Европа на практика се е върнала към нисък потенциален растеж, посочва Международният валутен фонд (МВФ) в най-новия си доклад Регионалните икономически перспективи (Regional Economic Outlook) за европейската икономика, който бе представен на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
"Потенциален растеж" e максималният темп, с който една икономика може да расте, използвайки изцяло ресурсите, с които разполага, като труд и капитал, припомня БТА.
За еврозоната експертите на Фонда прогнозират темп на растеж от 1,2 на сто за 2025 г. и 1,1 на сто за 2026 г., като оценката за текущата година е леко повишена (+0,2 процентни пункта) спрямо разчетите, оповестени през юли.
Рисковете за растежа в Европа показват тенденция към засилване. Несигурността около търговската политика остава много висока, а когато към нея се добавят и рисковете за сигурността, лесно може да се предположи, че доверието в икономиката ще продължи да отслабва и да оказва натиск върху инвестициите и създаването на работни места въпреки либералната парична политика, посочи при представянето на доклада Алфред Камер, директор на департамента за Европа на МВФ.
За еврозоната силният курс на еврото представлява допълнителен риск за износа и растежа, допълни той.
За региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, част от който е и България, очакваният растеж остава почти без промяна спрямо юли на ниво 2,3 на сто (+0,1 процентни пункта), като за следващите две години се прогнозира известно ускоряване до съответно 2,5 на сто и 2,7 на сто. Тези страни имат по-малко търгуват директно със САЩ, но са изложени на неблагоприятните последици от търговските конфликти индиректно чрез веригите за доставки, отбелязват от МВФ.
Процесът на дезинфлация в региона е по-бавен и неравномерен, като инфлацията в повечето страни все още е с 1–3 процентни пункта над целите към второто тримесечие на 2025 г., посочва МВФ.
За България по-рано тази седмица Фондът оповести прогноза за ускоряване на икономическия растеж до 3 процента през 2025 г. и 3,1 процента догодина спрямо темпа от 2,8 процента през 2024 г., а инфлацията – темп от 3,6 на сто тази година и 3,4 на сто през 2026 г. спрямо отчетените за миналата година 2,6 на сто.
По отношение на инфлацията се наблюдава по-бързо сближаване с целите благодарение на по-ниските цени на енергията и – в еврозоната и в някои други случаи – по-силните валути според експертите на Фонда. Инфлацията в еврозоната е достигнала целта и се прогнозира, че ще остане около това ниво в средносрочен план, а в страните от Централна и Източна Европа тя продължава да спада постепенно, като общата инфлация ще бъде 3,5 на сто през 2026 г. и 2,9 на сто през 2027 година. Повечето страни от Централна и Източна Европа вероятно ще постигнат целите си за инфлацията едва през 2027 г., като това забавяне спрямо еврозоната се дължи на все още относително високите темпове на растеж на заплатите, сочи анализът на МВФ.
Като фактори, които възпрепятстват развитието на Европа, Камер очерта високите остатъчни търговски бариери в рамките на ЕС, недостатъчно интегрираните и дълбоки капиталови пазари за финансиране на иновациите, и бариерите пред мобилността на работната сила; застаряващото население (очаква се в повечето страни от ЕС населението в трудоспособна възраст да се свие с над две трети до 2050 г.). Отделно повечето страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа страдат от нисък капиталови резерви поради все още ниските нива на частни инвестиции.
От друга страна навлизането на изкуствения интелект има потенциала да засили производителността както на глобално ниво, така и в Европа, макар че оставащите фактори на фрагментация биха могли да забавят ползите от навлизането на новите технологии.
МВФ призовава за засилване на интеграцията на единния пазар на ЕС и въвеждане на реформите, препоръчани в докладите на Марио Драги и Енрико Лета преди година, както и структурни реформи на национални ниво. В областта на търговската политика положителен ефект биха имали поддържане на отворена търговска система, засилване на регионалните и световните търговски споразумения, както и намаляване на вътрешните търговски бариери в ЕС.