Домбровскис: Няма опасност от недостиг на горива в ЕС заради санкциите срещу "Лукойл" и "Роснефт"

Европейският комисар Валдис Домбровскис увери, че няма опасност от недостиг на горива в ЕС заради американските санкции срещу "Роснефт" и "Лукойл". По думите му Брюксел приветства решението на Вашингтон да санкционира двете най-големи руски петролни компании заради войната на Кремъл срещу Украйна. Този ход на Белия дом идва в допълнение към европейските санкции, подчерта еврокомисарят в интервю за БНР.

"Във всеки случай ние сме в контакт с държавите членки, включително България, където "Лукойл" притежава някои от тези активи. Правим анализ дали възникват предизвикателства и как най-добре засегнатите страни да се справят с тях. Но на този етап не виждаме никакви индикации, че държавите членки са изправени пред проблеми със сигурността на доставките по отношение на петролните продукти", посочи Домбровскис.

И добави: "В европейското законодателство държавите членки разполагат с достатъчно запаси от петрол, които трябва да стигнат за 90 дни потребление. Ако е необходимо, това осигурява възможност за реакция. Ще дискутираме този въпрос допълнително в координационната група по петрола, чието следващо заседание е насрочено за 12 ноември".

"Колкото до подготовката за въвеждане на еврото в България, първо искам още веднъж да ви поздравя за изпълнението на всички основни критерии и за това, че вече сте на път да се присъедините към еврозоната от 1 януари следващата година. Практическата подготовка върви в пълен ход. Пристигам в България, така че ще мога да разговарям по-подробно с българските власти. Но от това, което виждаме в Европейската комисия досега, процесът като цяло се движи в правилната посока", поясни еврокомисарят.

Ето цялото интервю с европейския комисар Валдис Домбровскис:

Вече запознат ли сте с основните параметри на Бюджет 2026? Премиерът Желязков спомена при посещението си в Брюксел, че правителството ще изпрати черновата за консултации до 24 октомври?

- Преди всичко искам да подчертая, че е задължение на държавите-членки на еврозоната е да представят своите проектобюджети в Брюксел обикновено до средата на октомври. Тъй като България все още не е държава-членка на еврозоната, няма такова задължение. Българските власти обмислят да изпратят бюджетния план. На този етап не сме виждали по-подробна чернова, но нашето разбиране е, че българските власти се стремят към бюджетен дефицит под 3% или в рамките на 3% през следващата година. Друг важен фактор е, че България също поиска активиране на националната клауза за дерогация, за да увеличи разходите за отбрана, което също така осигурява известна фискална гъвкавост. С тази клауза е допустимо увеличаване на разходите за отбрана до 1,5% от БВП над лимита от 3 на сто, както изисква спазването на фискални правила от договора от Маастрихт. В средносрочния си фискален структурен план България се е ангажирала със спазването на ограничението от 3%.

Амбицията на управляващите е до края на тази година да имаме второ и дори трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Това възможно ли е?

- Да, наистина работим с българските власти относно изпълнението на Плана. Можем да направим поне частично второ плащане, защото знаете, че има една от реформите, свързана с антикорупционната комисия, която все още не е изпълнена. В контакт сме с българските власти как да се справим с тази ситуация. И да, теоретично е възможно да се кандидатства и за трето искане за плащане още тази година. Във всеки случай си заслужава да отбележим, че крайният срок за изпълнение на плана и инвестициите наближава. Всички етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до края на август 2026 г. Вече остава по-малко от година за изпълнение. Така че фокусът трябва да бъде наистина сега върху прилагането на всички реформи и инвестиции и върху максималното използване на този механизъм за възстановяване и устойчивост."

Най-вероятно усложнената геополитическа обстановка ще продължи в следващите години, както и предизвикателствата пред конкурентоспособността на Европа. Работите ли вече по следващата многогодишна рамка и как ще изглеждат приоритетите в нея?

- И сега се намираме в много труден контекст. Ако погледнете в този политически цикъл, като Европейска комисия, ние сме си поставили два всеобхватни приоритета. Единият е конкурентоспособността на европейската икономика, а другият е сигурността и отбраната по очевидни геополитически причини. Разбира се, тези приоритети са отразени в предложението на Европейската комисия за следващата многогодишна финансова рамка от 2028 г. В същото време продължаваме с традиционните приоритети като кохезията и земеделието. Много е важно страните, които все още не могат да догонят средните европейски нива на икономическо развитие в Европейския съюз, да имат инструментите на кохезионната политика. Със сигурност ще продължим подкрепата за икономическо и социално сближаване.

