Живеем в най-вълнуващите времена в историята на човечеството (или поне това, което знаем от нея), когато всеки човек може да направи реална промяна. Аз се опитвам да бъде този "всеки човек" и да направя промяната за семейството си, за приятелите си, за България и за света.“

Инвеститорът в съвременни технологични компании, сериен предприемач и председател на фондацията Webit Пламен Русев смята тези две съждения за толкова прости, че се учудва на хората, които не ги разбират. И пояснява:„Преди 20 000 години човек е ползвал 4000 калории на ден. Днес, през 2016 г. е изчислено, че на един американец се падат по 228 000 калории на ден. Ние сме с 224 000 калории по-могъщи от хомо сапиенса, който сме били преди 20 000 години. В очите на онези хора бихме били богове.“

„Замисляли ли сте се защо президентът на САЩ вече не се среща с автомобило-производителите в Детрои?т, а с технологичните компании от Силициевата долина? Отговорът е лесен – защото те - иноватори, инвеститори и глобални предприемачи, променят света“, обяснява Русев. За съжаление, всички те са базирани в САЩ и Китай, а Европа се превърна във второстепенен играч. Но ако искаме да продължим да живеем по европейски, трябва да направим огромна крачка напред. Даже не крачка, а скок, подобен на този, който направи голямата българка Стефка Костадинова, говори разпалено Русев и добавя: „Ние трябва да докажем, че Европа може да скача и аз съм уверен, че

България ще бъде чудесно място за тренировки

Всички съвременни индустрии са пред прага на епохални промени, които се случват и ще се случват все по-бързо и по-бързо. Няма сектор от икономиката, кои?то технологиите да не променят. При някои от тях разликата вече е видима и е драстична. „Много малко от телекомите в Западна Европа печелят в наши дни от основната си дейност, каквато е била преди 5-10 години. В голяма степен това се дължи на появате на естонската Skype, която ги накара да променят из основи бизнес моделите си. Днес говорим с целия свят безплатно, а телекомите търсят нови ниши и бизнес модели, за да оцелеят“, казва предприемачът.

Друг аргумент – колите без шофьори. „Англия си е поставила за цел да стане европеи?ски лидер в това отношение до 2017 г., което всъщност е догодина. По улиците на десетки щати в Северна Америка колите без шофьор вече са често явление и закона беше променен, за да ги разреши. И все повече професионални шофьори ще трябва да се замислят какво да работят“, казва Русев.

И още – с развитието на технологиите работата от къщи ще става все по-разпространена. Виртуалната реалност ще доведе и до виртуални работни места, с виртуално присъствие и виртуално пътуване, което ще промени и динамиката на придвижване в градовете. В бъдеще много от хората ще работят от домовете си, без да губят време в задръствания: „Няма да го има сегашният транспорт, няма да са нужни и толкова огромни площи за паркинги и гаражи“, дава пример Русев. Статистиката сочи, че личният автомобил се използва само в 4% от времето, през което се притежава. През останалите 96% просто заема място.

Изобщо, Пламен Русев може да говори с часове как технологиите променят и ще продължат да променят живота на хората в направления като здравеопазване, производство на храна, 3D принтиране, постигане на перфектното познание, виртуалната реалност и изкуствения интелект. Отчитайки факта, че машините се превръщат все повече в конкуренти на хората и заемат работни места, Русев вярва, че именно това е божественото начало на човешката раса -

да създаде свой конкурент, който да й помогне

да стане по-добра, да спре да унищожава природата, да спре да замръсява въздуха и водите, да спре да воюва и да убива себеподобни, да се замисли за съзидателната енергия, с която е надарена.

Русев е от хората, които са силно убедени в това, което правят. Както казва за себе си: „Правя само неща и инвестирам само в проекти, които ме правят щастлив! Защото ако аз не съм щастлив и моето семейство няма да е щастливо, и хората, които обичам, ще имат нещастен приятел, и в България и в света ще има един нещастен човек в повече.“

А неуспех в живота на предприемача е имало, и то не един път. Наи?-зрелищният според собствените му думи провал се случва през 1997-98 г., когато е 22-годишен. След като е натрупал известен опит като продуцент и водещ на радио предавания в юношеските си години, Русев се захваща с тв продуцентство. Заедно със свои? приятел подписват договор с Columbia Tristar за представителство за България за едно от техните тв предавания - „Колелото на късмета“. „Първо една българска телевизия подписа договор за заснемане и разпространение, после се отказа от него. Но ние вече бяхме подписали с Columbia и си казахме: Няма връщане назад! И започнахме да подписваме договори с почти всички независими кабелни телевизии тогава в България – а те бяха много.

