Надзорът върху криптовалутите, фондовите борси и мениджърите на активи в целия ЕС да бъде поверен на контролен орган с големи правомощия - това е водещото предложение от план, който ще бъде представен утре в Брюксел, предаде Франс прес, цитирана от БТА. Предложенията предвиждат истинска революция във финансовото регулиране на континента в момент, в който ЕС се стреми към по-голяма автономия от САЩ на президента Доналд Тръмп, допълва френската осведомителна агенция.

Според предварителна версия, с която Франс прес се е запознала, Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA), агенция с координираща роля, ще получи много по-големи правомощия за сметка на националните регулаторни органи.

Това е първа стъпка към създаването на единен европейски капиталов пазар, по-добре подготвен да се конкурира с други големи световни финансови сили. Някои страни обаче се противопоставят на прехвърлянето на толкова големи правомощия към тази институция, базирана в Париж.

Въпросът е чувствителен в контекста на спада на биткойна с 30 на сто през последните два месеца и нарастващите опасения относно възможното спекулативно нарастване на пазарните оценки на компаниите : Брюксел обмисля прехвърлянето на надзора и лицензирането на доставчиците на услуги за криптоактиви към Европейския орган за ценни книжа и пазари.

От влизането в сила на регулациите миналата година, тази роля се изпълнява от националните регулаторни органи. Някои страни обаче са обвинени, че водят твърде мека политика.

Европейският орган е установил недостатъци в Малта, където са базирани много компании в сектора и която логично се противопоставя на централизацията.

Това решение е мотивирано „не само от технически причини, но и от политически съображения“, каза пред АФП Кенет Фаруджа, генерален директор на малтийския регулаторен орган. Той смята, че Европейският орган за ценни книжа и пазари няма да разполага с ресурси за изпълнение на тези мисии.

Съществува „потенциална опасност“ за сектора, твърди и  Джовани Кунти, който ръководи лицензираната в Малта платформата „Гейт“ (Gate), като се опасява, че вече няма да може да намери партньори, ако е необходимо.

В по-широк план проектът предвижда европейският орган за ценни книжа и пазари да регулира директно всички пазарни инфраструктури, подобно на Комисията за ценни книжа и фондовите борси на САЩ (SEC), мощният пазарен регулатор в САЩ

Това ще засегне фондовите борси, но и други участници на финансовите пазари като клирингови къщи, действащи като посредници за осигуряване и изпълнение на трансакции и централни депозитари на ценни книжа, които ги регистрират.

Сред малкото институции, които няма да са под контрола на този орган, са банките и застрахователите.

За да изпълнява тези мисии, Европейският орган за ценни книжа и пазари, който понастоящем обединява националните органи и има предимно консултативна роля, ще се превърне в нов, независим изпълнителен орган с по-големи правомощия. Той би могъл дори да спре европейските разрешителни за фондове в случай на сериозни нарушения от страна на техните мениджъри и бездействие от страна на националните органи.

Единният надзор се разглежда като стъпка към Съюза за спестявания и инвестиции, с който Комисията възнамерява да „свърже ефективно спестяванията с инвестиционните нужди“ в Европа.

Според доклада на Марио Драги, който миналата година се застъпи за радикални реформи за поддържане на европейската конкурентоспособност, ЕС се нуждае от „750 до 800 милиарда евро годишни инвестиции“.  Според него обаче 70 на сто от спестяванията на европейците са в безполезни банкови спестовни сметки, които осигуряват малко финансиране на бизнеса, особено в трети страни.

Докато Франция отдавна настоява за проекта, Люксембург, водещият европейски център за управление на активи, иска да запази националните регулаторни органи, съобразени с местните нужди.

Европейският орган за ценни книжа и пазари не притежава „познания за спецификите на всеки пазар“ и „не разполага с достатъчно ресурси“ за разлика от националните органи, каза пред АФП Серж Вейланд, генерален директор на АЛФИ ( ALFI), асоциацията на инвестиционните фондове в страната.

Други страни членки се противопоставят на централизацията, която те виждат като загуба на влияние спрямо Париж.

Германия, която се стреми да запази позицията на Франкфурт, заявява, че е за „засилване на конвергенцията“, но настоява за необходимостта това да „донесе добавена стойност“, коментира пред АФП финансовото министерство.