Шофьорът може да сменя горивата, когато пожелае, според цените на пазара
Студенти от Технологичния университет в Делфт, Нидерландия, създадоха прототип на иновативен двигател, който може да работи с почти всякакъв вид течно или газообразно гориво. От традиционните бензин и дизел до биоетанол и биометанол.
В момент, когато автомобилният свят търси различни пътища за устойчиво екологично бъдеще, екипът на Eco-Runner XVI предлага интересна алтернатива.
Главният инженер Лук де Бройне обяснява пред TopGear Netherlands философията зад проекта:
“На теория нашата кола може да работи с почти всяко течно или газообразно гориво, включително бензин и дизел. Но тъй като целта на Eco-Runner винаги е била да насърчава устойчивостта, ние ще работим само с екологични горива. Водородът със сигурност може да се използва, но тази година се фокусираме върху биоетанол и биометанол”.
Това не е конвенционален двигател с бутала, движещи се нагоре и надолу, нито дори ротационният двигател на Ванкел с неговите въртящи се дискове. В сърцето на Eco-Runner XVI
бие турбинен двигател, който функционира като вградена електроцентрала
Той задвижва генератор, а произведената електроенергия захранва електрически мотор, който реално върти колелата.
Идеята за автомобил с турбинен двигател не е нова. Още през 70-те години на миналия век няколко производителя на автомобили, сред които и Chrysler с техния футуристичен Turbine Car, експериментираха с реактивни двигатели в леки автомобили. Тогава концепцията не успява да се наложи заради високата цена, прекомерния разход на гориво и технологичните ограничения.
Сегашният Eco-Runner XVI обаче е коренно различна актуализирана версия. Предишният модел (XIII) работеше на водород. Сега студентите са направили ключови подобрения, които правят системата значително по-ефективна и практична.
“Първо, ефективността е повишена чрез пренареждане на компонентите в газовата турбина”, обяснява Де Бройне. “Миналата година въздухът преминаваше първо през турбината и след това през горивната камера; това се нарича газова турбина с външно запалване. Тази година е обратното. Процедурата по стартиране също е опростена: вместо сгъстен въздух системата вече се задвижва чрез временно използване на генератора като двигател”.
Компресорът, генераторът и турбината са разположени на един общ вал, което е истинско инженерно постижение.
“За целта използваме електрифициран турбокомпресор (e-turbo) от автомобилния сектор, компонент, който се върти с над 150 000 оборота в минута. Този компонент
е познат като MGU-H (Motor Generator Unit-Heat) във високотехнологичните болиди от Формула 1
през последните години”, допълва инженерът.
Най-впечатляващото е, че без никакви допълнителни настройки или корекции водачът би могъл да сменя горивата, когато пожелае, в зависимост от това кое е най-евтино или най-леснодостъпно в момента. Ако скочи цената на бензина - превключвате на биоетанол. Ако в даден район има добре развита инфраструктура за природен газ, може да използвате него. По този начин според студентите можете да “решите икономически, геополитически и инфраструктурни проблеми”, правейки обществото по-малко уязвимо към ценови шокове, политически кризи и недостиг на отделни горива.
Турбинният агрегат
работи като удължител на пробега
(range extender). Той функционира в постоянно оптимален режим, зареждайки батериите, докато електродвигателят се грижи за променливото натоварване при движение. Така се съчетават предимствата на електрическото задвижване с гъвкавостта на многогоривната технология.
Тази година екипът на TU Delft ще тества обстойно най-новия си прототип. Устойчивият автомобил с микротурбина, разбира се, все още не е наличен за закупуване. Той е преди всичко инженерна демонстрация, която показва как традиционните горива могат да се впишат в модерна, ефективна и екологична концепция за задвижване.