Изпращахме видео касети до всички тях с поредното издание и те излъчваха предаването в едно и също време в цяла България. Лошото беше, че всичко това го започнахме в най-тежките години на прехода, когато нищо не работеше и никой не рекламираше. Тогава в телевизиите се въртяха само 2 реклами. И макар че работихме денонощно, изхарчихме целия финансов ресурс, който партньорът ми беше дал като заем на фирмата. Това беше урок как и най-добрият проект може да се провали, ако не си направил ясен план и не се съобразяваш с реалностите на пазара“, спомня си Русев.
Тогава остава без стотинка в буквалния смисъл на думата. А трябва да връща и своята част от заема и загубата. „Но за нищо не ставаш, ако

не погледнеш на неуспеха си като на един блестящ урок

Никога целта ми не е била да стоя на някакво сигурно място, в зоната на комфорта, където няма да се проваля. В краи?на сметка, ако никога не си се провалял, значи никога не си вършил нищо съществено“, казва Русев.

След отрезвяващия неуспех с тв продуцентството се заема с нещо, което винаги го е привличало - дигиталните технологии. По онова време, едва няколко години след като интернет става достъпен за обикновените хора, когато фирмите и организациите със свои? собствен саи?т са по-скоро изключения, да се говори за информационни технологии и бума, кои?то ще направят, звучи почти като утопия. Но Пламен Русев винаги е бил изкушен от тях: „Доста четях и се самообразовах. И имах желание да споделя знанията си с хората и да им помогна да се възползват от възможностите, които дава дигиталната среда. Дори по едно време имах и рубриката за технологии във варненския „24 часа“.
Първия му бизнес в тази посока е дигитална агенция, която започва да изработва саи?тове и дигитален маркетинг. Той потръгва, но не в България. Работи в чужбина – първо във Великобритания, след това в Швеи?цария. Прави и аутсорсинг хъб във Варна, откъдето управлява екипи от Централна и Източна Европа, които работят за негови клиенти в Западна Европа.

За успехите на българи, работещи в чужбина, е изписано много. Според Пламен Русев една от наи?-важните причини е: „Когато си в чужбина, далеч от роднини и приятели, ти си изцяло извън зоната на комфорта и по неизбежност няма какво друго да правиш, освен да работиш и то много. А този труд се отплаща“.

През 2004 г. неприятен семеен повод го връща окончателно в България. И му се налага да търси развитие на бизнеса на родна почва, макар че продължава да работи и оттук за чужди клиенти, както правят всички технологични компании.

Тогава, както и сега, за този сектор от икономиката няма изобилие от кадри. От друга страна пазарът има нужда да разбере и осмисли използването на дигиталните технологии за целите на маркетинга например. Русев решава да организира център за обучение, наречен от него е-Академия. „За да вземеш наи?-високата диплома, се минаваха 21 курса. Идваха немалко хора, сертифицирахме стотици от различни компании“, разказва той. Но като цяло начинанието се оказва доста сложно. Ако във Великобритания поради мащаба на страната подобна деи?ност носи печалба, в България хората, които по онова време искат сериозно да учат, са малко и неплатежоспособни. Това кара Русев да организира около 20 стипендии. „И лека-полека тази деи?ност започна да се превръща във филантропична, а не в бизнес проект“.

Заедно със съпругата му Аниела започват да разсъждават какво да правят. Една от мечтите му е

да спре изтичането на мозъци от България

доколкото може. Така се ражда идеята за дигиталните конференции Webit – да се съберат на едно място световни имена, предприемачи, инвеститори; хора, обединени от мисията да развиват високите технологии в наи?-различни направления от живота. „Казахме си - вместо българите да ходят по света, ние ще докараме света тук, в България. И това бе движещата сила през първите 3 години на Webit“, разказва Русев.

