Проблем с достъпа до информационните масиви на НАП може да блокира отпускането на потребителски кредити на хиляди граждани. За това предупреждават фирми от сектора, които от месеци съобщават, че процедурата, по която успешно и без проблем се работи от близо 18 години за проверка на осигурителен доход е забавена или напълно блокирана, което прави невъзможно оценяването на кредитоспособността на кандидатите.

Според финансовите институции ситуацията се усложнява от юни месец тази година, когато без предупреждение и със задна дата всички кредитни и финансови институции получиха уведомление от НОИ, че достъпът до данните за сключването и измененията на трудовите договори вече няма да бъде предоставян съгласно сключените им договори с НОИ.

Проверките, които досега се извършваха автоматично през интегрирания интерфейс с НОИ, вече са ограничени. Считано от 01.06.2025 г. НАП, като първичен администратор преустановява предоставянето на данните до НОИ за сключването и измененията на трудовите договори съгласно чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

Фирмите твърдят, че няма пробив в системата и няма нерегламентиран достъп, а вместо това става дума за административни и технически ограничения, въведени от НАП, които силно ограничават работата на кредитния пазар и поставят в сериозен риск финансовата стабилност. НАП от своя страна посочва, че достъпът до информацията формално съществува чрез електронната услуга „Предоставяне на данни от единен електронен трудов запис", но само след изрично заявление от самото лице, за което се отнасят данните – процедура, която на практика изисква време, активни действия и допълнителна координация и според компаниите не може да замести автоматизирания модел, използван досега за кредитни проверки.

По тази причина финансовите институции окачествяват заместването на досегашната им възможност за достъп до тези ключови за дейността им данни с твърдяната от НАП нова „възможност" за достъпването им като на практика преустановен за финансовите компании достъп до тези данни.

В този контекст от сектора заявяват, че преустановеният им достъп до ключови данни препятства правилното изпълнение на дължимата по закон предварителна оценка на кредитоспособността на клиентите. Липсата на навременен, надежден и автоматизиран достъп до данните за осигуряване на практика води до липса на реален достъп, тъй като алтернативната процедура е твърде бавна и негодна за масово и оперативно обслужване на кредитни заявления. Това създава рискове за структурата и предвидимостта на пазара на краткосрочно кредитиране у нас.

От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) споделят, че са инициирали два пъти опити за диалог с НАП, като срещи са им отказани и не са получили нужното съдействие. Според тях е притеснително неглижирането на проблема от контролните и законодателните органи, особено при положение че системата е функционирала без проблем повече от 18 години, а достъпът винаги е бил основан на изрично съгласие на кредитоискателите.

Компаниите твърдят, че до момента не е установено нито едно нарушение по досегашния модел, което да оправдае такава рязка промяна. Фирмите в сектора предупреждават, че отказът от страна на държавата да осигури предвидима и работеща среда може да доведе до това граждани с редовни доходи да не могат да получат кредит, а банките и финансовите институции да бъдат поставени в обективна невъзможност да изпълнят законовите си задължения по оценка на риска и идентификация.

Кредитните компании настояват за спешен диалог с НАП и всички ангажирани институции, както и за създаването на специално регламентиран и устойчив канал за проверка на доходи и трудови договори, който да не бъде блокиран при вътрешни актуализации или промени и да гарантира своевременност и практическа приложимост на предоставяната информация.

Налице е необходимост от законодателни промени, които да внесат яснота и стабилност в правната рамка. Те биха могли на законово равнище да регулират достъпа до необходимите данни, така че банките и финансовите институции да продължат извършват детайлни и навременни проверки на кредитоспособността на потребителите, респективно да допринесат за стабилността на финансовата и кредитната система на страна.