Европейската икономика се намира в състояние на стагфлационен натиск (слаб или нулев икономически растеж в комбинация с устойчива инфлация - бел. ред.) заради рязкото покачване на цените на енергията, предизвикано от войната срещу Иран, но правителствата на страните от ЕС трябва да избягват прекомерни разходи, които могат да доведат до фискална криза или ново повишение на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ), предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

В неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) участва и българският вицепремиер и финансов министър Гълъб Донев, заедно със заместник-министърът на финансите Методи Методиев.

Според пролетната прогноза на Европейската комисия, публикувана вчера, растежът в еврозоната ще се забави до 0,9 на сто през 2026 г. спрямо 1,3 на сто през 2025 г., докато инфлацията ще се ускори до 3 на сто при 1,9 на сто година по-рано – равнище, което е значително над целта от 2 на сто на ЕЦБ.

„Налице е стагфлационен натиск, но Европа (ЕС) е устойчива", заяви Кириакос Пиеракакис, финансов министър на Гърция и председател на Еврогрупата, обединяваща финансовите министри на страните от еврозоната.

Инвеститорите вече реагират на риска от продължителен инфлационен шок, като доходността по държавните облигации достига най-високи нива от години, което увеличава натиска върху публичните финанси, бизнеса и домакинствата.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди министрите, че ако фискалната политика бъде прекалено разхлабена, за да компенсира поскъпването на енергията, централната банка може да отговори с ново повишение на лихвите.

„Обсъдихме фискалния отговор на енергийния шок и подчертах, че мерките трябва да бъдат временни, целенасочени и добре насочени към нуждаещите се", заяви Лагард след срещата.

По думите ѝ „всяко отклонение от тези принципи би наложило промяна в паричната политика (на ЕЦБ)".

Финансовите министри разбраха посланието и подчертаха необходимостта „фискалната и паричната политика да действат в синхрон", каза Кириакос Пиеракакис на пресконференция.

Правителствата се нуждаят от целенасочени мерки

Европейската комисия призова държавите членки да ограничат помощите само до най-уязвимите групи и да прилагат временни и целенасочени мерки, вместо универсални субсидии, които стимулират потреблението на горива.

„По отношение на политическия отговор препоръчваме да се придържаме към временни и целенасочени мерки, а не „да поддържаме и увеличаваме търсенето на изкопаеми горива с оглед на ограниченото фискално пространство", заяви заместник-председателят на ЕК и еврокомисар по икономиката Валдис Домбровскис.

Някои страни, между които Италия, настояват разходите за подпомагане на цените на горивата да бъдат изключени от бюджетните правила на ЕС (Пакта за стабилност и растеж), подобно на разходите за отбрана. Това обаче среща съпротива от Еврокомисията и повечето финансови министри.

„Знам, че някои държави предлагат това, но отварянето на обща клауза за дерогация (изключение) е трудно, защото това е криза на предлагането, а не на търсенето", каза пред репортери белгийският финансов министър Венсан ван Петегем.