Още първото издание през 2009 г. е успех, без еквивалент в Централна и Източна Европа, въпреки че не малко от посетителите (както описва по-късно технологичната американска медия „Венчър Бийт“) да са очаквали музикално „тех“-но събитие с диджеи на сцената. В София се събират хора от 22 държави, 19 езика и 3 религии. Идват вицепрезиденти на Facebook, на Google, ръководители на Philips за Централна и Източна Европа, маркетинг и технологични директори на големи компании.

„На третата година вече бяхме в Интер Експо център, участваха над 5000 посетители от 40 държави. Всички 5- и 4-звездни хотели в София бяха заети“, спомня си Русев. Тогава Webit вече е станал бизнес, кои?то може да се самоиздържа и тои? разбира, че българската столица започва да става тясна за начинанието. Следват форуми в Истанбул и Дубаи?, сега предстоят издания в Сингапур и в Индия.

Нещо повече – Webit все повече се превръща в общество от съмишленици, в нещо като социална мрежа: „Събитията идват и си отиват, но вече изградихме една дигитална платформа и хората могат постоянно да са свързани един с друг“. За всички е ясно, че участниците от цял свят не идват в българската столица, защото имат бизнес на този малък пазар, а защото Webit дава възможността да се срещнат на едно място топ професионалисти, политици от цяла Европа, инвеститори и стартиращи комапнии и да правят бизнес по-между си.

Има и нещо друго. София е град, в кои?то екосистемата от предприемачи се случва успешно и се развива динамично. Затова и тази година основната цел на фондация Webit става налагането на София като столица на новите дигитални пазари. Кметът на София Йорданка Фандъкова и Общинският съвет се включват в инициативата. За някого това определение може и да е без реално покритие. Но не и за Пламен Русев: „Сред членовете на нашата глобална Webit общност са над 120 000 хора от цял свят. Сред тях са и редактори от най-големите медии в света.“

Първоначалният скпетицизъм, когато фондацията започва да налага мотото „София – Дигитална Столица на Новите Пазари“, е заменен с любопитство. Под заглавие „Е ли София столица на новите дигитални пазари?“ и с утвърдителен отговор в текста, „Форбс“ помества първата положителна статия за България от много години насам. Турското министерство на икономиката отива и по-далеч – на официалния си сайт обявява, че Webit позиционира София като Дигитална столица на Европа. „С много труд и постоянство, ако световните медии и правителства продължат да ни наричат така, ние наистина ще станем. Това ще привлече повече инвеститори да търсят възможности за вложения в България, повече корпорации да търсят таланти и да откриват свои центрове в страната и повече медии да пишат за това“, споделя Русев.

За да стане наистина обаче, трябва много да се работи и то най-вече за развитие на стартъп екосистемата с активното участие на общините и държавата. Прохождащите технологични фирми винаги са били във фокуса на вниманието на основателя на Webit. Тои? си спомня, че само преди 5 години – на софии?ския Webit през 2011 г., поканил на едно и също място представители на големи компании и на стартъпи. „Представете си само гледката –

от едната страна белите якички, а от другата – дънки и фанелки

Младежите от стартиращите компании нямаха пари, но имаха самочувствието, че могат да пометат големите технологични компании. Тогава ни сметнаха за луди, че срещаме тези два свята. Днес никоя от големите компании не си въобразява, че може да оцелее и напредва без иновациите, създавани и от стартъпите. Просто си дават сметка, че и Бил Гейтс е започнал от един гараж и не е хубаво да се самозабравят“, казва Русев.

Webit има специална политика по отношение на стартъпите – те получават безплатни щандове, безплатни билети и им се осигурява възможност да се срещнат със световния бизнес елит и инвеститори от цял свят. Според Пламен Русев това е директна възможност за бизнес развитие. „Моите пари и по принцип парите на инвеститорите са най-скъпите. За тях младите собственици се разделят не само с процент от фирмата си, но и със свободата да вземат самостоятелни решения. Това не винаги е лошо, напротив. Но ако вместо пари младите собственици спечелят за партньор телеком, банка или фирма като „Кока Кола“ и те им помогнат да скалират бизнеса си и да достигнат до стотици хиляди клиенти от цял свят, като им спестят разходите за маркетинг например – това може да изстреля оценката на фирмата десетки пъти“, казва Русев. Той самият е инвеститор, но с „умни пари“ - не само чрез финикийски знаци, но и чрез глобалната си мрежа от контакти. Един пример - в някои от компаниите, в които е инвестирал, ко-инвеститори са известни хора като Марк Кюбан и Аштън Кътчър.

