Драстичната загуба на пробег през зимата ще остане в миналото
Китайският гигант CATL пусна на пазара натриево-йонна батерия, която според експерти може да промени изцяло “играта” при електрическите автомобили. Технологията, известна още като “солна” батерия, обещава използването на значително по-малко редкоземни елементи, минимална загуба на пробег при студ и драстично по-нисък риск от пожари. Първият сериен автомобил с новата батерия вече е пуснат в продажба от китайския производител Changan.
Основната разлика спрямо сегашните литиево-йонни батерии е в суровината. CATL
заменя лития с натрий,
който го има в изобилие по целия свят. Натрият е 1000 пъти по-разпространен от лития, а добивът му е 20 пъти по-евтин. Това прави батерията не само по-евтина, но и значително по-независима за производство от оскъдните редкоземни материали като кобалт, мед и никел.
Също така натриевите клетки могат да използват алуминиево фолио и за двата електрода, докато при литиевите анодът изисква скъпо медно фолио, което само по себе си носи сериозни икономии.
Технологията идва в ключов момент. В началото на 2026 г. цената на литиевия карбонат в Китай прехвърли 170 000 юана за тон, което рязко оскъпи литиево-желязно-фосфатните батерии (LFP), доминиращи при бюджетните електромобили. Именно този скок ускори плановете на CATL и конкурента BYD за разработването на “солните” батерии.
Енергийната плътност на натриево-йонната батерия достига 175 ватчаса на килограм. Макар че все още отстъпва на най-модерните литиеви конкуренти, тя вече се изравнява с масово използваните LFP батерии.
Първият модел с новата технология – Changan Nevo A06, разполага с пробег от около 400 километра, а
бъдещите версии може да стигнат до 600 километра
Най-сериозният пробив обаче е в представянето при ниски температури. При минус 40 градуса батерията запазва над 90 процента от капацитета си. При минус 30 градуса тя доставя три пъти повече мощност от конвенционалните LFP батерии. Това решава един от най-големите проблеми на електромобилите – драстичната загуба на пробег през зимата.
От CATL твърдят, че
клетките не могат да бъдат смачкани, пробити или дори разрязани с трион, без да се стигне до дим, пожар или експлозия
Освен това батерията продължава да работи дори след подобни тестове.
Производствената цена на натриево-йонните батерии е между 70 и 100 долара за kWh - приблизително колкото LFP батериите, които се движат около 70-80 долара за kWh.
Паритетът обаче тепърва ще се измества в полза на натрия. Според индустриални анализатори материалите за натриеви батерии са с 30% до 40% по-евтини от тези за LFP.
Засега “солните” батерии не са по-евтини, защото не се достигнали обема на производство на литиевите. Проучване с участието на Volkswagen показва, че при еднакво промишлено производство в една и съща локация производствените разходи на натриевите батерии падат и в момента са с 13% до 41% по-високи от тези на LFP.
Според анализатори пробивът в цените ще дойде още догодина, когато цената на натриевите батерии в Китай се очаква да спадне до 0,04 долара за Wh - ниво, при което LFP батериите вече не могат да са ценово конкурентни. Тогава технологията ще се наложи масово в три конкретни сегмента: градски електромобили с пробег до 400 км, леки търговски автомобили и стационарни съоръжения за съхранение на енергия.
Changan, който засега остава слабо познат в Европа и САЩ, е сред най-големите играчи на световния пазар. Миналата година компанията е доставила близо 3 милиона автомобила в 117 държави. От CATL и Changan обявяват, че
“солните” батерии ще бъдат внедрени в още модели,
а партньорствата на CATL с BMW, Tesla, Volkswagen, Toyota, Volvo, Ford, GM и Stellantis дават основание да се очаква бързо разпространение на технологията.
В краткосрочен план натриевите батерии няма масово да свалят цената на електромобилите, защото производствените им разходи все още са високи. Те обаче ще задържат цените на входно ниво стабилни, докато литиевите алтернативи поскъпват. Без тях ръстът на лития щеше да направи бюджетните електромобили икономически несъстоятелни.
През 2027-а се очаква реално поевтиняване на производствените разходи на градските електромобили с 15-20% спрямо днешните нива.
