Руската компания приела офертата на “Ганвор” - един от големите търговци на петрол и суровини
Дружеството е основано от Генадий Тимченко, който попадна в списъка със санкции след анексирането на Крим
“Гънвор груп” може да придобие чуждестранните активи на “Лукойл”, съобщиха от руската компания. Швейцарският търговец на суровини е изпратил оферта, която е била приета от руския енергиен гигант. Става въпрос за придобиването от швейцарската компания на базираната във Виена “Лукойл Интернешънъл”, която притежава международните активи на групата “Лукойл”, включително и “Литаско” - собственик на рафинерията в Бургас.
На 27 октомври “Лукойл” обяви намерението си да продаде задграничните си активи заради наложените от САЩ санкции на компанията, а сега за първи път посочи купувача. От съобщението става ясно, че ключовите условия на сделката са предварително договорени от страните.
Руската корпорация е приела офертата и се ангажирала да не преговаря с други купувачи
В съобщението се казва още, че сключването на обвързващо споразумение за сделката е предмет на предварителни условия. Сред тях е и получаване от “Гънвор” на разрешение от OFAC - Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ, както и всякакви други приложими лицензи и разрешителни.
Не е ясно обаче дали сделката трябва да се одобри и от ДАНС и правителството в България. Преди дни парламентът прие промени в закона за инвестициите, според които за продажбата на българските активи на “Лукойл” се изисква въпросното одобрение.
“Гънвор” се оказва, че вече е позната у нас. През 2012 г. дъщерното му дружество “Гънвор интернешънъл” подава заявление за издаване на лиценз за търговия с електроенергия.
Тогава дружеството е представлявано от Дирк Йонкер и Торбьорн Торнквист. КЕВР издава лиценз, който е изтекъл през 2021 г. и компанията не го е подновила.
При създаването си “Гънвор” има тесни връзки с Русия, пише “Файненшъл таймс”. Компанията е основана през 2000 г. от Торбьорн Торнквист и Генадий Тимченко - един от най-близките сътрудници на руския президент Владимир Путин. В продължение на много години “Гънвор” бе най-големият износител на руски петрол.
Тимченко продаде своя дял от 43,5% на Торнквист, след като попадна в списъка със санкционирани руснаци
заради анексиране на Крим от Москва през 2014 г.
Тимченко се посочва като шестия най-богат олигарх в Русия - състоянието му се оценява между 18 и 21 млрд. долара. Той е акционер и в Bank Rossiya, считана за личната банка на висши държавни служители на Руската федерация, посочват в публичния регистър Russian Asset Tracker на Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност. Банката беше санкционирана за подпомагане на дестабилизацията на Украйна и присъединяването на Крим към Русия.
Според Министерството на финансите на САЩ дейността на Тимченко в енергийния сектор е пряко свързана с Путин, а руският президент имал инвестиции в “Гънвор” и може да има достъп до средствата на компанията.
Според регистрацията обаче “Гънвор” е мултинационална компания за търговия с енергийни суровини, регистрирана в Кипър. Представителството на компанията е в Женева. Тя има клонове в Сингапур, Хюстън, Стамфорд, Лондон, Калгари и Дубай, както и мрежа от представителства по целия свят.
Компанията е четвъртият по големина търговец на суров петрол в света след “Гленкор”, “Витол” и “Tрафигура”.
Има бизнес и в транспорта, съхранението и оптимизацията на петролни и други енергийни продукти, както и инвестиции в петролни терминали и пристанищни съоръжения.
От сайта на компанията става ясно, че
приходите за 2024 г. са в размер на 136 млрд. долара
От началото на войната в Украйна компанията отчита рекордни печалби заради скока в цените на енергийните ресурси и използва тези средства, за да придобива нови активи - от нефтени полета до вятърни паркове.
Въпреки международния си мащаб “Гънвор” е замесена и в скандали. През 2024 г. компанията се съгласи да плати над 660 милиона долара, за да уреди обвинения за подкупи в Еквадор. В Швейцария бивш неин служител пък бе изправен пред съд за подкупи в Република Конго.
Берлин договори отсрочка за санкциите до април 2026 г.
Германия си издейства отсрочка за санкциите на САЩ към дъщерното дружество на “Роснефт” за шест месеца. Службата за контрол на чуждестранните активи към американското Министерство на финансите издаде в сряда генерален лиценз до 29 април 2026 г.
“Облекчени сме, че лицензът е издаден, и се надяваме да нормализираме бизнес отношенията си”, каза Буркхард Вьолки, ръководител на комуникациите в “Роснефт Германия”.
“Роснефт” държи 54% от капитала на нефтената рафинерия в Шведт в близост до Берлин и съответно попада в черните списъци на САЩ. Голяма част от германската столица се снабдява с гориво оттам, както и летището, бензиностанциите в Източна Германия, както и местната химическа индустрия. Доставките се осъществяват по петролопровода “Дружба”, но не от Русия, а от Казахстан.
Руската компания има дялове и в още две рафинерии - MiRo и Bayernoil. Те обаче не попадат под санкциите, тъй като пакетът акции не е мажоритарен. Трите рафинерии представляват 12% от общия преработвателен капацитет на страната.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. тези активи бяха поставени под контрола на германската държава, и по-точно на Федералния мрежови оператор. Целта беше да се защити енергийната сигурност на страната.
Доверителното управление се подновява на всеки шест месеца, като настоящото изтича на 10 март догодина. През последните дни германските активи на “Роснефт” бяха обект на интензивни дипломатически разговори, след като банки и клиенти заплашиха да прекъснат връзките си заради санкциите.
Според източници на Ройтерс в момента Германия е в процес на национализация на активите на “Роснефт” и търси инвеститор, на който да ги продаде. Досега страната се въздържаше от този ход поради опасения, че това може да доведе до ответни мерки от Кремъл срещу германските бизнеси в Русия.
“Роснефт” се опитва да продаде германския си бизнес от март 2024 г., но без успех. Компанията не отговори на запитване за коментар на Ройтерс в сряда. Преди време се водеха преговори с Катар, но те се провалиха, тъй като купувачите не успяха да се договорят за цена.
Междувременно и Сърбия поиска отсрочка от САЩ поне до средата на декември, за да разреши ситуацията с контрола на “Газпром” над единствената рафинерия в страната, тъй като последните санкции заплашват да засегнат банки и компании за кредитни карти. Рафинерията NIS вече попадна под санкциите на САЩ и в момента е в процес на преработка на запаси, които обаче стигат до 20 ноември. Америка очаква от президента Александър Вучич да убеди “Газпром” да продаде дела си в NIS или да поеме контрола над рафинерията чрез национализация.
Унгарският премиер Виктор Орбан също ще поиска отсрочка от Доналд Тръмп. Двамата ще се срещнат на 7 ноември във Вашингтон.
