Гърция, България и Румъния готвят още проекти, с които да сложат край на транспортната жп изолация на Балканите
Гърция, България и Румъния заедно с ЕК набелязват проекти, които да свържат с коридори за бързи влакове тритe държави, за да се пресече изолацията в жп транспортните връзки на Балканите. Това стана ясно след края на четиристранна среща в София преди дни.
Целта е повече от амбициозна, фокусът е върху три основни оси. Западната свързва Атина със София и продължава през Видин и Калафат към Букурещ и Централна Европа. Централната започва от Солун и Александруполис, преминава през Свиленград и Русе и достига до Букурещ, с възможност за продължение към Украйна и Молдова. Източната осигурява връзка между Егейско и Черно море – от Александруполис през Бургас и Варна до Констанца.
Има план за действие и ако проектите се изпълнят, ще променят стратегическата роля на региона, като създадат възможности за търговия и мобилност, да намалят времето за пътуване, да облекчат натоварването по границите. Предстои трите държави да проведат допълнителни разговори за конкретизиране на съвместните проекти, с които да кандидатстват през септември за финансиране по механизма “Свързана Европа”.
По западната ос на българска територия по направлението Кулата-София-Видин има железопътни трасета с различна степен на готовност. Част от тях вече разполагат с одобрени технически проекти и устройствени планове и са в подготовка или строителство, други са на етап на актуализация или прединвестиционни проучвания. Общата индикативна стойност на инвестициите по цялото направление възлиза на няколко милиарда евро, като
реализацията ще бъде поетапна и в зависимост от наличното европейско и национално финансиране,
отговарят от ведомството на министър Гроздан Караджов.
За трасето от Видин до Срацимир има одобрен технически проект и ПУП. Процедурите за придобиване на земя са в ход, тази за строителни работи е стартирана на 20 януари 2026 г. Индикативната стойност е 307,6 милиона евро. За Срацимир - Медковец е сигурено финансиране по програма CEF и чрез държавния бюджет. Проектът е разделен на два лота Медковец – Дъбова махала и Дъбова махала – Срацимир. И за двата са подписани договори за проектиране и строителство. Планираният срок за завършване е 2029 г. Общата стойност е 459 млн. евро.
В подготвителна фаза е линията от Медковец до Мездра. Тук са разработени технически проект и ПУП, които вече са одобрени, като процедурите по съгласуване са в ход. Очаква се подготвителната фаза да приключи до юли 2026 г. Строителни дейности може да започнат през следващия програмен период или по-рано, при осигуряване на необходимото финансиране. Индикативната стойност е 985,4 млн. евро.
За участъка от Мездра до Столник е разработен идеен проект, като към момента основен приоритет е осигуряването на финансиране за неговото актуализиране и за изготвянето на ПУП. Планираният срок за изпълнение е до 2030 г., при индикативен бюджет за подготовката от 5,4 млн. евро.
Поетапното строителство може да започне след 2030 г., в зависимост от осигуреното финансиране, като към момента индикативната стойност за изпълнение възлиза на 938,92 млн. евро. Анализират се различни варианти, основно от гледна точка на финансовото структуриране, включително възможности за концесионен модел.
За възел “София” техническият проект и ПУП са разработени и процедурите за съгласуване са завършени. Окончателното одобрение от компетентния орган е в ход. Планираното завършване на подготвителната фаза е до края на 2026 г. Индикативната стойност за строителството е 309,17 млн. евро.
Така само за коридора от Видин до София трябват 1,752 млрд. евро,
като от тях са осигурени 766,6 млн. и за първите два участъка от Видин към София.
В южната част някои участъци са пред обявяване на търгове за строителство, други са в процес на подготовка. Трасето от София до Перник ще струва 631,7 млн. евро. За него са разработени технически проект и ПУП, които са в процес на одобрение и процедури по съгласуване. В ход е подготовката на тръжна документация за строителни дейности. Обявяването на тръжна процедура е планирано за средата на 2026 г.
За Перник-Радомир са одобрени техническият проект и ПУП. Тръжната процедура за избор на изпълнител на строителните дейности е приключила, като решението за избор в момента е в процес на обжалване. Подписването на договора е планирано до края на февруари 2026 г., като съществува риск от забавяне поради текущата процедура по обжалване. Планираният срок за завършване на проекта е 2029 г. Индикативната стойност на проекта е 271,8 млн. евро.
За участъка Волуяк - Разменна - Батановци има предпроектни проучвания и идеен проект, които към момента трябва да бъдат актуализирани. Подготовката на тръжната процедура е планирана до края на първото тримесечие на 2026 г. Основната цел е създаване на условия за стартиране на строителните дейности след осигуряване на финансиране.
Индикативната стойност на строителството е 187 млн. евро, като планираният период за изпълнение е пет години.
