Трябва сами да обикалят институциите, за да им бъдат обединени осигуровките
Монополът на МВР върху личните номера на чужденците и нежеланието на вътрешното министерство да споделя информация с НАП и останалите институции оставят без реални осигуровки хиляди работещи в България чужденци. А резултатът най-често е, че при болест не получават пълното си обезщетение от НОИ, въпреки че работодателят им ги осигурява коректно.
Проблемът потенциално засяга поне 64 000 чужденци, работещи у нас, показа проверка на “24 часа”. Повод стана историята на работеща у нас французойка. Заради това, че вече е с личен номер, а не такъв на НАП, тя едва успява да получи почивни дни, след като се разболява, а за обезщетението ѝ се налага да ходи до 3 институции.
Мелиса Си Саване работи у нас от 2022 година като IT рекрютър. Дошла в България и от първия ден започнала да се труди. Като всеки чужденец, който е в страната от по-малко от 3 месеца, първоначално била осигурявана по номер на НАП. Едва след изтичането на 90 дни чужденец може да вземе постоянно пребиваване, а с него и личен номер (ЛН) (личен номер на чужденец за гражданите на страни извън ЕС). Г-ца Си Саване подала документи и взела статута през ноември м.г. Работодателят ѝ продължил да я осигурява по номера от НАП. В приходната агенция не знаели, че Мелиса вече има ЛН, тъй като системите с МВР не са свързани в тази част. Такова законово изискване няма, казаха от МВР. Съответно от НАП подавали данните за осигуровки към НОИ по партидата, регистрирана с номера на приходната агенция, който французойката имала.
Проблемът настъпил, когато Мелиса дала болничния на работодателя си. Обяснили ѝ, че трябва да обедини номера си от НАП с новия си ЛН. За да докаже, че този от приходната агенция съответства с ЛН, отишла до дирекция “Миграция” на МВР. Оттам издали документ, че двата номера са на един и същи човек. С него отишла в регионалния офис на НАП по местоживеене. Там била с неин приятел, който ѝ помогнал с попълването на декларацията и двата номера били обединени. Викнала подкрепление, защото при предишните си сблъсъци с държавната администрация имала редица проблеми - чакала с часове, връщали я за различни документи и бележки, дори в дирекция “Миграция” на МВР имало хора, които или не говорят английски, или отказват да го правят. С помощта на българина в НАП се справили за 15 минути, макар че се наложило обслужващата служителка да ги прехвърли на нейна по-опитна колежка. Самото обединение на двата номера било безплатно.
Французойката смятала, че това е всичко. Когато получила от държавата обезщетението за болничния си, се шокирала - парите били много по-малко от очакваното. Отишла в НОИ, за да се информира за проблема. Оказало се, че те знаят за новата ѝ партида по ЛН. Само че за института Мелиса била осигурена едва от дни - от датата на обединението в НАП. В НОИ нямали данни, че старите осигуровки по номера от приходната агенция отговарят на нейния ЛН. Затова тя подала ново искане за обединение, този път в НОИ.
“Служителката бе много любезна, каза ми, че преди седмица е имала подобен казус с италианка”, разказва пред “24 часа” Мелиса. Тя получила остатъка от обезщетението си след 10 дни.
“При наложила се смяна на личен идентификатор (от СлН на НАП към ЛН/ЛНЧ или от ЛН/ЛНЧ към ЕГН) на лица, работещи и осигурени по българското законодателство, НАП има задължението да обедини партидите по стария и новия идентификатор на лицата, както и да предостави данни на НОИ относно извършената смяна и съответствието между идентификаторите за всяко лице”, обясниха пред “24 часа” от НОИ. И обясниха, че когато това стане, обезщетенията се изплащат коректно и на база на осигурителния доход и към стария, и към новия идентификатор през референтния период.
В практиката обаче невинаги процесът минава гладко и безпроблемно. “Има случаи, при които автоматичната обработка на документи и данни за изплащане на обезщетение за конкретното осигурено лице се извършва, преди да е постъпила информацията в НОИ от НАП за съответствието между идентификаторите, при което се взема предвид минималната работна заплата за периодите без данни”, допълниха от НОИ. В такива случаи човек трябва сам да сигнализира НОИ, който да преизчисли обезщетението. Това става след постъпване на данните за обединение.
