10,5 млрд. евро е максималният размер на новия дълг, който държавата може да вземе догодина

За да задържи дефицита в бюджета догодина на 3%, правителството предвижда да вдигне приходите чрез по-висок акциз, увеличени данък дивидент и вноска за пенсия и по-голямо облагане на хазарта. Това става ясно от проекта на бюджет за 2026 г., пуснат за обществено обсъждане от оглавяваното от Теменужка Петкова финансово министерство.

Догодина се очаква приходите да достигнат 42,8% от БВП, а разходите - 45,8%. Като суми съответно

това са общо 51,4 млрд. и 55,1 млрд. евро

Заложеният дефицит е 3,2 млрд.

Държавният дълг се очаква да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г. За следващата година правителството ще може да поеме максимум 10,5 млрд. евро нови задължения. В следващите години дългът ще расте, като ще стигне 43,5 млрд. евро през 2027 г. и 49 млрд. евро през 2028-а. Минималаният размер на фискалния резерв в края на 2026 г. е заложен на 2,4 млрд. евро.

В данъчната политика основните промени са удвояване на данъка върху дивидентите от 5 на 10%, повишаване на таксата за хазарта от 20 на 25%, увеличаване на акциза за цигарите и тютюневите изделия. Освен това се

разширява обхватът на стоките с висок фискален риск

и на електронното проследяване на транспорта, ще има задължително отчитане на продажбите чрез софтуер, одобрен от НАП. В мотивите към проекта на бюджет се посочва, че данъчната политика е насочена към стабилност, растеж и ограничаване на злоупотребите.

Осигурителните вноски нарастват с 2% от 1 януари 2026 г. Ще има още едно увеличение - с 1%, но от 2028 г. Заплатите в бюджетната сфера ще се повишат с 5%, но за някои сектори ще има и повече.

В образованието например се запазва целта учителските заплати да бъдат поне 125% от средната за страната. На този фон се прогнозира ръст на икономиката от 2,7% през 2026 г. и инфлация от 3,5 на сто.

 

Отлагат за 2027-а новата такса смет

Извън преки сметки за държавните пари от проекта за бюджет става ясно, че се отлага с една година новата методика за такса смет. От 1 януари 2026 г. трябваше да се въведе принципът “замърсителят плаща” и таксата вече да не се смята по данъчната оценка на имота. Общините обаче не били готови с новата методика и се дава отсрочка до 1 януари 2027 г. Досега редица кметове заявиха, че въвеждането на новата такса смет може да вдигне нейния размер между 3 и 10 пъти.

920 млн. евро пък се заделят догодина за инвестиционната програма по общински проекти. Ако сумата бъде изплатена напълно, ще означава, че ще бъдат дадени четири пъти повече от отпуснатите през тази година средства и двойно на отпуснатото за последните две години.

Според данни на сайта на МРРБ до края на септември 2026 г. на общините са платени 460 млн. лева, а заедно с цялата 2024-а сумата е 960 млн. лева. За тази година е заложено плащането на 1,65 млрд., но от преведените суми досега се вижда, че са дадени близо 4 пъти по-малко.

Преди седмица правителството включи в разплащанията по инвестиционната програма и ББР, която също да превежда суми. Така общинските проекти се финансират едновременно от двете институции. Заложено е да бъдат дадени над 360 млн. евро през МРРБ и още над 450 млн. от ББР. Държавната банка трябваше да се включи в плащането, след като се изчерпят средствата по бюджета на МРРБ.

ББР обаче предоставя само авансови плащания по вече сключени споразумения между регионалното министерство и местната власт. От правителството обясниха, че включването на ББР като кредитираща институция цели намаляване на риска от увеличение на разходи, които биха довели до нарастване на бюджетния дефицит на начислена основа за 2025 г.

В постановлението на Министерския съвет са определени правилата за верифициране, отчитане на разходите и извършване на плащания.

Инвестиционната общинска програма е с период на изпълнение до края на 2027 година. Общият размер на приетите проекти е 8,1 млрд. лв.