Със законопроект, който от "ДПС - Ново начало" внесоха в парламента, предлагат у нас ограничение до 20% за основни храни до края на 2026 г.

Всяка държава в Европа, приела еврото, с различни подходи “усмирява” опитите за спекула при храните.

Хърватия и Гърция почти по едно и също време например - 2023 г., въвеждат таван на цените за най-често купуваните стоки от този вид, а съседите ни поставят максимални 20% върху надценките от производителите до магазините.

В България “ДПС-Ново начало” предлагат гръцкия модел в законопроект, който бе внесен преди дни в Народното събрание. Идеята на депутатите на Делян Пеевски е

подобна мярка да важи до края

на годината

Според идеята на “ДПС-Ново начало” българското правителство трябва да приеме кошница на потребителя, която включва основни продукти и стоки - брашно, хляб, макаронени изделия, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, яйца, масло, олио, риба, захар, ориз, фасул, леща, картофи, зеле, моркови, лук, домати, краставици, чушки, ябълки, банани и портокали.

За тях ще се въведе таван от 20% на надценката. В магазините всеки един от изброените продукти трябва да бъде отбелязан със стикер, а цените да са изписани ясно, точно и недвусмислено.

В текстовете на законопроекта е посочено, че се

забранява умишленото изчерпване или

ограничаване на предлагането

на стоки, включени в кошницата с цел заобикалянето на надценката, както и насочване на потребителите към по-скъпи заместители или създаване на изкуствен недостиг.

Народните представители на ДПС са убедени, че ефективен контрол върху спекулата ще се осъществява от Комисията за защита на потребителите и данъчните. Но най-сериозната спирачка за нарушителите би трябвало според проекта да се респектират от глобите, които достигат до 20 хиляди евро.

В ЕС най-пресният пример за подобен подход е от Хърватия и въвеждането на еврото там. През 2023 г. страната

приема задължителни

тавани на цените

на храни, сред които олио, мляко, брашно, захар, пилешко и свинско месо. Целта е да се спре спекулативното поскъпване. Мерките дават резултат, но производители на храни, за да издържат на ограничението, започнали да слагат по-евтино мляко или месо или да влагат заместители.

Гърция също въведе мерки срещу спекулата при стоките от първа необходимост през 2023 г. При стартирането им властите там подчертаха, че печалбата е позволена, печалбарството - не. Директният резултат е намаляване на крайните цени за потребителите, като при някои продукти се съобщава за спад с до 20%.

Испания през 2022 и 2023 г. въведе за период от 6 месеца намалена ставка на ДДС от 4% върху основните хранителни продукти. Освен това имаше таван на цените на тока и газа.

През есента на миналата година румънското правителство реши да премахне тавана на цените на основни хранителни стоки, който бе въведен през 2023 г. и бе удължаван неколкократно.

Списъкът с продукти с ограничена надценка включваше обикновен бял хляб, краве мляко, някои видове краве сирене и кисело мляко, брашно, яйца, олио, пилешко и свинско месо, пресни зеленчуци, захар и други.

Част от държавите в Европа

заложиха на “меки” мерки

- доброволни ограничения, които обаче се прилагат масово.

Във Франция големите вериги сами замразиха цени 6 месеца - до 31 март 2002 г. Правителството пък публикува черен списък на нарушителите, които надуват самоволно цените.

Във Финландия бе въведено законово закръгляне - монетите от 1 и 2 евроцента не са в обращение, за да няма къдрави цени. Правилото по-късно е възприето от Нидерландия, Белгия, Ирландия.

В Словения през 2007 г. се подписва споразумение с търговците и над 100 продукта са следени, а фирми, които вдигат цените с над 6%, бяха публично посочвани. В Кипър през 2008-а се подписва също споразумение с над 7000 фирми и цените се следят.

За опити за спекула се налагат глоби, а на коректните фирми се поставят стикери, изготвени от финансовото министерство. Този подход избират в Малта през 2008 г. Моделът по-късно е възприет от Латвия и Литва.

В Словакия през 2009 г. е изготвен Етичен кодекс за търговия, има и ежедневен мониторинг на цените. Естония през 2011 г. прилага споразумение за добри практики при показване на цени.

Така правителствата показват отговорност, а стоки с тавани на надценките стават по-достъпни. Частично се ограничава спекулата и временно се стабилизира инфлацията.

Производителите обаче постепенно губят интерес да предлагат стоки под особен надзор и това крие риск от недостиг.