва ЕК.
Най-големите получатели
Най-големите крайни получатели на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост са предимно от публичния сектор. Те са около 70 на сто от всички бенефициенти. Това са министерства, държавни агенции и компании, университети, училища, общински дружества и местни власти. Обикновено те изпълняват мащабни проекти в областта на устойчивата мобилност и енергийната ефективност, въпреки че средствата в крайна сметка често отиват към изпълнители или подизпълнители.
ЕК дава няколко примера. Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция е най-големият краен получател по мерки, насочени към инсталиране на системи за съхранение на енергия за увеличаване на възобновяемата енергия.
Държавният оператор на жп инфраструктурата в Испания - Administrador de Infraestructuras Ferroviarias, е взел най-много средства по проекти за подобряване на жп услугите чрез ремонт на релсовия път, модернизиране на жп гарите и подобрения в електрификацията и сигнализацията.
Подобен е случайт с Италия - Rete Ferroviaria Italiana, получава евросредства за обновяването на жп инфраструктурата за високоскоростни влакове и внедряване на европейска система за управление на железопътното движение.
У нас Министерството на транспорта е оглавява класацията на най-големите бенефициенти със близо 190 млн. евро основно от покупката на нови влакове, следвано от МВР, което е купило нови 300 коли за полицията.
България е дадена като пример за значителен брой проекти на местната власт, които са сред най-големите получатели. В българския топ 100 фигурират 43 общини с проекти в модернизирането на училища, детски градини, социални грижи, създаването на младежки центрове, енергийна ефективност на сгради и зелена мобилност.
Община Бургас е безспорният лидер с близо 15.5 млн. евро, следвана от Столична община, Свищов, Хасково, Пловдив и Ямбол, всяка от които е усвоила по около 10 млн. евро, показват публикуваните данни.
България е дадена за пример и с направените законодателни промени, които са засилили прякото участие на регионално и местно ниво в управлението на еврофондовете. Това е станало с разработването и прилагането на интегрирани териториални стратегии и проекти. Очакванията са това да засили чувството за отговорност на местно ниво и да увеличи ефективността на политиките.
Ползи за всички
Въпреки предизвикателствата, пред които са изправени страните членки, ЕК отбелязва, че Механизмът за възстановяване и устойчивост е увеличил публичните инвестиции. Прогнозите са те да нараснат до 3.8% от БВП през 2025 г. спрямо 3.2% през 2019 г. Това се дължи на подкрепата за декарбонизацията и цифровизацията на промишленото производство и услугите, както и внедряването на над 900 000 зарядни станции за чисти превозни средства и свързване на 16 милиона домакинства с високоскоростен интернет.
Механизмът също така подкрепи широк кръг от структурни реформи, насочени към стимулиране на дългосрочния растеж и икономическата и социалната устойчивост. Те включват ускоряване на издаването на разрешения, цифровизиране на обществените услуги, преодоляване на уязвимостта на пазара на труда, повишаване на качеството на образованието.
Комбинацията от реформи и инвестиции спомогна за максимално увеличаване на тяхното въздействие и доведе до подобрения в обществените услуги и бизнес средата, както и в качеството на живот на гражданите в области като здравеопазването, образованието и инфраструктурата, отбелязва Еврокомисията.
В допълнение към положителното си въздействие върху производството и заетостта, Механизмът за възстановяване и устойчивост има и силни трансгранични ефекти - когато търсенето нараства в една държава членка, то подхранва търсенето на внос от други държави членки, като подкрепя растежа и заетостта в целия ЕС. От това се възползват всички страни, като за някои от тях цялостното икономическо въздействие е повече от два пъти по-голямо от размера на техния национален пакет по МВУ, отбелязва Еврокомисията.
Германия, Нидерландия, Франция и Швеция са страните, които най-значително се възползват от този трансграничен ефект.
В Германия - четири производствени сектора са основните бенефициенти на ефектите от разпространението от плановете на други държави: машини и оборудване; моторни превозни средства; компютърни, електронни и оптични продукти; и електрическо оборудване. Големи компании като Volkswagen, Mercedes-Benz и Opel са спечелили от проекти за електрическа мобилност в Испания, както и от субсидии за електрически превозни средства във Франция, Австрия и Словакия. Siemens се е възползвала от инвестиции в Испания, Дания, Португалия, Франция, Австрия и България, а BASF от инвестиции в Испания, Франция и Словакия, докато Infineon се е възползвала от проект за полупроводници в Австрия.
В страната строителният и ИТ секторите се възползват най-много от собствения план на Германия, като компании като Deutsche Telekom и SAP участват в проекти, подкрепящи дигиталната трансформация.
Защитата на финансовите интереси на Европейския съюз продължава да заема централно място в изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост. През последната година ЕК продължи да работи с Европейската сметна палата и бързо изпълни нейните препоръки, като засили контрола, за да гарантира прозрачност и отчетност при изпъленнието на МВУ.
