Радиоактивният пейзаж на Чернобил показва издръжливостта на природата, съобщи Асошиейтед прес, като цитира учени, работещи в района.
На замърсена земя, която е прекалено опасна за човешкия живот, най-дивите коне в света се разхождат свободно.
В цялата зона с ограничен достъп около Чернобил конете на Пржевалски – здрави, с пясъчен цвят и с външен вид, наподобяващ почти на играчка – пасат в радиоактивен район, по-голям от територията на Люксембург.
На 26 април 1986 г. експлозия в атомната електроцентрала в Украйна разпръсна радиация из цяла Европа и наложи евакуацията на цели градове, като десетки хиляди хора бяха принудени да напуснат домовете си. Това е най-тежката ядрена катастрофа в историята, отбелязва Асошиейтед прес.
Четири десетилетия по-късно Чернобил остава твърде опасен за хората. Но дивата природа се възражда.
Вълци бродят из обширната ничия земя, простираща се между Украйна и Беларус, а кафявите мечки са се завърнали след повече от век. Популации на рисове, лосове, благородни елени и дори свободно бродещи глутници от кучета са се възстановили, информира Асошиейтед прес.
Конете на Пржевалски, които произхождат от Монголия и бяха пред изчезване, бяха доведени в района през 1998 г. като експеримент.
Те се различават от домашните породи, като имат 33 двойки хромозоми в сравнение с 32 при домашните коне. Съвременното им име идва от руския изследовател, който пръв ги е идентифицирал официално.
„Фактът, че в Украйна вече има свободно живееща популация, е нещо като малко чудо“, каза Денис Вишневски, водещ изследовател в зоната.
Заради липсата на човешко присъствие части от зоната с ограничен достъп сега приличат на европейски пейзажи от минали векове, обясни той, цитиран от Асошиейтед прес. „Природата се възстановява сравнително бързо и ефективно“, добави изследователят.
Промяната се забелязва навсякъде. Дървета се издигат от изоставени сгради, пътищата се сливат с гората, а избелели и корозирали с времето табели от съветската епоха стоят редом с наклонени кръстове в обрасли с растителност гробища.
Скрити камери показват как конете се адаптират по неочаквани начини. Те търсят подслон в разпадащи се обори и изоставени къщи, като ги използват, за да се спасят от суровите климатични условия и насекомите.
Конете живеят в малки социални групи – обикновено един жребец с няколко кобили и малките им – заедно с отделни стада от по-млади мъжки. Много от тях умират след пристигането си, но други се адаптират към условията, отбелязва Асошиейтед прес.
Проследяването им обаче отнема време. Вишневски често кара сам часове наред, поставяйки камери с датчици за движение в камуфлажни кутии, закрепени към дърветата.
Въпреки постоянната радиация, учените не са регистрирали масово измиране, макар че влиянието й видимо. Кожата на някои жаби е потъмняла, а птиците в районите с по-висока радиация са по-податливи на катаракта.
Въпреки това се появяват нови заплахи, отбелязва Асошиейтед прес.
Руската инвазия от 2022 г. доведе до сражения в зоната за ограничен достъп, докато войските напредваха към Киев, изкопавайки укрепления в замърсената почва. Пожари, свързани с военните действия, опустошиха горите.
Суровите зими във военни условия също нанасят щети. Повредите по електропреносната мрежа оставят околните зони без ресурси, а учените отчитат увеличение на броя на повалените дървета и мъртвите животни – жертви както на екстремните условия, така и на набързо изградените укрепления.
„Повечето горски пожари са причинени от паднали дронове“, каза Александър Полищук, който ръководи противопожарното звено в зоната. „Понякога трябва да пътуваме десетки километри, за да стигнем до тях.“
Пожарите могат да разпространяват радиоактивни частици във въздуха.
Днес зоната вече не е просто случайно убежище за дивата природа. Тя се е превърнала в строго охраняван военен коридор, ограден с бетонни бариери, бодлива тел и минни полета – пейзаж, който е описван като мрачна красота.
Персоналът се сменя на ротационен принцип, за да се ограничи излагането на радиация. Чернобил вероятно ще остане забранена за достъп зона за поколения напред – твърде опасна за хората, но все пак пълна с живот.
„За нас, които се занимаваме с опазване на природата и екология, това е нещо като чудо“, каза Вишневски. „Тази земя някога е интензивно използвана – за селско стопанство, градове, инфраструктура. Но природата ефективно се възстановява”.