Тази година Русев решава да обедини своята парична награда и инвестиция с такива на още няколко негови колеги. Кани свои приятели - съоснователят на „Телерик“ Васил Терзиев, основателят на „Рослин Кепитъл“ Иво Евгениев и основателят на „Телелинк“ Любомир Минчев. Така се получава една от най-големите награди, давани на стартираща фирма – 200 000 евро. Чекът отиде при руския стартъп „AdGuard“, създал софтуер за блокиране на вируси и на нежелани реклами. Фирмата има потребители в 140 държави, милион и половина долара годишни приходи и годишен ръст от 50%.

Част от общо 1400-те участващи в надпреварата стартъпи вече са привлекли финансиране, в някои случаи между 100 000 и 2 милиона евро. Кандидатите за Webit победител го правят преди всичко заради маркетинг ефекта за тях, а наградата им гарантира, че Русев ще се включи със съвети за развитието на фирмата и помощ при осигуряването на последващо финансиране чрез контактите си.

Минал по пътя, по кои?то сега тръгват стартъпите, Пламен Русев е синтезирал пет важни правила за себе си. Първото от тях е, че човек не бива да започва нещо, ако не е сигурен, че то ще го прави щастлив: „Щастието е онзи химически процес в главата на човека, кои?то осмисля неговото съществуване. Всеки сам е отговорен да стимулира тази химическа реакция. Никой не може и няма право да разчита или да обвинява другия, било то баща, син, съпруг или съпруга, партньор или конкурент за своето щастие или нещастие. Ако си щастлив, ти си позитивен и шансовете ти за успех са в пъти по-добри“.
Това го е научило например да казва „да“. Започва да прилага това второ правило с децата си – има двама сина на 5 и на 7 години. „Научих се да казвам повече "ДА" на моите мечти, на децата ми, на семейството ми, приятелите ми и стойностните хора, които срещам навсякъде по света.“, казва предприемачът. Защото вярва, че хората, които казват „да“, променят света. Негативните не могат да променят нищо.
Третото е, че човек трябва да се съобразява с времето: „Не водя войни, в мир съм със себе си.

Имам само една битка - битката с времето

И тъй като не виждам шанс да я спечеля (поне засега), правя всичко по силите си, за да давам най-доброто, на което съм способен, във всяка секунда от живота си“.
Друго от правилата е свързано със страха. „Стахът е недъг на чувствата“, казва Русев, като цитира учителя Дънов. „Провалът в никакъв случаи? не трябва да се тълкува като нещо ужасно. Когато правиш нови неща, когато си извън зоната на комфорта, провалът не е неочакван спътник. На всеки неуспех аз гледам като на урок, кои?то трябва да се научи и запомни“.

Последното правило, което следва Русев, е да не съжалява за нищо. „Опитвам се да работя и живея така, че да не се налага да съжалявам. Съжалението отнема енергия за нещо в миналато, което вече е история и не може да се промени. За мен историята е урок, който запомням, а инвестирам енергия в следващата история, за да бъде такава, каквато аз бих искал“, казва Пламен Русев на всички, които тръгват да реализират мечтите си.

Кой е Пламен Русев
Пламен Русев е от Варна, роден е през 1975 г. Учил е едновременно в математическата гимназия, в бизнес училище и е приравнявал в английската гимназия в града, докато не решава, че започва да работи и става частен ученик. Завършва Варненския икономически университет със специалност „Маркетинг и мениджмънт“, после магистратура в Софийския университет по системи за електронно обучение, а в момента подготвя докторска дисертация в Медицинския университет във Варна по темата за телемедицината. На 31 май т.г. Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ удостои Русев със званието „Доктор Хонорис Кауза“ за цялостния му принос в развитието на предприемаческата екосистема и създаването на капацитет в областта на дигиталната икономика в България.
Отличаван е сред 100-те най-влиятелни иноватори на Нова Европа – награда, връчвана от „Файненшъл Таймс“, Google и Вишеградския Фонд.
Неговата фондация Webit организира и финансира представяне на България в рамките на неофициалната програма на Световния Икономически Форум в Давос.