Държавата улучи най-лошия възможен момент за смяна на валутата – в разгара на енергийната криза, но вече усещат само ползите
Хърватия улучи лош момент за въвеждане на еврото - на 1 януари 2023 г. енергийните цени бяха полудели навсякъде в Европа и в света. Но въпреки това две години по-късно хората са свикнали и дори вече почти никой не си спомня за месеците на двойно означение на цените. Нито пък за двете години, през които им се е налагало да пресмятат наум всяка нещо от куни в евро.
Промяната отбеляза важен етап в европейската интеграция на страната – Хърватия стана двадесетата държава-членка на еврозоната, и
едновременно с това се присъедини
към Шенген
Решението бе резултат от дългогодишна подготовка и изпълнение на икономическите критерии на Европейския съюз, но за гражданите и бизнеса преходът донесе както очаквания за стабилност и по-тесни връзки с ЕС, така и опасения за инфлация и покачване на цените.
Две години по-късно въвеждането на еврото продължава да предизвиква различни оценки сред институциите, бизнеса и гражданите. Докато официалните данни сочат, че процесът е преминал успешно и е засилил финансовата стабилност на страната, част от обществото усеща последиците в ежедневието си – най-вече през поскъпването на стоки и услуги.
“Въвеждането на еврото в Хърватия доведе до редица обществени дебати относно поскъпването на живота. Въпреки отделни случаи на необосновано повишаване на цените официалните данни показват, че прякото влияние от преминаването към еврото върху инфлацията е минимално – около 0,2 процентни пункта”, сподели Звонимир Савич
Анализите на Хърватската национална банка показват, че в първия месец след въвеждането на еврото цените са се увеличили минимално в сравнение с декември 2022 г. Подобни изследвания са правени и в други държави, присъединили се към еврозоната, като ефектът върху инфлацията е бил между 0,0% и 0,5%, сочат данни на икономическото министерство.
Савич е убеден, че основната причина за по-високите цени в региона не е самото въвеждане на еврото, а енергийната криза от 2022 г. и войната в Украйна, които са довели до скок на цените в целия Европейски съюз. Той дава и пример, че през този период
инфлацията в Хърватия
достигнала 13%,
в България – над 15%, в Полша – около 20%, а в Унгария – над 25%.
Според хърватските финансови власти членството в еврозоната носи предимно икономически ползи – ниски лихвени проценти, по-висок кредитен рейтинг и по-голям достъп до инвестиции. Хърватия в момента има инвестиционен рейтинг A, а растежът на БВП и стабилността на публичните финанси се запазват.
“Публичният дълг, който по време на пандемията достигна близо 90% от БВП, вече е под 60%, което е значително подобрение”, допълва специалният съветник на премиера. Хърватия е преминала през механизма на валутните курсове за две години и половина – рекордно кратък срок.
Според проучванията хърватското общество подкрепя въвеждането на еврото както преди, така и след самия процес. А това се дължи на факта, че още преди присъединяването
хората използвали евро
в ежедневието си
– при покупка на имоти, автомобили или други скъпи стоки. Дори по-възрастните граждани, които вече са преживели смяна на валутата през 90-те години, не са изпитали сериозни затруднения.
За да следи цените, Министерството на икономиката създало приложението “Ценови движения”. От анализ на 10 търговски вериги с над 2300 продукта станало ясно, че от 31 декември 2022 до 15 март 2023 г. много малък брой продукти са си увеличили цената – около 1,4%, или 33 продукта. 13% са поевтинели, а 86%, или 1965 стоки са запазили цената си.
В момента инфлацията в Хърватия е около 4%, като тенденцията е към понижение, сочат още данните на икономическото министерство.
“Решението за въвеждане на еврото дойде в труден международен момент – само няколко месеца след началото на войната в Украйна. Въпреки това пазарите приеха спокойно стъпката на страната ни. Докато други държави в региона като Унгария, Румъния, Чехия и Полша трябваше да се намесват активно, за да овладеят обезценяването на валутите си, в Хърватия нямаше нужда от подобни мерки. Паричната стабилност беше очевидна още през лятото на 2022 г.”, казва Горан Шараваня
Плавният преход по приемането на новата валута в Хърватия е резултат и от дълга подготовка. Хърватските власти отделяли месеци за комуникация, включително двойно обозначаване на цените, както и “морално убеждаване” към търговците да не повишават цените неоснователно.
Това, че Хърватия се присъедини едновременно към еврозоната и Шенген,
довело до ръст
на инвестициите
Най-силно се усетило в секторите логистика, складиране и транспорт.
