- Най-често хората носят злато, сребро или платина - защото имат ясна оценка и държат цена
- По-младите залагат телефони, лаптопи, компютри
Хора на всякаква възраст, но повечето или млади до 25 години, или над 55. Повече мъже, по-малко жени.
Живеещи в по-малки градове и по-бедни квартали. С доходи между минималната и средната заплата. Работещи на временни договори или на “честна дума”.
Пенсионери с ниски пенсии. Безработни или хора на “сивия пазар” без трудови или граждански договори. Хора с лоша или липсваща кредитна история, които не могат да вземат банков кредит или бързи заеми. Запалени комарджии.
Така собственик на заложна къща описва пред “24 часа” типичната си клиентела. В този профил последните години се вписват емигранти, гастарбайтери и обедняващи групи от населението, които заедно с традиционната клиентела възраждат бизнеса на заложните къщи.
Към тях пък ги води главно нуждата от бърз краткосрочен паричен заем, обичайно за седмица до месец. По различни причини всеки търси моментна ликвидност , т.е.
пари веднага, без бюрокрация и проверки,
каквито има не само при банките, но и при фирмите за бързи кредити.
Обичайно залагат вещи, които се възстановяват по-късно - злато, техника, инструменти. Повечето клиенти си имат “свои къщи”, в които ги познават, връщат си вещите, залагат нови. Има и такива, за които това е редовен начин на финансиране между две заплати или пенсии.
Най-често се предлага за залог злато, сребро или платина - защото имат ясна оценка и стабилна стойност. По-младите залагат телефони, лаптопи, компютри. Електроника и инструменти са популярни сред по-възрастните или при работещи в строителството. За по-големи суми има дори автозаложни къщи, в които паричен заем може да се гарантира с автомобил.
Още по-подробен анализ на причините да се прибягва до заложна къща може да се направи от предназначението на получената сума срещу залога. Понякога предприемачи залагат имущество, за да си добавят оборотни средства или да покрият внезапни краткосрочни плащания. Има и клиенти, които са попаднали в спешна финансова ситуация- например нужда от пари за лечение, ремонт, пътуване, изненадващо високи битови сметки.
Има и една специфична категория хора, които залагат скъпи вещи не толкова заради парите срещу тях, колкото да ги съхраняват на сигурно място поради внезапно заминаване например. Залогът помага и при временно забавяне на заплата, пенсия, пари по договор, работа в чужбина.
Според собственици на заложни къщи
броят на клиентите им започнал да расте след
ковид кризата, инфлацията от 2022-2023 г., както и след приливните вълни от емигранти.
Наблюдава се и подмладяване на клиентелата - все повече млади хора използват заложните къщи срещу мобилните си телефони или лаптопи. Появили са се и предприемачи с временен недостиг на средства за бизнес проекти . Вече работят и онлайн заложни къщи - клиентът изпраща вещ по куриер, получава парите по банков път.
Достоверен брой за работещите къщи у нас няма, въпреки че ги следят пет институции (виж по-долу).
Основната причина е, че с една регистрация се отварят няколко къщи и в различни градове. Една от най-големите къщи у нас например има 154 обекта.
По данни на Комисията за финансов надзор
1200 фирми отпускат заеми срещу заложени вещи
Няма база данни, която да филтрира само активните обаче.
Как работят заложните къщи? Клиентът предоставя вещ, заложната къща я оценява и предлага парична сума срещу нея, най-често това е между 50 и 75% от стойността на съответния предмет. Подписва се договор за заем срещу залог, където подробно се описват видът и стойността на залога, сумата на заема, срокът за погасяване, лихвата, таксите и условията.
Къщата е задължена да съхранява залога до погасяване на заема. Клиентът може да я откупи обратно, като върне сумата заедно с лихвата, която обичайно е 2% на месец. Има и неустойка от 0,5% на месец. Може да си откупи вещта преди срока, но не отпада лихвата. Ако не успее да го направи, вещта става собственост на къщата, която може да я продаде.
Законовата регулация на заложните къщи е уредена от наредба за дейността им и Закона за задълженията и договорите. Всяка трябва да е регистрирана и в съответната община. Някои имат и допълнителни дейности - продават на ниски цени неизкупени вещи, обменят валута, изкупуват благородни метали, извършват оценка на злато, техника и автомобили.
Пет институции ги контролират
Контрол над дейността им упражняват пет институции в зависимост от вида им. Общината проверява дали всяка от къщите на нейна територия има валидна регистрация, следи дали се спазват условията за съхранение и дали се води регистър на вещите и договорите.
НАП контролира дали заложната къща плаща редовно данъците си, осигуровки на работещите, дали издава касови бележки, отчита приходите си и спазва счетоводните изисквания. Данъчните може да правят проверки и ревизии на място, регулярно и по сигнал.
Заложните къщи не са банки, но тъй като извършват и финансова дейност, Министерството на финансите или Комисията за финансов надзор проверяват за условията по договорите, спазването им и редовността на лицензите. Ако фирма има заложна къща и отпуска кредити със собствени средства, тогава тя трябва да бъде вписана в регистъра на БНБ. Централната банка следи за произхода на тези средства и за финансовата стабилност на такива дружества.
Полицията има право да проверява заложните къщи и често го прави, за да не се приемат крадени вещи, да се спазва легитимацията на клиентите, дали се поддържа правилно и редовно дневникът на залозите с пълни данни за собственика и вещта. При съмнение за престъпление - кражба, измама и др., заложната къща може да бъде разследвана от МВР.
