Ядем плодове от четири континента, зеленчукът идва откъм съседите (Графика)

Праз, червен лук, чесън и моркови - български

България става все по-зависима от вноса на плодове и зеленчуци, а местното производство продължава да губи позиции на пазара - тенденция, за която фермерите у нас предупреждават от години.

Според председателя на Националната браншова камара “Плодове и зеленчуци” Цветан Цеков през последните три десетилетия от картата на българското земеделие са изчезнали над 300 000 семейни стопанства. Резултатът е пазар, доминиран от вносна продукция - от държави в ЕС, но все по-често и от трети страни, за които има съмнения, че произвеждат по различни стандарти и при по-ниски разходи.

Плодовете, които яде българинът, идват от четири континента - Европа, Азия, Африка и Южна Америка, и държави като Египет, Мароко, Чили, Перу, Аржентина, Мексико. Става дума за банани, портокали, мандарини, ягоди, грозде, ябълки, боровинки, авокадо, манго, круши и други. Основно те са на пазара у нас извън сезона им тук, но често са редом в магазините и с българската продукция.

Според данни на земеделското министерство за периода януари-ноември 2025 г. у нас са влезли 368 032 тона пресни плодове, което е ръст от 3,1% спрямо същия период на 2024 г.

Най-голям ръст има при дините

- у нас не се произвеждат толкова, че да задоволят потреблението. Годишният внос достига 60 хиляди тона.

Най-осезаем е при цитрусите, бананите и други, но тук българско производство на практика няма. На нашия пазар за миналата година са влезли 220 682 тона, ръст от 4,5% спрямо миналата. Увеличение има и при гроздето - с 16,5%, ягодите с 31,1 на сто и кайсиите - 36,8%.

Драстично намаление има при черешите по обясними причини. Миналата година те измръзнаха заради студовете и реколтата бе много слаба, а цените високи. Ситуацията и при комшиите не бе по-различна, а най-често вносът идва от Гърция и Турция и то не само черешите, а масово за зеленчуците (виж инфографиката). Така според данните на агроведомството у нас са влезли едва 2905 тона череши за миналата година, на фона на 4334 за 2024 г., което е спад от 53,6%. При ябълките също се забелязва намаление от 29,1 на сто.

По отношение на зеленчуците, които основно идват от съседни държави, положението е една идея по-добро, тъй като много от фермерите в България отглеждат и в оранжерии и успяват да се справят с климатичните промени.

Вносът се равнява на 276 034 тона за януари-ноември 2025 г., което е увеличение с 9% спрямо същия период на миналата година. Най-големият ръст е при краставиците (29,2%), лука (27,6%) и сладките пиперки (27,1%). Почти незабележимо е увеличението при картофите, доматите, зелето, морковите и репите. Спад има при корнишоните - от 4884 тона за 2024 г. на 4595, или с 5,9%. По отношение на износа за плодовете е 63 884 тона, а при зеленчуците - 36 282 тона.

Проверка на “24 часа” по търговски вериги у нас затвърждава тенденцията, че вносът доминира над родното производство.

Ядем лук от Полша,

чушки - зелени, червени, дори и люти от Турция, червени картофи от Франция

Доматите, включително и черитата, както и краставиците, са гръцки. От Египет пък идва сладкият картоф, а бананите от Еквадор.

При ябълките има и вносни, и български, като нашите са на по-ниска цена. Например италианските струват средно по 2 евро, а родните - 1,53 евро. Среща се и българска круша за 2,55 евро за килограм. От произведените у нас зеленчуци може да се открият праз и червен лук, чесън, моркови, но има и италиански, като българската продукция почти винаги е значително по-евтина от вносната.

Тази зависимост прави българския пазар силно уязвим към външни фактори - климатични сътресения, прекъсвания на логистични вериги или политически решения, които могат директно да се отразят върху цените и наличностите в магазините, твърдят фермери. “При едни проливни дъждове в Испания, каквито имаше вече, или проблеми в Мароко и Тунис, се нарушават дистрибуционните вериги в цяла Европа, което веднага се усеща и у нас”, твърди Цветан Цеков.

Паралелно с това институциите започват да обръщат внимание и на пазарните практики в сектора. Комисията за защита на конкуренцията вече

включи плодовете и зеленчуците в анализа си на хранителната верига

след сигнал от бранша за сериозни проблеми – от дъмпингов внос до продажба на вносна продукция като българска.

“Препакетирането може да се окаже един от най-големите проблеми, когато вносни плодове и зеленчуци се продават като родни”, коментира председателят на КЗК Росен Карадимов. Според него предстои да се изясни и реалното съотношение между произведената в страната и продадената на пазара продукция.

Гърция и Турция ни снабдяват и с подправки

В големите търговски вериги пресните подправки са българско производство и вносна продукция в зависимост от сезона. Например магданозът и копърът през по-голямата част от годината са от български доставчици, но през зимата се внасят от Гърция, Турция и Италия. Чубрицата и девесилът са изцяло български, независимо дали са пресни, или сушени. Целината, когато е само корени и листа, е предимно българска, но и често се внася.

Босилек и розмарин в България почти не се отглеждат – те са изцяло от Италия, Израел и дори от Етиопия. За пресните подправки извън сезона веригите разчитат основно на съседни държави като Турция и Гърция заради по-ниските транспортни разходи, освен когато не става дума за подправки в саксии – те се внасят от Европейския съюз и са значително по-скъпи. По закон търговците са длъжни да посочват на етикетите страната на произход на плодовете и зеленчуците и така потребителят лесно разбира откъде идва подправката.

Повечето подправки, които се използват в съвременната кухня, обаче са с екзотичен произход. Например лавровото дърво, чиито листа наричаме дафинов лист, се отглежда и в Южна България, но на пазара дафиновите листа се внасят от Турция и Гърция. 

Същото се отнася и за кимиона – има стопанства около Хасково, в които се отглежда кимион, но в много малки количества и това, което се продава в големите вериги, идва от Турция и Сирия. Черният пипер, канелата, карамфилът, куркумата и джинджифилът идват от доста по-далече – Бразилия, Индия, Индонезия, Шри Ланка и Китай. 

Данните на НСИ обаче показват, че основните страни вносители на тези подправки, са Германия и Румъния, тъй като те се доставят там в насипно състояние, пакетират се и така достигат до нашите магазини. С престоя по складове ароматните масла от тези подправки се изпаряват. Преди години контролните органи често откриваха обикновено брашно в куркумата и червения пипер, особено когато са от нискобюджетни марки. 

Канелата на прах например у нас масово е от по-евтиния вид Cinnamomum cassia,  която се внася от Китай. Истинската цейлонска канела - Cinnamomum verum, е доста по-скъпа и ако на етикета не пише изрично, че е от този вид, а само канела, значи със сигурноста е китайска. И двата вида се продават не само на прах, а и на пръчки и в домашни условия може да се разпознаят чрез тест с йод. Като се капне една капка върху китайската канела, тя се оцветява моментално  в синьо-лилаво поради високото съдържание на нишесте. Цейлонската почти не променя цвета си. Същото е и с ванилията – според данните на НСИ у нас почти 100% се внася от Германия, а всъщност това е тропическо растение и цялото световно производство е в Мадагаскар, Индонезия, Уганда и Папуа-Нова Гвинея.