Най-скъпият участък е от Радомир до Кулата. През 2015 г. е разработен идеен проект, който следва да бъде актуализиран, след което да се премине към следващата фаза на подготовка, Тя включва технически проект, ПУП, оценка на оперативната съвместимост, археологически проучвания и процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). За това ще са нужни 11,3 млн. евро.
Строителството може да започне след 2029 г., при осигуряване на необходимото финансиране, като към момента
индикативната стойност за изпълнение е 1,246 млрд. евро
Така общо парите за бързи релси по западната ос от Видин до Кулата ще са малко над 4 млрд. евро, като част от проектите са в ход и за тях е осигурено финансиране.
По механизма “Свързана Европа” за периода 2028-2034 г. е включен индикативен списък с трансгранични проекти от общ интерес. Сред тях са железопътните връзки по европейския коридор “Балтийско море – Черно море – Егейско море”.
Това са Крайова - София, Букурещ - Гюргево - Русе - Варна, София - Солун, Солун - Александруполис - Бургас. Те покриват част от централната и източната ос.
България предложи стратегическият железопътен участък от Русе до Горна Оряховица също да бъде включен в списъка с проекти по “Свързана Европа”.
Проектът за нов мост над река Дунав при Русе - Гюргево е от стратегическо значение за региона предвид нарастващия трафик между България и Румъния и по направлението север–юг. Двете държави съвместно подготвиха проект за предпроектно проучване и проектиране, който беше одобрен от ЕК през януари 2024 г.
Финансирането е осигурено по “Свързана Европа”. Румънската страна предстои да избере изпълнител, който да направи предпроектно проучване, като офертите са в процес на оценка.
България ще стартира аналогична процедура за инфраструктурата у нас.
За мостовете при Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра - Кълъраш страната ни има готовност за максимално скорошно започване на предпроектните проучвания, които
да определят следващата точка за мост над река Дунав
и вече е отправила призиви към румънската страна за ускоряване на сътрудничеството.
За жп връзка с тунел през Стара планина са предвидени прединвестиционни проучвания в направлението север - юг след 2030 г. Ще се изследват подходящи места при Дъбово и Тулово, Троян, Твърдица. Подготвена е тръжна документация за извършване на проучвания, стартирането на търга е е планирано за този месец.
А през септември България ще предложи на ЕК и конкретни проекти за финансиране, защото за тях има готовност за реализация до 2030 г.
От министерството на транпорта посочва, че НКЖИ подготвя няколко проекта. Сред тях е този за удвояване на участъци от железопътната линия от Пловдив през Свиленград до гръцката граница и за техническата помощ за Михайлово – Димитровград.
БДЖ купуват още 93 вагона от “Дойче бан” за 23 млн. евро
“БДЖ - Пътнически превози” купува от “Дойче бан” още 98 вагона втора употреба за 23,52 млн. евро без ДДС. Това става ясно от обявена на 5 февруари обществена поръчка. В нея пише, че процедурата е по договаряне, след като българската компания се е явила на търг, обявен от германския държавен превозвач.
БДЖ спешно купуват, тъй като имат недостиг от 80 вагона, за да изпълнят поетия ангажимент по договора с държавата за 12 години напред. Държавните железници спечелиха западния лот, който покрива 78 на сто от превозите в България. “Ивкони Експрес” взе северния и южния. Очаква се до дни договорите да бъдат подписани, след като правителството упълномощи в сряда вицепремиера и министър на транспорта Гроздан Караджов да го направи.
БДЖ са спечелили на търг на DB Regio AG 54 второкласни салонни вагона, като 14 от тях са комбинирани за превоз на трудноподвижни хора и на велосипеди и 5 броя само за трудноподвижни пътници. Произведени са между 1982 и 1986 г., с изключение на един, който е излязъл от завода през 2002 г. Цената на една бройка е 250 000 евро.
По друга позиция се вземат 26 вагона с неизтекъл междуремонтен срок, произведени са между 1983 и 1988 г., цената им е 240 000 евро за един.
Третият лот са 18 броя, те са произведени между 1976 и 1986 г., вероятно затова цената им е по-ниска - 210 000 евро. Сред тях има 4 първокласни и се очаква да бъдат пуснати по релсите след ремонт.
БДЖ се позовават на предишно неуспешно участие в търг за 80 вагона втора ръка DB Regio, на която е оферирала цена от 550 000 евро за вагон, но не е успяла.
Проучването на българската компания показало, че DB Regio AG е единствената компания, която към момента е обявила публичен търг за продажба на употребявани първокласни и второкласни вагони за междурелсие 1435 мм. БДЖ смятат, че този търг е възможност да се получат доставки при особено изгодни условия - вагони, въведени в експлоатация на територията на ЕС, и на цена, значително по-ниска от обичайните пазарни.
БДЖ за втори път купуват немски вагони втора ръка. Първата сделка беше по времето на министър Георги Гвоздейков през март 2024 г. Бяха купени от “Дойче бан” 76 вагона за 15,6 млн. евро, единият струваше 200 000 евро. Проблем обаче се оказаха климатиците.
