Строгите екологични европейски наредби ще направят LPG автомобилите неизгодни за производителите
Технологията в новите автомобили, работещи на бензин и с втечнен нефтен газ (LPG), продължава да се развива бързо в Европа и в България главно заради усилията на Renault Group. Въпреки това новите коли с газови бутилки до няколко години най-вероятно ще изчезнат от ценовите листи на дистрибуторите поради все по-строгите европейски екологични регулации.
През последното десетилетие газът беше рекламиран като обещаваща технология за екологично задвижване и наистина постигна забележителен успех не само като допълнително вграждане при употребяваните автомобили.
Развитието на колите с пропан-бутан (втечнен петролен газ) и сгъстен природен газ (метан) обаче е много различно, въпреки че и двата варианта предлагат по-ниски емисии на CO2 и значително по-ниска цена на километър от алтернативите с двигатели с вътрешно горене.
Метановите СNG автомобили на практика вече не се предлагат на пазара
на нови коли в Европа, но LPG (пропан-бутанът) остава важен актив за определени марки и рентабилен вариант за много от шофьорите. Това обаче може да се промени само след пет години.
Renault Group е водещата сила в технологиите за пропан-бутан (LPG) в Европа. Моделите на Renault и Dacia държат 89% от този пазар, като основният играч е румънската марка.
Нискобюджетният производител вече предлага опция за LPG в цялата си гама, като Duster и Bigster са най-новите попълнения. Всъщност обаче Dacia Sandero, която е най-продаваният автомобил в Европа през 2025 г., представлява повече от половината от продадените от румънската компания автомобили с LPG.
В момента производителите на автомобили, които предлагат превозни средства, работещи с пропан-бутан (LPG),
намаляват вредните емисии на CO2 от автопарка си,
което е и важна стъпка за избягване на плащането на глоби към Европейския съюз.
Автомобилите, задвижвани с пропан-бутан (LPG), позволяват на производителите да намалят емисиите на CO2 с 10 г/км и дори с 20 г/км в случая на най-новите модели на Dacia, които го комбинират с мека хибридна технология. Шофьорите от своя страна имат достъп до гориво, което е много по-евтино от бензина, и пробег близо 1500 км (в случая с Duster) благодарение на наличието на два големи резервоара, единият за бензин, а другият за газ.
Марки като Renault и Dacia виждат огромния потенциал на тази технология, но в краткосрочен план. “Това е ключова алтернатива, ако искате да намалите емисиите си с много достъпно решение”, казва Франк Марот, директор продажби на Dacia. Това обаче може да се промени много скоро.
Законодателните промени на ЕС относно емисиите на CO2 за 2030 г. и след това
ще навредят сериозно на автомобилите, работещи с пропан-бутан
Самият Марот призна това: “Това няма да е предложение, което ще работи и след 2030 г. Намираме се в преходен период и пропан-бутанът несъмнено е едно от правилните решения”.
Дотогава пропан-бутанът (LPG) ще продължи да набира популярност. През 2025 г. продажбите в Европа на нови коли с газови бутилки достигнаха 347 717 бройки, което представлява увеличение с 9,8% спрямо предходната година. След Dacia и Renault, които увеличиха продажбите си на това гориво с 14%, италианската марка DR Motor Company се класира на второ място, а корейското дуо Hyundai-KIA - на трето.
Всяка шеста кола у нас е с газова бутилка
България е сред държавите с най-високо разпространение на автомобили с газови уредби в Европа, когато показателят се измерва като дял от общия автомобилен парк, а не през новите регистрации. По оценки за 2025 г. в страната се движат около 500 хиляди автомобила на пропан-бутан, което представлява приблизително 14–15% от всички леки коли, или на практика всяка шеста-седма кола, която се движи по нашите пътища. Това ниво поставя България значително над средното за Европейския съюз и я нарежда сред лидерите по този показател.
Средният дял на LPG автомобилите в ЕС е около 2–3% от автопарка, като
в повечето западноевропейски държави газовите автомобили са истинска рядкост
В страни като Германия, Франция, скандинавските държави и Нидерландия делът им е под 1%, а в някои пазари LPG колите практически са изчезнали като реална алтернатива.
Там автомобилният преход се движи директно от бензин и дизел към хибриди и електромобили,
подкрепен от политики, субсидии и инфраструктура.
България се нарежда в тясна група европейски държави, където LPG заема двуцифрен процент от целия автомобилен парк. По относителен дял страната е в една категория с водещите LPG пазари в Европа, като Полша и Италия, макар и с много по-малък абсолютен брой автомобили. Докато Полша разполага с над 3,5 милиона LPG коли, в Италия те са около 3 милиона.
Българският пазар е по-малък като обем, но сходен като структура и се използва масово при употребяваните коли.
С дял около 15% страната е приблизително пет пъти над средното ниво за ЕС.
На Балканите България също заема водеща позиция. В повечето съседни държави LPG автомобилите също са популярни, но не чак толкова. В Румъния и Гърция делът им е значително по-нисък и остава под 5% от автопарка. В Сърбия и Северна Македония LPG присъства основно в такситата, но не достига масово разпространение като в България.
По неофициални данни пък Турция е не само първа по разпространение на автомобили с газови бутилки на Балканите, но и изпреварва и най-големите пазари в Европа - Полша и Италия.
Така или иначе,
газовите коли продължават да предлагат най-ниската цена на километър без необходимост от голяма първоначална инвестиция
Развитата мрежа от сервизи за газови уредби и дългогодишната практика на дооборудване улеснява допълнително поддържането на тези автомобили у нас.
Специалистите предвиждат, че LPG автомобилите ще останат още дълго предпочитани от българския шофьор, стига цените на газа да не хвръкнат изнедващо нагоре като при метана.
