На българския пазар обаче няма толкова стоки и услуги, че да поемат 107 млрд. лева

В българските банки в момента има депозити за 184,8 млрд. лв., или 94,4 млрд. евро. Тези пари стоят там на символична лихва под и около 1 процент, при инфлация, която към декември миналата година беше 5%, а към 31 януари 2026-а – 3,6%. Ако по някакъв начин излязат от трезорите, с тези пари може наведнъж да се плати целият брутен външен дълг на България, който по последни данни е 54,2 млрд. евро, и да останат още около 40 млрд. евро. Които са

десет пъти повече от средствата в Сребърния фонд,

който гарантира устойчивостта на пенсионната система.   Външният дълг може да се плати и само с депозитите на домакинствата. Но и това не е никак просто. Първо, 32% от този дълг е държавен и само през последната година той набъбна с нови 4,6 млрд. евро. 

Второ, частният дълг е около 36,6 млрд. евро, и не би било справедливо хората да го плащат. Самите банки дължат 7,5 млрд. евро, а задълженията на български дружества към техните компании майки в чужбина са 9,3 млрд. евро. Фирмите и домакинствата общо имат задължения от 19,8 млрд. евро. 

Ако парите в депозити се превърнат в инфраструктура, с тях може да се довършат магистралите “Хемус” (на снимката) и “Струма”, да се построят “Черно море” и “Рила”, да се довърши магистрала “Янтрa” от Русе през Велико Търново чак до Маказа. Плюс чаканите от десетилетия тунели под Шипка и Петрохан, още няколко моста над река Дунав и всички скоростни жп трасета. И със сигурност ще останат пари да се построят 7-и и 8-и блок на АЕЦ “Козлодуй”. Така хем ще имаме цялата необходима инфраструктура, хем това няма да натежи на дълга. 

Депозитите в банките, които и към началото на 2025 г. не бяха малко, се увеличиха стремглаво, след като през юни м.г. излезе положителният конвергентен доклад на ЕЦБ за приемането на България в еврозоната. Например само за последния месец на 2025-а в банките влязоха нови 9 млрд. лв., като само гражданите внесоха 6,2 млрд. лв., за да могат да бъдат превалутирани безплатно от 1 януари 2026 г. Домакинствата притежават 107 млрд. лв. от всички депозити, като годишният им ръст миналата година бе рекордните 19,8%. Бизнесът притежава още едни 61,9 млрд. лв. от депозитите, а други организации – 15,8 млрд. лв. 

Депозитите са най-различни видове - срочни, безсрочни, за изплащане след предизвестие и др. Но дори при тези, които се олихвяват най-много, доходността не може да покрие инфлацията. Например има търговски банки, които дават годишна лихва от 1,85% за срочни депозити за над 1 година и 1,95% за срочни на фирми за суми в евро, но това е максимумът. Средната лихва за новите срочни депозити за граждани е 1,24%, а безсрочните, при които е позволено да теглиш пари по всяка време, се олихвяват едва с 0,52% за фирмите и с 0,01% за гражданите. 

Тези пари ще продължат дълбокия си сън

поне още известно време, като се има предвид, че към момента ЕЦБ е в процес на понижаване на лихвите, а ние вече сме обвързани с нейната политика. 

С влоговете само на домакинствата може да се купят над 300 хиляди апартамента от по 80 квадрата. Проблемите обаче са поне два. Първо, това са половината от жилищата в столицата и собствениците им не ги продават. Второ, такова масирано купуване на имоти със сигурност ще разтърси пазара и цените ще се сринат. 

С парите си в банките българите биха могли да си купят и автомобили – и без това през 2025 г. напазаруваха 50 хиляди чисто нови. Но с тези 54 млрд. евро

може да се купят наведнъж 1 милион автомобила

от среден клас, т.е. да се обнови една трета от целия автопарк в България.

Разбира се, притежателите на тези милиарди имат пълната свобода да си купят и други стоки с тях. Но има друг проблем – българският пазар не е чак толкова голям, че да поеме наведнъж 94 млрд. евро, нито дори 54 млрд. В месеца на най-усилено пазаруване – декември 2025 г., през всички фискални устройства в България бяха регистрирани продажби за малко над 10 млрд. лева, или 5,1 млрд. евро. Дори нещо да е било продадено на черния пазар, най-много тази сума да се закръгли на 6 млрд. евро. В задачата се пита откъде да се намерят толкова стоки и услуги и колко време ще е необходимо, за да се похарчат 94 млрд. евро.