На премиерата на „Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация" ще се дискутира както следващото поколение невроморфни машини, така и докъде ще стигне осъзнаващия се изкуствен интелект
Ярка българска следа блести в най-мощния европейски суперкомпютър JUPITER, открит неотдавна официално от канцлера Фридрих Мерц и представители на ЕК в научния център на Германия - Юлих.
Причината е, че основният клъстер на машината е копие на създадения от проф. Стоян Марков и д-р Кристина Капанова български суперкомпютър Discoverer. Разликата е само една – нашият е с американски процесори AMD, а JUPITER е с новите европейски процесори RHEA2, които осигуряват сериозна независимост на Стария континент.
„Комуникационната мрежа на JUPITER може да пренесе три пъти повече информация в секунда от световния интернет или да прехвърли 11 хил. пъти британската енциклопедия в секунда", казва проф. Марков, който бе сред малцината поканени представители от останалите 26 суперкомпютърни центрове в Европа на откриването в Германия на JUPITER.
В световната класация на най-мощните супери Топ 500 за 2025 г. той е поставен под номер 4, но в него се крие безпрецедентно ноу-хау. Ако само преди година Илон Мъск спомена пред президента Доналд Тръмп, че за енергийните нужди на бъдещия му супер Colossus ще е необходима атомна централа, то JUPITER е далеч „по-скромен". Той е класиран от Green 500 като най-ефективният в енергийно отношение суперкомпютър за 2025 г.
Причината е, че работи със 100% възобновяема енергия и система за охлаждане с топла вода, която използва повторно отпадната топлина за отоплението на сгради.
За сравнение най-мощните супери в момента – базираните в САЩ „Ел Капитан" и „Фронтиер" потребяват два пъти повече енергия от европейската машина, а третият „Аурора", който също е в Америка – три пъти повече.
Според директора на проекта JUPITER проф. д-р Томас Липерт машината ще приюти големия езиков модел на Европа DeepL, създаден в Германия, който е много по-напреднал и демонстрира ново качество в сравнение със сегашните генеративни модели.
Каква е целта на това бъдещо надграждане?
Какво ще представлява бъдещият изкуствен интелект?
Тези отговори и много други ще бъдат обсъждани на премиерата на книгата „Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация", издадена от КК "Труд".
Ще надникнем и в бъдещето на хибридната цивилизация, когато ще живеем с умните машини и възможностите, които тя ни дава още днес.
Ще разкажем историите на хора, стартирали от нула и постигнали глобален успех.
Как да използваме технологиите като трамплин, а не като заплаха и да се ориентираме в света на изкуствения интелект?
Тези и много други отговори са част от „Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация".
Тя представлява дръзко визионерско пътешествие във времето и своеобразен компас за ориентиране в неясното бъдеще. Книгата е и пътна карта, наситена с прозренията на учени, които подготвят суперкомпютрите за този нов свят.
"Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация" очертава рисковите зони и тези научни сфери с предстоящ експоненциален растеж.
От тази гледна точка книгата е за всички, които не искат да се чувстват объркани и безпомощни от сегашния преход.
На 30 октомври от 18 ч книгата ще бъде представена от проф. Стоян Марков и Петя Минкова в Дома на науката и техниката в София, ул. "Раковски" 108, етаж 2. Вход свободен.
Проф. д.т.н. Стоян Марков от 2010 г. до днес участва в проектирането и изграждането на едни от най-мощните европейски суперкомпютри. Той създаде българските Avitohol и Discoverer.
За автора
Петя Минкова е журналист с 30-годишен стаж. До момента има издадени три книги, последната от които е "Хиперсъзнание" в съавторство с психолога Моника Балаян.
От 2012 до 2023 г. е зам. главен редактор на вестник "168 часа", след което той се трансформира в специалния проект "24 часа - 168 истории". От 2018 г. е зам. главен редактор на научнопопулярното списание "Космос". За да подготви статиите си, е работила с едни от най-изявените учени в Европа и САЩ, сред които най-цитираният в света физик проф. Джон Елис, с директора на Суперкомпютърния център в Юлих и един от създателите на най-мощния европейски суперкомпютър JUPITER и на квантовия компютър проф. Томас Липерт; с научния ръководител на европейския Human Brain Project проф. Катрин Амунтс; с десетки учени от ЦЕРН и др.
