Поскъпването на петрола вследствие на войната между Иран и Израел може да се превърне не само в инфлационен риск за централните банки, но и в източник на по-широко финансово напрежение, пише колумнистът на Ройтерс Майк Долан в анализ за агенцията, цитиран от БТА.
Според него централните банки и финансовите регулатори следят „като ястреби" ценовия шок при петрола, предизвикан от прекъсванията в доставките след повече от седмица военни действия в Близкия изток. Макар инфлацията да остава основната тревога, тя не е единственият риск. При неблагоприятен сценарий рязкото поскъпване на суровината може да се превърне в преломна точка, която да задълбочи вече съществуващи уязвимости във финансовата система.
Анализът подчертава, че скокът на цените на енергията поставя централните банки пред сложна дилема. От една страна, по-скъпият петрол ускорява инфлацията и инфлационните очаквания. От друга, той увеличава разходите за домакинствата и бизнеса, което може да отслаби потреблението и икономическата активност.
Анализът подчертава, че скокът на цените на енергията поставя централните банки пред сложна дилема. От една страна, по-скъпият петрол ускорява инфлацията и инфлационните очаквания. От друга, той увеличава разходите за домакинствата и бизнеса, което може да отслаби потреблението и икономическата активност.
Освен инфлацията и икономическия растеж в уравнението се включва и трети ключов фактор – финансовата стабилност. Според автора силен макроикономически шок, обхващащ енергията, инфлацията, лихвените проценти, валутите и пазарната волатилност, може да разкрие натрупани рискове в глобалната финансова система.
Уязвими сегменти на финансовите пазари
Сред потенциалните източници на напрежение Долан посочва фондовете за извънбанково финансиране, чийто глобален обем надхвърля 3 трилиона долара. Тези структури отпускат директни заеми на компании, но липсата на прозрачност в сектора тревожи регулаторите.
При силен пазарен шок може да се стигне до масово изтегляне на инвеститори, което да създаде проблеми както за кредитополучателите, така и за банките, които участват във финансирането или управлението на тези фондове.
Друг рисков фактор е нарастващият дял от държавния дълг, финансиран от силно задлъжнели хедж фондове чрез репо пазари и арбитражни сделки с американски държавни облигации. Макар тези участници да подпомагат ликвидността на пазарите, те създават значителна уязвимост при внезапни пазарни сътресения.
Анализът обръща внимание и на бързото нарастване на пазара на стейбълкойни – криптотокени, обвързани с долара или други валути. Пазарната им стойност вече достига около 300 милиарда долара, като те често са обезпечени с държавни облигации. При рязко изтегляне на средства може да се стигне до принудителни разпродажби на активите, които стоят зад тях, както и до изтегляне на депозити от банковата система.
Рискове за пазарите и лихвената политика
Според автора основните канали, по които войната в Близкия изток може да се пренесе към финансовата система, са рязко повишаване на волатилността на фондовите и облигационните пазари и промени в очакванията за лихвената политика.
Подобни признаци вече се наблюдават под формата на по-високи разходи по държавното финансиране и размествания в очакванията за действията на централните банки, макар засега сътресението да не е достигнало дестабилизиращи равнища.
Авторът припомня, че след руската инвазия в Украйна през 2022 г. глобалната икономика успя да преодолее инфлационния и лихвения шок без системна финансова криза, въпреки значителните пазарни загуби и сътресенията около американските регионални банки през 2023 г. Според Долан обаче нов ценови шок при петрол на трицифрени равнища, съчетан с натиск върху централните банки да реагират, трудно би преминал без отражение върху финансовата система и реалната икономика.
