Американците смятат Костенурката за остаряла
След Втората световна война Ford пропуска историческа възможност да стане собственик на Volkswagen без никакво финансово обезщетение. Базираната във Волфсбург компания е в буквалния и преносен смисъл в руини. След кратко обмисляне ръководството на американската компания отхвърля офертата.
Историята на автомобилния свят е изпълнена с моменти, които променят хода на индустрията завинаги, но малко от тях са толкова парадоксални, колкото пропуснатият шанс на Ford да погълне Volkswagen. В годините непосредствено след края на Втората световна война, когато индустрията на Германия е заличена, се появява възможност, която днес звучи като икономическа фантастика.
По това време германският производител, базиран във Волфсбург, не е нищо повече от купчина отломки, а британските окупационни власти търсят някой, който да поеме управлението на фабриката. Те предлагат Volkswagen на Хенри Форд II напълно безплатно само и само за да съживят производството и да осигурят заетост в региона.
Британският майор Иван Хърст е човекът, изпратен във Волфсбург с първоначалната задача просто да демонтира оцелялото оборудване и да го изпрати във Великобритания като военни репарации. Хърст обаче вижда нещо, което другите пропускат. Вместо да унищожи завода, той проявява изключителна инженерна и дипломатическа ловкост,
като успява да организира разчистването на отломките и да убеди британската армия да поръча 20 000 автомобила
Под негово ръководство работниците, които живеят в нищета и глад, започват да сглобяват коли буквално сред руините. Хърст дори открива неизползвана преса за метал в склад, която позволява производството на детайли да продължи. Въпреки този героизъм британското правителство не вярва в дългосрочния успех на проекта и решава, че най-разумното е да прехвърли собствеността на утвърден производител.
През 1948 година се провежда историческа среща в Кьолн, на която Хенри Форд II и неговият главен стратег Ърнест Брич се изправят пред предложението да вземат германската марка без пари. По това време заводът във Волфсбург е сериозно пострадал от бомбардировките, а основният му продукт - странният, заоблен автомобил VW Kafer, известен като Костенурката – изглежда на американците като морално остарял и технически неадекватен проект. Брич, който е известен със своя остър език и прагматизъм, поглежда към младия наследник на империята Ford и изрича думи, които остават в историята: “Мистър Форд, това, което ни предлагат тук, не струва и пукната пара.”
Според американското ръководство дизайнът на колата е нелеп, двигателят с въздушно охлаждане е твърде шумен, а цялостната концепция за “народен автомобил” изглежда обречена на провал в свят, който тепърва ще открива блясъка на големите лимузини.
Ръководството на Ford отхвърля офертата след съвсем кратко обмисляне, убедено, че инвестицията в разчистване на руините и модернизация на производството би била огромна финансова грешка. Те не виждат потенциал в една компания, която по това време е на изключително нестабилна основа и зависи от добрата воля на съюзническите сили. Иван Хърст остава разочарован, но не се предава, докато накрая управлението не е прехвърлено на германския инженер Хайнц Нордхоф.
Така американците си тръгват, оставяйки Volkswagen на произвола на съдбата,
без да подозират, че само десетилетие по-късно същата тази Костенурка ще залее световните пазари,
включително и техния собствен.
Истинският триумф на германската марка на американска земя обаче идва с една от най-гениалните маркетингови кампании в историята. Докато Ford и другите детройтски гиганти залагат на огромни, хромирани автомобили, Volkswagen атакува с лозунга Think Small (Мисли практично). Тази стратегия не просто продава автомобил, тя продава идеология – тя се обръща към интелигентния потребител, който се присмива на излишния лукс и цени икономичността и здравината.
Малката кола, която Брич бе нарекъл безполезна, изведнъж се е превърнала в най-модерния аксесоар на контракултурата в САЩ.