В производствения сектор преминаването към еврото също улеснило износа, тъй като по-голямата част от хърватската продукция е насочена именно към страни от еврозоната.
“Процентът на задължителните резерви падна от 9% на 1%, което доведе до излишна ликвидност. Цената на финансирането стана една от най-ниските в еврозоната както за бизнеса, така и за домакинствата. В същото време хърватската централна банка въведе мерки за ограничаване на прекомерния ръст на кредитите и предотвратяването на прегряване на икономиката. Само три години след присъединяването към еврозоната Хърватия отчита видим ръст на инвестициите – от американски заводи за самолетни части до новия контейнерен терминал в пристанище Риека”, допълва Шараваня.
На въпрос от страна на българските медии как гражданите са приели смяната на валутата, той посочи, че най-често срещаният аргумент срещу въвеждането на еврото е бил свързан с националната идентичност. Разбирам този аргумент и го уважавам. Но ако някога еврозоната изпадне в криза, по-добре е да си вътре – с достъп до механизмите на Европейската централна банка и на европейските институции, отколкото да си сам със собствена малка валута”, убеден е той.
“България в момента се намира в по-благоприятна позиция, тъй като при нашето присъединяване към еврозоната ситуацията беше различна – никоя държава не беше влизала в еврозоната в продължение на почти девет години. Затова липсваше актуален практически опит, на който да се опрем”, казва председателят на УС на Загребската фондова борса Ивана Газич
България ще има по-лесен преход,
тъй като курсът е фиксиран
и прост за изчисляване, а в Хърватия съотношението било 1 евро = 7,5 куни, което затруднило бързите сметки, особено за по-възрастните хора.
“Истинският тест настъпи в нощта на Нова година – до полунощ плащанията се извършваха в куни, а след това в евро.
Единствените затруднения възникнаха при работата на кредитните карти, които за няколко часа на 31 декември следобед функционираха бавно или изобщо не работеха. Не всички банкомати бяха заредени с евро веднага, но ситуацията се нормализира в рамките на няколко дни”, споделя още за предизвикателствата Газич.
А гражданите били посъветвани да имат налични средства в брой за преходния период. “Впоследствие се показа и положителен ефект –
значително нарасна използването
на дигитални плащания,
което ускори модернизацията на финансовите услуги”, допълва тя. От гледна точка на фондовата борса въвеждането на еврото било изключително положителна стъпка. Премахнал се валутният риск и направило пазарите по-съвместими с останалите страни от еврозоната.
“Инвеститорите станаха по-уверени, тъй като вече можеха лесно да сравняват цените на акциите в различни държави. Нашата борса е и собственик на Люблянската фондова борса, която отдавна оперира в евро, така че интеграцията ни беше още по-логична. Хърватската икономика, силно зависима от туризма и европейските пазари, усети бързо ползите от новата валута”, убедена е тя.
Хърватия е и сред най-успешните държави в ЕС по изпълнение на механизма за възстановяване и устойчивост с общо 10 милиарда евро, от които вече са получени над 5 милиарда. Правителството е насочило средствата към социални и икономически програми, включително увеличение на пенсиите с близо 100% за последните седем години, сподели Андреа Чович, заместник-ръководител на представителството на Европейската комисия в сраната и ръководител на медийния отдел
“Когато Хърватия подготвяше въвеждането на еврото, държавните и европейските институции
многократно повтаряха
простите послания
– фиксиран курс на обмяна, автоматично превалутиране на банковите сметки, защита на спестяванията. Повтарянето на фактите създаде чувство за сигурност у хората”, смята тя.
Според нея членството в еврозоната е особено важно в глобален контекст. А в лоши времена еврото има още по-голямо значение, защото държавите в еврозоната имат по-голяма стабилност и тежест на световните финансови пазари.
Най-големият проблем – закръглянето на цените
Един от най-големите проблеми се оказа закръглянето на цените. Макар официално конверсията да трябваше да се извършва по фиксирания курс, много търговци повишиха цените при преминаването към евро, споделя Ана Кнежевич, председател на Хърватската асоциациия за защита на потребителите
Цената на кафето например от 10 куни (1,33 евро) скочила първо на 1,35 евро, а впоследствие и до 2-2,50 евро. Така нареченият “семеен хляб”, който струвал 7 куни, или 0,93 евро, бил закръглен на 1,20-1,50 евро.
Тази тенденция се наблюдавала не само при търговците, но и в сферата на услугите – при банкови такси, фризьори и електронни сметки.
“През първите 14 дни след въвеждането на еврото потребителите можеха да плащат и в двете валути - куни и евро. Търговците бяха задължени да връщат ресто само в евро, но много от тях не бяха достатъчно подготвени и връщаха в куни”, казва Кнежевич.
