В 260 от общо 265 общини възнагражденията се вдигат
Със средна заплата от 1971 евро месечно Козлодуй за първи път измества Челопеч от челното място в класацията на българските общини по заплати, както и София-град, която напоследък се класира винаги трета. Данните излязоха от поредния доклад от кампанията на Института за пазарна икономика (ИПИ) “265 истории за икономика”, като последните цифри са от края на 2024 г.
Първото място се дължи изключително и единствено на АЕЦ “Козлодуй”, тъй като от данните личи, че 70% от наетите в тази община работят не в частния, а в обществения сектор, който включва и държавната атомна централа.
През 2024 г. според финансовия отчет на централата разходите за заплати и осигуровки са се увеличили със 7,7% в сравнение с предходната година,
достигайки до 199,9 млн. евро
Численият състав на централата е 3740 души, т.е. средното възнаграждение е било равно на около 4454 евро месечно.
Любопитното е, че точно през 2024 г. има известно свиване на разходите на централата за възнаграждения на съвета на директорите, личи от годишния отчет, където по закон тези разходи трябва да се отбележат на отделен ред. Но е твърде възможно това намаление да е било компенсирано по други пера.
Енергетиката традиционно способства за присъствието на общините, в които има такива предприятия, на челните места в подреждането по средни заплати.
Така е и с най-новите данни. Например Раднево, където се намира държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” и държавните “Мини Марица-изток", е на 5-о място, а Гълъбово на 9-о място – там е седалището на “Ей И Ес ТЕЦ Марица-изток 1”.
Обичайният лидер - община Челопеч, тази година е на второ място със средна заплата 1860 евро на месец. Тук голяма роля играе добивната индустрия, която наема кадри предимно от района на Средногорието и осигурява високо заплащане.
В топ 10 попадат и други общини от Средногорието, в които минната индустрия има водеща роля – Пирдоп е на 4-о място с 1480 евро, а Панагюрище е на 7-мо с 1396 евро.
Община Мирково е потенциално също в топ 10, но е извън класацията
поради конфиденциалност на данните. По принцип НСИ не публикува данни, когато в дадена община има само един голям работодател, защото така биха станали явни средните заплати, които той плаща.
В топ 10 се намира и община Брезник, където средната заплата е 1219 евро. В нея също има голямо добивно предприятие, но има и голяма строителна фирма.
Столицата, която осигурява работа на над една трета от всички наети в България, отново се нарежда на трето място със средна заплата в размер 1650 евро. Тя
изпреварва чувствително другите големи икономически центрове
по ниво на възнагражденията. Варна (1128 евро) и Пловдив (1058 евро) се нареждат съответно на 14-о и 22-ро място в класацията (виж инфографиката).
Индустриалните общини, които се намират около тези три големи града, също се представят силно. Община
Девня например е на 6-о място със средна заплата от 1403 евро,
а община Божурище е на 8-о място със средна заплата от 1319 евро.
В топ 20 попадат и други общини в периферията на големите центрове, в които водеща е индустрията или логистиката – Костинброд и Елин Пелин до столицата, Куклен и Марица до Пловдив и Белослав до Варна.
В периода след пандемията се наблюдава сериозно увеличение на възнагражденията, като във водещите местни икономики - София, Варна и Пловдив,
ръстът на заплатите след 2020 г. достига 70%
Само през 2024 г. възнагражденията в 260 от общо 265 общини в България се вдигат, като в 229 от тях този ръст надвишава 10%, а и по принцип навсякъде е над ръста на цените.
Данните показват, че трите общини с най-голямо увеличение на заплатите през 2024-а са били Ихтиман, Бойчиновци и Разлог (виж инфографиката).
Част от тези общини не са особено показателни в това отношение, тъй като ръстът може да се дължи и на прекалено ниски заплати през предходната 2023 г.
Но примерно в Брезник, която се класира на десето място по заплати в страната, и ръстът през 2024 г. е относително висок – 23,1%. Това безспорно се дължи на обстоятелството, че точно тогава там започна да действа рудник “Милин камък” на “Асарел Медет”, в който се добиват злато и сребро.
Има и обратен пример – в община Кнежа вече втора поредна година има спад на средната заплата
от по 3-4 процента. Но там причината е, че има само един добре работещ сектор в местната икономика - маслодобивния. 2022 г. беше изключително силна за производството на слънчоглед и за производителите на олио и тогава Кнежа дори се класира на трето място в страната по най-висока средна работна заплата – 2813 лв. Щом
този еднократен фактор отшумя,
статистиката вече показва спад и това е пример за местна икономика, която е твърде силно зависима само от един бранш, който мощно се влияе от промяната на конюнктурата.
Видимо в повечето български общини заплащането в обществения сектор изпреварва това в частния. Малко са общините като София, Брезник или Челопеч, в които е обратното.
В столицата това се дължи на развития частен сектор, представен с много на брой големи чужди компании, а в Брезник и Челопеч - на наличието на по един-двама големи частни работодатели, които плащат високи заплати.
На другия полюс са предимно малки и неразвити икономически общини, в които
често заплатата в частния сектор е около половината от тази в обществения
Често в тези общини общественият сектор не е представен от държавно предприятие, а от ведомства на централната или местната администрация.
Минималната заплата като дял от средната е под 30% единствено в столицата - през 2024 г. е била само 28,9% от нея. Почти навсякъде тя е между 30 и 55% от средната работна заплата, а има няколко общини в Северозападна България, където делът ѝ дори минава 70%.
