Най-хитрият е да пуснете чудовището, но при вашите условия, за да не вредите на професионалния си авторитет

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

С колежката Янакиева не се разбрахте по служебен проблем. Прекратихте размяната на мнения, защото се усетихте, че градусът се вдига, може да се скарате, дори до обиди да стигнете.

Уж мъдро постъпихте, а сега седите, разсъждавате върху случката, ядосвате се. И ви е яд на себе си, че се ядосвате, вместо да я забравите, за да започнете спокойно да си гледате работата.

Феноменът "Яд ме е, че се ядосвам" е чест, опасен е, а отърваването никак не е лесно, признават психолозите. Особено при честолюбивите хора той води до излишно самонавиване, което или усложнява отношенията - и деловите, и личните, или най-малкото изтощава самия човек. Трябва да се научите да се борите с него, за да не ви нанася вреди.

Да се ядосате на работа не е извънредно събитие, поводи се намират. Важно е се самоконтролирате, за да не се поддадете дотолкова, че да избухнете. Това би било глупаво, защото ще подрине професионалния ви авторитет. Начини да се овладеете много, като се започне от дълбоко дишане и прословутото "Преброй до 10".

Още по-глупаво обаче е после да продължите да се ядосвате, напълно съзнавайки, че от това никаква полза нямате. Самият факт, че си казвате "Яд ме е, че се ядосвам", означава, че си давате сметка за непродуктивното си поведение. Просто трябва отново да си наложите самоконтрол.

Първият ход е да си забраните да засядате в миналото. Каквото и да се случило, то не може да се промени. Но ако продължавате да влагате в него емоции, то може да провали бъдещето. Следователно се налага да се отървете от тях възможно най-бързо.

Психолозите препоръчват да си помогнете за тази стъпка, като започнете да гледате по нов начин на времевите понятия "минало" и "бъдеще".

Повечето хора са готови веднага да кажат, че не засядат в миналото, като преживяват нещо, което се е случило преди малко. Всъщност това не е вярно. Миналото не е нещо отдавна станало, бъдещето не е нещо далечно. Като ги съотнесете близо до сегашния момент, ще забележите, че каквото и да ви е ядосало, то наистина е свършило, не можете да го върнете и да направите по друг начин. Може би обаче си заслужава да си вземете урок от него, който би имал значение за бъдещето.

Вторият ход срещу "Яд ме е, че се ядосвам" е да оцените дали въобще си струва да мислите върху случката. Живее се по-лесно, когато оставяте без внимание дреболии. Драматизирането на незначителното е излишно хабене на време и енергия, които може да употребите за далеч по-смислени и приятни дейности.

Ако все пак случката си заслужава да бъде обмислена и от нея да си направите изводи, значи трябва да спрете емоциите, да включите логиката, да сте хладнокръвни и обективни при анализа.

За да прецените дали е дреболия или нещо от значение, поведенческите психолози съветват да използвате теорията на перспективата. Случката ще е важна ли утре, след седмица, след месец, след година. Щом няма да е, забравете я. А ако ще е важна, колкото по-напред във времето ще има значение, толкова по-грижливо трябва да я анализирате. И толкова по-противопоказно е ядосването.

Невроучените твърдят, че природата е предвидила механизъм, за да предпазва човека от зацикляне в негативни чувства. Заложила е те да отминават за 90 секунди. Изследванията показват, че точно така протичат биохимичните реакции в организма.

При физически или психически дразнител от околната среда (колежката не е съгласна с вас) се появява отрицателно чувство (яд), което е сигнал за стрес. Този сигнал възбужда хормони, които подготвят организма да отговори незабавно и да се защити в аварийната ситуация. Настъпва първоначална биохимична реакция, която е инстинктивна, тя не ви е подвластна. Но хормоните се разграждат напълно в тялото за по-малко от 90 секунди. След това може да изберете какво да правите - дали да останете при отрицателно чувство, или да се измъкнете от него.

От неврологична гледна точка е абсолютно вярно, че не можете да повлияете на неприятни случки и на първоначалното си чувство към тях, но след 90 секунди можете да повлияете на своята реакция. Връщате си самоконтрола, ако не засилвате изкуствено негативната емоция.

Точно тук решаваща роля играе характерът. По-великодушните по-лесно се измъкват, а по-честолюбивите продължават да се самонавиват. Изпадат в руминация - мисловно предъвкване. То е изключително вредно, защото не успокоява, а увеличава негативните емоции.

Ако не сте от хората с лек характер, може да приложите трик, който консултантът по управление Питър Брагман нарича "да пуснете чудовището при вашите условия".

Да стиснете зъби, да игнорирате яда, да го потиснете, да се издигнете над него - тези реакции подхранват чудовището и то расте, докато не скъса веригата. Сами няма да забележите как изведнъж ще се случи и последиците ще са катастрофални, защото избликът ще бъде мощен и неконтролиран. Като непрекъснато се опитвате да управлявате яда си, го увеличавате. Трябва да му давате изход.

Пуснете чудовището, но при вашите условия. Не го оставяйте да вилнее, а му осигурете обмислен и безопасен коридор за оттичане, препоръчва Брагман.

Според него това означава да задържите яда за момент, докато намерите уединено място. И тогава без неприятни последици за себе си освободете чудовището - викайте, тропайте, правете, каквото ви помага да изпуснете парата.

След като ви олекне, върнете се на работа. И решете дали и с кого да говорите за онова, което го е предизвикало.

Правилото е да не потискате яда си, но и да не го изхвърляте експлозивно. Иначе той владее ситуацията, а не вие. Когато ядът надделее, разумът нищо не прави. Със същия успех можете да водите аргументиран спор с разбеснял се бик, обяснява Питър Брагман.

Краят на "чудовището" и на феномена "Яд ме е, че се ядосвам" настъпва, като го обговорите. Най-добре е с приятел, който може честно да ви каже дали не прекспонирате негативната случка. Той ще ви помогне и да разберете заслужава ли си отново да я обсъдите с колежката, от спора с която тръгна ядът ви.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Това (съмнително) удоволствие "работа в екип"

Служебният роман – за и против, против, против

Кога и как да искате съвет от шефа, без да се излагате

Техниката на удължено мълчание помага да сте по-убедителни

Дай, шефе, дай, или вярната стратегия да договорите по-висока заплата

Сравняването - безполезна умствена нагласа за кариерата

Много приоритети – хилав успех

И в социалните мрежи може да си подритнете трудовата книжка

Лесни трикове за самоувереност - важното качество за професионален успех

Кой шеф е "мажоретка" и защо е вреден за кариерата ви