Европейската централна банка (ЕЦБ) е приключила с намаляването на лихвените проценти, тъй като инфлацията се задържа около целевата си стойност от 2 на сто, а икономиката се развива стабилно. Такова е мнението на мнозинството от икономистите, участвали в проучване на Ройтерс.

Въпреки че инфлацията се е повишила незначително до 2,2 на сто миналия месец от 2 на сто през август в докладите от заседанието на ЕЦБ, провело се на 10-11 септември, се посочва, че политиката ѝ е "достатъчно стабилна", за да се справи с евентуални инфлационни сътресения.

Франкфуртската институция запази лихвените проценти непроменени миналия месец и предложи умерено оптимистична оценка за икономиката на блока, пише БТА. 

ЕЦБ, която намали лихвения процент по депозитите с 200 базисни пункта между юни 2024 г. и юни 2025 г., ще го запази непроменен на ниво от 2 на сто на трето поредно заседание на 30 октомври, смятат всички  88 икономисти, участвали в анкетата на Ройтерс, проведена от 15 до 22 октомври.

Близо 72 на сто или 63 от 88 души, твърдят, че ЕЦБ ще запази лихвения си процент по депозитите тази година, докато 57 на стои - 45 от 79 анкетирани - не виждат промяна до края на идната година.

Миналия месец  по-малко от половината от анкетираните очакваха лихвените проценти да останат непроменени в края на 2026 г. Фючърсите върху лихвените проценти предполагат намаление от 25 базисни пункта до края на 2026 г.

"Липсата на забавяне в последните данни за икономическата активност и инфлацията "затваря прозореца" за допълнително намаляване на лихвите от ЕЦБ. Отказваме се от последното намаление в нашата прогноза и сега предвиждаме лихвеният процент да остане на ниво от 2 на сто до края на 2026 г.", каза Шаан Райтата, старши икономист във "Вангуард" (Vanguard).

Тази оценка контрастира с очакванията за още две намаления на лихвите от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ тази година, където отслабващият пазар на труда получава предимство пред нарастващите инфлационни рискове, частично подхранвани от митата, показа отделно проучване на Ройтерс.

Еврозоната се справя с търговските бариери на САЩ по-добре от очакваното, което ограничава инфлационните рискове, заяви на 30 септември президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

Средното равнище на инфлацията ще е около 2 на сто годишно до 2027 г., показват медианните данни от проучването.

Перспективите за растеж също остават стабилни на фона на надеждите за фискални разходи, особено от Германия - най-голямата икономика в блока. Икономиката на еврозоната ще нарасне съответно с 1,2 на сто, 1,1 на сто и 1,4 на сто през тази, идната и 2027 година, сочи проучването.

Тези стабилни перспективи обаче крият рискове за спад. По-голямата част от икономистите - 24 от 30 – отговорили на отделен въпрос, твърдят, че е по-вероятно икономиката на еврозоната да расте по-бавно от очакваното през идната година, отколкото по-бързо.

"Устойчивостта на еврозоната е това, което движи стабилните перспективи. Но рискът все още е за низходящ развой, както по отношение на растежа, така и на инфлацията", каза Карстен Бжески, глобален ръководител по макроикономическите въпроси в Ай Ен Джи (ING).

"Политическата нестабилност най-вероятно ще понижи растежа във Франция. В Германия сега виждаме как оптимизмът за растеж е подкопан и е много възможно стимулирането на икономиката да отнеме повече време от очакваното", добави той.

Прогнозите са, че икономиката на Германия ще нарасне с едва 0,2 на сто тази година и с 1,1 на сто през 2026 г., което до голяма степен отговаря на юлската оценка въпреки оптимизма относно плановете за разходи за инфраструктура. Според проучването растежът във Франция ще бъде 0,6 на сто тази година и 0,9 на сто  през 2026 г.