Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) препоръчва квотите за внос на работници от трети страни да бъдат намалени до 10 на сто от средносписъчния персонал за големи предприятия и 25 на сто за малки и средни (от настоящите нива 20 на сто и 35 на сто, съответно). Ограничаване на вноса на труд изглежда необходим, с оглед на признаците за загуба на работни места за местното население, които могат да бъдат идентифицирани в данните на Националния статистически институт (НСИ) за заетостта сред местното население на по-млада възраст и с по-ниска степен на образование. Това е едно от заключенията на ново проучване на пазара на труда, изготвено от икономиста Георги Вулджев от ЕКИП, получено днес в БТА. В доклада се анализират ефектите от трудовата миграция и потенциала на вътрешния трудов резерв.
Проучването сочи, че въпреки утрояването на вноса на работна ръка от трети страни след 2021 г., дефицитът на пазара на труда в България не намалява, а нараства с над 25 на сто.
Миналата седмица в Портала за обществени консултации беше публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В него се предлага увеличаване на квотите за общият брой на гражданите на трети държави, наети по трудово правоотношение от местния работодател с Единно разрешение за пребиваване и работа с по 5 процентни пункта, както за малките и средни, така и за големите предприятия. В края на октомври вицепремиерът и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов съобщи, че е готов законопроект, свързан с облекчения при вноса на кадри от трети страни, пише БТА.
Авторът на проучването Георги Вулджев препоръчва да се въведе система, която приоритизира висококвалифицираните и високоплатените работници. Разумно е да се въведе изискване вносните кадри задължително да имат специализирано образование в сферата, в която биват заети (висше или средно професионално) и да бъдат наемани на позиции, в които брутното заплащане е поне 50 на сто над средното за сектора (по официалните данни на НСИ). По този начин според Вулджев вносът на работна ръка няма да може да се използва за социален дъмпинг и заместване на местни работници, а ще служи за запълване на ключови структурни дефицити на високо квалифицирани и високо продуктивни специалисти, които допринасят за икономическото развитие на страната, вместо да го забавят.
Пътят към устойчиво икономическо развитие и по-висок стандарт на живот за българските граждани минава през политики за подобряване на качеството и производителността на работната ръка и стимулиране на инвестициите в капитал и технологии, а не чрез заместваща евтина трудова миграция от трети страни, изтъква Георги Вулджев. Според него поредното драстично увеличаване на квотите за внос на работна ръка би означавало отказ от стратегическия приоритет за догонване на по-развитите страни в ЕС по производителност и доходи.
В доклада се изтъква необходимостта от прилагане на пакет от политики и законодателни реформи, които да мобилизират вътрешния трудов потенциал и да създадат условия за по-висока производителност, като се посочва, че на първо място е необходимо активиране на неактивното население. В България има над 950 000 души в трудоспособна възраст, които не работят и не желаят да работят (НСИ, 2025), се посочва в доклада. За всяка подгрупа са необходими таргетирани политики — гъвкави програми за хора с семейни ангажименти, здравни програми и рехабилитация за хора с увреждания, и обучение за тези в образователната система. Законодателството може да предвиди стимули за работодатели, които наемат представители на тези групи, включително чрез данъчни облекчения или намалени осигурителни вноски. Дуалното обучение следва да се разшири не само на ниво професионални гимназии, но и във висшето образование. Препоръчително е четвъртата година на бакалавърските програми да се трансформира в "дуална година", включваща задължителен стаж по специалността. Така младите ще бъдат интегрирани по-бързо в пазара на труда.
В доклада се посочва още, че България разполага и с огромен трудов резерв зад граница. Според Евростат около 860 000 българи работят в други страни от ЕС. Политиките за привличането на емигрантите обратно в страната могат и трябва да бъдат много по-амбициозни, особено с оглед проблемите в местния пазар на труда и потенциалните огромни позитиви за икономическото развитие на страната, ако значителен дял от тях се завърнат да работят в България, се изтъква в доклада. За тази цел се препоръчва като водеща политика освобождаване от Данък общ доход за период от 10 години, което да бъде приложено за всеки български гражданин, който избере да се завърне за постоянно пребиваване и работа в страната след поне 2 години живот и работа в чужбина.
Вместо да внасяме работници, България може да приеме пакет от по-целенасочени и щедри политики за завръщането на емигранти, които освен данъчни облекчения включват и целеви програми за привличане на квалифицирани кадри, облекчения за стартиране на бизнес и съфинансиране на жилища и обучение на децата, се посочва в доклада.