По думите ѝ това предизвикало недоволство сред гражданите още в първите минути на новата година - първият сигнал за нарушение постъпил едва 10 минути след полунощ на 1 януари, когато гражданин се качил в такси, искал да плати в евро, но шофьорът имал само куни.
Чести били и случаите, в които търговците отказвали да приемат банкноти от 200 и 500 евро, въпреки че законово няма такава забрана.
Хърватската централна банка доставила монетите два месеца по-рано, но в малките населени места без пощи и банкови клонове това се оказало сериозен проблем - само 40% от търговците успели да се снабдят навреме с евро. Освен това банката закупила и раздала 60 хиляди калкулатора за изчисляване на курса, за да могат гражданите и най вече по-възрастното население по-лесно да пресмятат от евро в куни и обратно. Което обаче се оказало твърде малко спрямо 1,2 милиона пенсионери, повечето от които нямат телефони за проверка на обменния курс.
“От началото на 2022 г. цените в Хърватия непрекъснато нарастват. Гражданите споделят, че купуват по-малко, но плащат повече. Плодовете и зеленчуците са поскъпнали драстично – морковите, които струваха около 5 куни (0,60 евро), сега достигат до 3 евро. Месото е поскъпнало със 100%, рибата – с 50 до 70%, а зеленчуците – от 50 до 100%.
Асоциацията и други неправителствени организации наблюдавали над 50 хранителни и козметични продукта и 10 вида услуги. Целта била да се следи дали цените се променят справедливо. Въпреки това за 16 месеца проучване не е отчетено нито едно понижение на цената, споделя Кнежевич.
Проф. Марияна Иванов:
Тежестта на Хърватия в средната инфлация на еврозоната е само
0,7%, на България ще бъде 1,2%
Присъединяването няма пряк ефект върху растежа, а косвен, казва експертът по монетарна политика в Икономическия факултет на Загребския университет
- Проф. Иванов, как еврото повлия на икономическия растеж на Хърватия?
- Не бих казала, че въвеждането на еврото няма пряк и силен ефект върху икономическия растеж на Хърватия, но през последните години върху него влияят и други съществени фактори. Например притокът на европейски средства е изключително висок, което доведе до силна инвестиционна активност, особено в строителния сектор. Това увеличение на инвестициите реално стимулира растежа на БВП.
Ръстът на доходите доведе до по-високо търсене, повече разходи от страна на домакинствата и съответно до по-висок икономически растеж. Не смятам, че въвеждането на еврото само по себе си е основният двигател на този процес. Най-същественият му ефект се проявява по линия на държавните разходи за лихви – след приемането на еврото рисковата премия за Хърватия намаля, кредитният рейтинг се повиши и държавата вече плаща по-ниски лихви по дълга си. Това освобождава допълнителен финансов ресурс, който може да бъде насочен към по-високи заплати, пенсии и социални разходи – мерки, които от своя страна отново стимулират икономическата активност. Като цяло това са реалните и косвени ефекти на еврото върху хърватската икономика.
- Какви са основните предизвикателства за Хърватия при координирането с политиките на Европейската централна банка (ЕЦБ)?
- Основното предизвикателство произтича от това, че Хърватия вече е част от общата парична политика на еврозоната, но икономическите и инфлационните цикли на отделните страни членки невинаги съвпадат. Например в момента инфлацията в Хърватия е сравнително висока, докато във Франция тя е твърде ниска, а в Германия е приблизително на средното за еврозоната ниво. Това означава, че ЕЦБ прилага единна лихвена политика за всички членове, въпреки че техните икономики се намират на различни етапи от цикъла. За Хърватия би било по-добре, ако лихвените проценти останат по-високи, защото при висока инфлация са нужни по-рестриктивни мерки. В същото време Германия се сблъсква с много слаб икономически растеж и дори риск от рецесия. За нейната икономика по-ниските лихви биха били по-благоприятни.
Когато Управителният съвет на ЕЦБ обсъжда общия темп на инфлация в еврозоната, трябва да се има предвид, че този среден показател е силно повлиян от големите икономики – Германия, Франция и Италия. Например тежестта на Германия в общия индекс е около 26%, на Франция – около 20%, докато делът на Хърватия е едва 0,7%. Това означава, че дори ако инфлацията в Хърватия е по-висока, нейното влияние върху решенията на ЕЦБ е минимално. Подобна ще бъде и ситуацията с България, когато се присъедини – нейният дял в еврозоната ще бъде приблизително 1–1,2%.