Така с казуса на Мелиса се сблъскват всички работещи у нас чужденци, които разбират, че трябва да обединят партидите си, едва при болнични. По данни на НАП за септември 2025 г. това са 64 хиляди души. От приходната агенция уточняват, че в числото не влизат тези, за които не се подава декларация по Образец №1. Това са основно хора, които се осигуряват за сметка на държавата. (Колко са за 5 години работещуте у нас хора извън ЕС - виж карето). Казусът е същият и при майчинство, пенсиониране и при получаване на българско гражданство.
От НАП обясниха пред “24 часа”, че данните за хора, придобили ЛН, не се получават служебно от МВР, затова обединението трябва да се направи от чужденците. И системата на приходната агенция, и тази на НОИ работят по номера. Така дори работодателят да плаща осигуровки по личен номер, държавата няма да засече, че и те, и тези по номер на НАП са на човек с една и съща рождена дата, град, страна и имена.
А междувременно Мелиса догодина може да кандидатства за българско гражданство. Ако го вземе, се надява, че няма да повтаря същия кръг, а държавата ще е автоматизирала процеса.
105 000 души извън ЕС на пазара на труда у нас за 5 г.
През последните пет години и първите пет месеца на 2025 г. над 105 000 чуждестранни работници от 65 държави са получили разрешение да работят в България. Това сочат данни на министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.
От началото на годината до юни 24 279 граждани на трети страни са получили достъп до българския пазар на труда. Това представлява близо 70% от общия брой чужденци, допуснати през 2024 г. – 34 720 души. От наетите тази година 11 955 са сезонни работници, назначени за срок до 90 дни, главно във връзка с летния туристически сезон. За сравнение през 2024 г. техният брой е бил 10 403.
Най-големият поток от работници от трети страни идва от Узбекистан – 5696 души. Наети са основно като сезонни работници, строители, нискоквалифицирани кадри, както и служители в търговията и преработващата промишленост. Следват 4380 турци, сред които има командировани специалисти, инженерно-технически екипи, строителни и сезонни работници.
От Киргизката република у нас работят 3120 души, предимно сезонни и нискоквалифицирани кадри. Непалските работници са 2272, заети главно в преработващата промишленост, селското стопанство и туризма. Индия е представена от 1508 работници, включващи общи работници, шофьори и специалисти в IT сектора.
От Бангладеш идват 1350 души, повечето сезонни и строителни работници или промишлени кадри. Списъкът на най-представените страни завършва с Индонезия, откъдето произхождат 895 сезонни работници, заети основно в дейности с временен и нискоквалифициран характер.
Една дирекция издирва у нас черногорец, без да разбере, че друга го е екстрадирала, а след 3 г. върнала обратно в страната
Освен отделните институции, оказва се, че дори 2 дирекции в МВР нямат връзка помежду си. Така “Миграция” търсеше постоянно пребиваващият черногорец Лука Калинович, а през Гранична полиция той бе екстрадиран в Германия и върнат у нас 3 години по-късно. По това време - края на 2023 г., България не бе в Шенген, а историята на Калинович “24 часа” разказа през декември 2023 г.
Той работел в София като част от екипа на колцентър, който предлагал инвестиции на чужденци. Бил задържан от ГДБОП през 2021 г. и обвинен от немските власти. С решение на българския съд Калинович бил екстрадиран в Германия, за да го съдят. Получил 3 г. затвор. Съпругата му по това време Десислава го посетила няколко пъти.
Междувременно разрешителното на Калинович да пребивава у нас изтекло. След като не отишъл да го поднови, от дирекция “Миграция” на МВР започнали да го търсят. Десислава казала, че не знае къде е съпругът ѝ, макар в немския затвор да са записали данните ѝ като негов посетител. Въпреки издирването, от “Миграция” не разбрали, че Калинович е в Германия. Тяхната система не била свързана с тази на Гранична полиция.
Така дори когато Калинович бил върнат у нас през септември 2023 г., влизането му през Гранична полиция останало тайна за колегите им от “Миграция”. От летището Калинович бил откаран в затвора, за да доизлежи присъдата си. Той разбира, че го издирват, докато е в затвора, почнала е и процедура по отнемане на постоянното му пребиваване. Тя се прилага за всеки с такъв статут, който над година не е на територията на страна от ЕС. Калинович настоява искането да му бъде връчено с нова процедура, тъй като срокът за обжалване на старата е изтекъл, а той нямало как да отиде и да си получи известието.
