Бързите кредити са част от финансовото поведение на около една четвърт от българите, но широко разпространеното мнение, че хората масово изпадат в спирала от заеми, не се потвърждава от данните. Само един от четирима потребители на бързи кредити някога е теглил нов заем, за да погаси стар.

Това показва вторият доклад за пазара на микрокредитиране у нас, публикуван от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). Данните са събрани от изследователски център „Тренд" чрез национално представително проучване сред ползвателите на бързи кредити.

Всеки четвърти българин е ползвал бърз кредит

Според проучването около 24% от българите са взимали поне веднъж бърз кредит през живота си. Въпреки това повечето потребители не се превръщат в редовни клиенти на подобни услуги.

Данните показват, че 84% от хората, които са теглили бърз кредит, са взимали най-много до три заема. Това означава, че за голяма част от клиентите подобно финансиране е еднократно или рядко решение при конкретна нужда.

Размерът на заемите също остава сравнително малък. Близо три четвърти от всички бързи кредити са в диапазона между 500 и 2000 лева.

Повечето не влизат в спирала на задлъжняване

Една от често срещаните критики към сектора е, че потребителите попадат в цикъл от заеми. Данните от проучването обаче показват по-различна картина.

На 74% от клиентите никога не им се е случвало да вземат нов кредит, за да покрият стар. Само около една четвърт признават, че са прибягвали до подобна практика.

Основно за ремонти, техника и здравни разходи

Бързите кредити най-често се използват за конкретни потребителски нужди. Най-разпространените причини за теглене на заем са ремонтни дейности в дома и покупка на техника.

Според авторите на изследването се наблюдава и тенденция към по-често използване на подобни кредити за покриване на разходи за здраве.

Това показва, че микрокредитите не се използват само от социално уязвими групи, а и от хора, които имат нужда от бързо финансиране за конкретни разходи.

Доверието е високо, но проверките – рядкост

Проучването показва, че клиентите имат високо декларативно доверие към компаниите за небанково кредитиране, но често не проверяват детайлно условията.

Само 30% от потребителите проверяват дали фирмата, от която взимат заем, е вписана в регистъра на Българската народна банка. Над половината признават, че не са запознати с потенциалните рискове при подобни кредити.

Част от клиентите подписват договори без да четат

Най-големият риск според анализа остава недостатъчната информираност на потребителите.

44% от клиентите признават, че са прочели само най-важните клаузи в договора си за кредит, а около 10% казват, че са подписали без да го четат изобщо.

Точно тази група е най-уязвима към неблагоприятни условия или нерегламентирани кредитори, предупреждават експертите.

В същото време 91% от анкетираните казват, че преди подписването представител на кредитната компания им е обяснил условията по договора.

Четвърт от българите използват микрокредитиране

Изводът от изследването е, че небанковите финансови услуги вече са част от ежедневието на значителна част от хората.

Около една четвърт от българите използват бързите кредити като допълващ инструмент за финансиране на различни разходи – от ремонти и техника до здравни нужди и други непредвидени плащания.