Щом искрено съжалявате, не се оправдавайте - кажете го директно. Може да се обяснявате после
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Cъвестта ви мъчи. Съвсем излишно се сопнахте на колега, с когото непрекъснато заедно работите. Съжалявате. И казвате "Извинявай, но..."
С тази реплика са започнали милиони скандали. Защото "но" разваля разкаянието и не води към помирение. Даже още повече ще ядоса колегата. Не стига, че му се сопнахте, ами вместо искрено извинение поднасяте някакви оправдания.
Сигурно ги имате - уморени сте, шефът ви е ядосал и т.н. Даже колегата ви може да е направил нещо грешно. Но щом съжалявате за прекалената си реакция, признайте си без уговорки.
"Извинявай" означава, че искате прошка.
"Извинявай, но..." е лицемерна куртоазия за успокоение на собствената ви съвест, а не желание да поправите непристойното си поведение. То още повече обижда колегата ви.
Сред грешните начини да покажете съжаление първенство държи опитът да прехвърлите вината. Онова "Извинявай, но ти пръв започна" е точно обратното на извинение. То си е направо агресивно и обвиняващо.
Като се оправдавате с реплика от вида "Извинявай, но днес съм напрегнат/а", всъщност се опитвате да защитите поведението си, да си намерите алиби. Искате да обясните своето действие, но това отслабва уж искреното ви съжаление. Така омаловажавате ситуацията и вредата, която сте нанесли. Излиза, че за вас не са важни негативните чувства, които сте предизвикали у колегата, а само вашите собствени. Това не е просто неуважително, ами изглеждате като манипулатор.
Лицемерно е и да демонстрирате съпричастие, като насочвате извинението си към обидата и болката, която сте причинили. Като казвате "Съжалявам, че го прие по този начин", вие не се занимавате с допуснатата грешка и не поемате отговорност за нея. Напротив - намеквате, че колегата ви е твърде чувствителен и сам си е виновен.
Психолозите съветват, когато наистина искате да се извините, много добре да подберете думите си. Лошото извинение може да нанесе повече щети върху отношенията ви отколкото самата грешка, предупреждават те.
"Но" е забранена дума, защото тя свързва вашия израз на разкаяние с някакви допълнителни условия. Ако много държите да се оправдаете, не му е сега времето. Първо поднесете извинение и покажете искреното си съжаление. По-късно може да търсите момент, в който да обясните причините за вашата реакция.
Искреното извинение има три съставки, посочва Шери Майерс, психотерапевт.
- Първо, в него трябва да личи, че поемате пълна отговорност за вашите действия и техните последици. Признавате грешката си, не се опитвате да я оправдаете, омаловажите, отклоните, отречете.
Най-добре е да си кажете директно, че поведението ви е било неприемливо - примерно "Постъпих лошо, не трябваше да повишавам тон". Когато честно назовавате това, което сте направили и давате да се разбере, че осъзнавате последствията: "Знам, че нараних чувствата ти, като избухнах", вие поемете пълна отговорност за ситуацията и реабилитирате достойнството на човек, засегнат от нея. Като започнете така и после кажете "извинявай" на колегата, това наистина ще е акт, който да ви помогне да възстановите доверието.
- Второ, в извинението трябва да личи, че искрено съжалявате за всичко, което може да е наранило колегата ви.
Признаването на вашата вина е добро начало, но трябва да продължите не със сухи, а със сърдечни думи за извинение. Използвайте изрази като "Искрено съжалявам" и "Надявам се, че ще можеш да ми простиш".
- Трето, покажете, че искате да поправите грешката си, като осигурите на колегата всичко, от което се нуждае, за да се почувства по-добре.
И наистина бъдете готови да коригирате поведението си. Но тези усилия също трябва да бъдат искрени. Символични жестове и празни обещания може да влошат положението. Вие сте възрастни хора, затова не казвайте "Никога повече няма да правят така" - звучи детински и е клише.
Колкото и искрено да се извините, не настоявайте веднага да получите прошка. Колегата може да не е готов да ви я даде. Оставете му време и не досаждайте с "Кажи, че ми прощаваш".
Не прекалявайте с чувството си за вина, като постоянно напомняте за неприятната случка, търсите й обяснения и повтаряте колко съжалявате. Това е най-неправилното поведение, ако искате колегата да забрави обидата и да си спечелите отново неговото благоразположение. Намерете начин да поправите нанесените щети, без да бъдете прекалено обсебващи.
С искреното и добре обмисленото извинение вие направихте най-добрата първа стъпка по пътя към помирението. Да чуете от колегата, че ви прощава, е нужно за успокоение на вашата съвест, не за подобряване на отношения ви. Тях наистина ще подобрите, ако "никога повече не правите така".
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Тънката граница между настъпателност и скандалджийство в деловия живот
Искайте, за да ви се даде по-висока заплата
Наръчник да се справяте с колега емоционален вампир
Теория и практика на конфликтологията
Плюсове и минуси партньорите в двойката да са от една професия
Първите 90 дни: как да се докажете на новата работа
Какво е стрес на властта и как пречи в деловия живот
Стратегически оптимизъм и защитен песимизъм - с кое печелите успех
Какво е таймбоксинг и как повишава професионалната продуктивност