Има много инициативи за подпомагане на Украйна заради бруталната руска война срещу нея. Как Европейският съюз ще се включи в тях?

- Знаете, че ние от Европейската комисия предложихме да предоставим на Украйна така наречения репарационен заем, което означава да използваме натрупаните парични средства, свързани със замразените руски активи, за да предоставим заем на Украйна, който Киев ще трябва да възстанови едва след като Русия плати репарации за щетите, които е причинила. Така че в теоретичен сценарий, при който Русия би платила репарациите, Украйна би възстановила заема, а ние – паричните средства и Русия би могла да има достъп до техните активи. Това е решение, което осигурява финансова подкрепа на Украйна още сега, когато е много необходима и не допуска конфискация на руски активи, с което, както знаем, редица държави членки не са съгласни.

Европейската централна банка обаче изразява опасения, че използването на замразените руски активи би могло да подкопае доверието към еврото?

- Първо, както вече обясних, нашето решение не се ограничава до конфискация или изземване на руски активи. Освен това държавите-членки на ниво Европейски съвет взеха решения, че руските активи трябва да останат замразени, докато Русия не плати репарации. Решението за това вече е взето. Предложението за репарационния заем практически представлява решение как да използваме наличните средства, за да подкрепим Украйна. По отношение на до въпросите, свързани с финансовата стабилност или международната роля на еврото, отново ще подчертая, че замразяването на руските активи е вече взето фундаментално решение. От тогава не сме виждали никакви проблеми, свързани с финансовата стабилност или международната роля на еврото. В годишния доклад на ЕЦБ също така се подчертава, че международната роля на еврото е останала стабилна.

Освен това вярваме, че международните инвеститори осъзнават ситуацията и правят разлика между темата със замразените руски активи и ролята на еврото като цяло. Ние се сблъскваме с критична ситуация, при която Русия води пълномащабна война срещу съседната си държава. Досега не сме виждали някакви опасения, изразени от международните инвеститори заради замразяването на руските активи, дискусиите около репарационния заем или евентуални други следващи стъпки. Каквито вероятно ще са необходими, защото Украйна има необходимост от огромни средства, за да се защитава. Финансовите нужди на Украйна наистина са много значителни. Международният валутен фонд оценява финансовия дефицит, който трябва да бъде покрит за Украйна през следващите две години, на 60 милиарда долара и то без военна подкрепа. Самата тя се очаква да бъде в същия порядък. С този репарационен заем можем да мобилизираме финансиране, според нас, до около 140 милиарда евро. Така че всъщност можем да покрием нуждата от финансиране за следващите две години и след това. Освен това вече имаме инструмент за Украйна, който ще продължи да се разпределя средства през следващите години. Ще продължим с инициативата на страните от Г-7 за заеми за ускоряване на извънредни приходи за Украйна. Европейският съюз вече разпредели своя дял, но останалите международни партньори във формата Г-7 ще продължат да разпределят средства през следващите две години. Поддържаме контакти и с други международни донори, включително и със страни от Г-7, с други държави със сходно мислене, каква подкрепа предоставят на Украйна. Също така, сме в контакт с други държави, които са замразили руски държавни активи. Например, Обединеното кралство и Канада са изразили готовност да следват подобен подход, както ние правим с репарационния заем. Важно е, че не само Европейският съюз, но и други партньори, предприемат същия подход и са готови да помогнат.

Как американските санкции срещу двете най-големи руски петролни компании ще се отразят на Европа? За България казусът с активите на „Лукойл" е доста сложен.

- Американските санкции срещу „Лукойл" са силно приветствани от Европейския съюз. Те идват като допълнение на нашите санкционни пакети, които вече са в сила. Както знаете, досега сме въвели 19 пакета от санкции срещу Русия. Важно е да се отбележи, че санкциите на САЩ са обвързващи само за американските оператори. Така че те не представляват т.нар. вторични санкции с екстериториално приложение. Във всеки случай, в контакт сме с държавите членки, включително България, където „Лукойл" притежава някои от тези активи. Правим анализ дали възникват някои предизвикателства и как най-добре засегнатите страни да се справят с тях. Но на този етап не виждаме никакви индикации, че държавите членки са изправени пред проблеми със сигурността на доставките по отношение на петролните продукти. Ще припомня също така, че в европейското законодателство, държавите-членки разполагат с достатъчно запаси от петрол, които трябва да стигнат за 90 дни потребление. Ако е необходимо, това осигурява възможност за реакция. Ще дискутираме този въпрос допълнително в координационната група по петрола, чието следващо заседание е насрочено за 12 ноември".