Получаването на двайсетте евро компенсация за скъп бензин и дизел започва около великденските празници
Средно по 500 души на час кандидатстват за помощта за скъпите горива от 20 евро месечно и до края на работния ден в петък подадените молби са били над 13 хиляди. Това съобщи социалният министър Хасан Адемов.
У нас има малко над 1,3 млн. граждани, които имат доход около и под два пъти линията на бедност за миналата година и в същото време притежават автомобили, каквито са условията за изплащането на помощта. В четвъртък АСП изпрати на Националната агенция за приходите данни за над 1,172 млн. души, които са били подпомогнати по различни програми и закони. Приходната агенция ще анализира кои от тях отговарят на критериите на програмата за компенсации.
Тъй като срокът за подаването на данъчните декларации за доходите от 2025 г. все още не е минал, решението на Министерския съвет за тази парична помощ дава възможност да се вземат предвид и данните за доходите за 2024 г.
От социалното министрество вече съобщиха, че първите помощи ще се плащат след 15 април.
Времето е необходимо, за да направи НАП
всички проверки, които решението на кабинета я задължи да извърши. Едната проверка е да се види през Гаранционния фонд за застраховките дали колата има валидна полица “Гражданска отговорност”. Другата е справка от МВР за собствеността на колата, защото правилото е, че ако превозното средство е притежание на повече от едно лице, помощта се изплаща само на един от собствениците. Друго правило изисква хората, които притежават повече от едно превозно средство, да получават помощ само за първото. Освен това МВР трябва да потвърди, че колата е бензинова или на дизел, а не е електрическа.
Решението на кабинета предвижда отпускането на общо 82,8 млн. евро за компенсация на хората за скъпите горива – по 27,6 млн. евро за месеците април, май и юни, ако ситуацията продължи да е същата. Парите идват от бюджета и се предоставят на Агенцията за социално подпомагане.
Отделно от това премиерът Андрей Гюров оповести в петък вечерта мерки за бизнеса, които са на стойност около 100 млн. евро. Тези пари обаче все още не са отпуснати, тъй като зависят от нотификации от Евросъюза за държавна помощ.
30 млн. евро от сумата са недовзет приход от повишението на толтаксите за всички превозни средства над 3,5 тона. От 1 април тези такси трябваше да се увеличат със средно 25%, защото се въвежда нова методика за смятането им, която включва и въглеродните емисии.
Замисълът е този срок да се отложи за 1 юли. Парите вече бяха заложени в бюджета на Националното толуправление.
Други 50 млн. евро представляват целева помощ за автобусните превозвачи, които осъществяват редовни превози до отдалечени селища. Срещу това
те няма да увеличат цените на билетите,
но за помощта, която ще дойде от бюджета, трябва първо разрешение от ЕК.
Остатъкът до 100 млн. евро е от намалението на акциза върху газьола, който ще ползват земеделските производители.
Извън тези пари във фонда за сигурност на електроенергийната система са отделени суми за подпомагане на бизнеса при скъп ток на борсата. Фирмите и сега получават компенсация в размер на 50% от сметките за дните, в които електроенергията на борсата е струвала над 122 евро за мегаватчас за цената над тази стойност. Помощта обаче ще стане по-оперативна и ще се изчислява месец за месец, а не веднъж за 6 месеца, както досега.
Освен това сега се иска нотификация от ЕК за още една такава помощ само за енергийноинтензивните предприятия, които да получават същото подпомагане при цени на тока на борсата над 63 евро за мегаватчас.
Бизнесът обаче има значително повече искания, а първите реакции дори на браншовете, които пряко са подпомогнати, бяха негативни.
Земеделците например подчертаха, че истинският проблем за тях не са точно горивата, а цените на торовете, за които кабинетът нищо не казва.
Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов заяви в неделя, че още преди 20 дни са казали на земеделското министерство за този проблем, а
сред оповестените мерки няма нищо за торовете
Освен това според него подпомагането за акциза на газьола не е извънредна мярка, защото и досега всяко лято държавата опрощава част от тези плащания.
Шефката на браншовата асоциация на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова пък заяви, че сред мерките не било предвидено директно финансиране за губещите междуградски превози, каквото поискали от транспортното министерство.
"Виждаме само съпътстващи мерки. Това, което се предлага, е неефективно и не би подпомогнало бранша по никакъв начин", заяви тя.
Ресторантьорският бранш също е недоволен. Според Ричард Алибегов, шеф на Българската асоциация на заведенията, България е единствената държава в еврозоната без диференцирана ставка по ДДС за ресторантите и хотелите. Той изтъкна и проблема с растящите наеми и поскъпването на суровините.
