С изострянето на глобалната надпревара за зелена енергия и осигуряване на стратегически суровини, България се оказва в центъра на вниманието. По време на второто си официално посещение у нас Аса Хътчинсън - бивш губернатор на Арканзас и една от разпознаваемите фигури в американската политика, подчертава, че страната ни може да играе значима роля в бъдещата енергийна архитектура на Европа и Съединените щати. Това пише в специален материал на британското издание CEO Today magazine.
В него се посочва, че американски компании разглеждат възможности за партньорство в български проекти, които съчетават зелени технологии, модерни решения за производство и съхранение на енергия и използване на местни ресурси по напълно нов начин. В центъра на този интерес е предприемачът Христо Ковачки, който от години развива концепцията за трансформация на въглищата от традиционно гориво към източник на ценни метали, нужни за високите технологии.
Хътчинсън отбеляза, че България е ключова за стабилността на енергийната мрежа в Югоизточна Европа и за диверсификацията на стратегически суровини. Той подчерта, че преходът от въглища към чиста енергия трябва да бъде премерен и да гарантира както сигурността на доставките, така и икономическата устойчивост на регионите, зависими от минната индустрия. Според него американският опит показва, че прекалено бързото изоставяне на въглищата може да постави под риск бизнеса, потребителите и социалната стабилност.
България вече е направила важни стъпки в диверсификацията на газовите доставки и намаляването на зависимостта от руския енергиен внос, но предстои най-трудната трансформация – модернизацията на въглищните региони. Именно тук се вписва новата вълна от технологии за извличане на редкоземни елементи от въглища, повърхностни пластове и дори от натрупани въглищни отпадъци. Това е направление, което според експертите може да превърне България в значим фактор на картата на стратегическите материали в ЕС.
Ковачки нееднократно е заявявал, че българските лигнитни въглища крият потенциал, който досега никога не е бил използван. По думите му тези находища могат да бъдат основа за нова индустрия, свързана с производство на суровини за батерии, високотехнологично оборудване, електромобили и възобновяеми енергийни системи. „Материалите на бъдещето вероятно вече се намират в пластовете, които досега сме използвали единствено за изгаряне", смята той.
Посещението на Хътчинсън включваше и разговори с мениджмънта на ТЕЦ „Бобов дол", където бяха обсъдени възможностите за модернизация чрез когенерация и технологични решения, които комбинират производство на ток и топлоенергия. Американската страна проявява интерес и към развитието на системи за съхранение на енергия, които да компенсират сезонните и дневните колебания при слънчевата и другите възобновяеми мощности. Част от потенциалните американски партньори работят именно в областта на батерийните системи и умните електрически мрежи.
Хътчинсън отбеляза, че възможно финансиране от американски финансови институции може да ускори реализацията на проекти в областта на чистата енергия, трансформацията на мощности и изграждането на инфраструктура за съхранение. Подобни инвестиции са в синхрон с европейските политики, включително Пакта за чиста индустрия, който поставя акцент върху местните суровини, кръговата икономика и технологичните иновации.
Бъдещето на въглищата остава спорно в много европейски държави, но както Хътчинсън, така и Ковачки са категорични, че съдбата им ще се определя не от идеологията, а от технологиите. Нови методи за извличане на метали, усъвършенствани процеси за обработка на въглищата и иновации във възобновяемата енергетика могат да превърнат традиционния ресурс в част от модерното зелено развитие.
Ако България успее да привлече международни партньори и да развие технологии за добив на редки елементи на място, страната може да се превърне в ключов участник в новата индустриална карта на Европа. Това би създало работни места, би стабилизирало енергийната система и би позиционирало въглищните региони като центрове на иновациите, а не на упадъка.
