Повече пари за здраве, образование и европроекти
400 млн. лв. отгоре за чиновниците, 500 млн. лв. - за
социални плащания и програми. Правителството ще
приеме днес държавните приходи и разходи за догодина
Повече пари за здравеопазване, образование, МВР, отбрана и европроекти. Това са акцентите в бюджета за догодина, който ще гледа правителството в понеделник на извънредно заседание. Предвижда се още ръст на доходите и запазване на данъците, което да е съчетано с намаление на безработицата до 7,3% през 2017 г.
Лидери по процент на увеличение сред министерствата са регионалното и транспортното - с 20-22% повече от тази година.
Ръстът на парите
за образование е
малко над 9%
Допълнителните средства спрямо 2016 г. ще са 230 млн. лв. За реализиране на приоритетите ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основани на знанието и науката. Ще се привличат и млади учители в системата на средното образование.
С почти половин милиард се увеличават социалните и здравните плащания, докато разходите за пенсии скачат с 250 млн. лв. В сектора на здравеопазването приоритетни остават спешната медицинска помощ, електронното, майчинското и детското здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика. За целта са планирани малко над 3,2 млрд. лв.
Рекордните 1,23 млрд. лв. ще е бюджетът на МВР догодина. Той е със 100 млн. лв. повече в сравнение с 2016 г. С 10 млн. до 107 млн. лв. е увеличен и бюджетът на ДАНС. Нарастването за Държавна агенция “Разузнаване” е 3 млн. лв., а на НСО - с 4 млн. лв. С 20% по-висок бюджет ще получи съдебната система - 565 млн. лв. Намаление обаче има при парите за земеделското министерство.
Общо 400 млн. лв. повече в сравнение с тази година ще струва издръжката на чиновниците догодина. (Кой колко се планира да получи – виж таблицата)
В петък
съветът за
тристранно
сътрудничество
одобри трите
бюджета
- на държавата, на НОИ и на НЗОК, както и промени в Кодекса за социално осигуряване. Окончателните цифри на бюджета ще станат ясни, след като бъде приет и от парламента.
Двете приходни агенции
трябва да
съберат
2,4 млрд. лв.
повече,
а разходите е планирано да нараснат с 2 млрд. лв.
Постъпленията от данъци и осигуровки се залагат с почти 8% повече. Около 600 млн. лв. се очакват от концесията на летище София и от старта на толсистемата.
Най-голям е ръстът на разходите за Националния фонд, т.е. тези, които са свързани с европроектите. Там увеличението е с 1,5 млрд. лв. Следват ги парите за отбрана, които са с около 700 млн. лв. повече, но за 3 г. до 2019 г. Допълнителни средства отиват за закупуване на нови изтребители и патрулни кораби.
Фискалният резерв към края на годината
не трябва да
пада под 4,5
млрд. лв.,
каквото е ограничението и в момента.
БВП прескача
100 млрд. лв.
до 2019 г.
В доклада към изпълнението на бюджета е записано още, че съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% към края на 2019 г.
Финансовият министър е планирал за газовата връзка с Гърция 215 млн. лв. и 261 млн. евро гаранции за кредити за студенти и докторанти.
През 2017 г. брутният вътрешен продукт ще стигне 92,4 млрд. лв., а през следващите две съответно 97 и 100,5 млрд. лв. Икономическият ръст леко ще се забави - до 2,5%, но през следващите две години ще се ускори до 2,7%.
Бюджетният дефицит ще бъде нисък - 1,4%, планира финансовият министър. И ще се свива през следващите 2 години - съответно до 1% през 2018 г. и до 0,5% през 2019 г.
Макрорамката на бюджета е разчетена при валутен курс на долара спрямо еврото от 1,121. Цената на петрола през 2016 г. бе ревизирана на 43,6 долара за барел при очаквана 39,7 долара според пролетната прогноза.
Максималният размер на държавния дълг към края на 2017 г. не може да надвишава 23,9 млрд. лв., е записал министър Горанов. Това означава, че най-големият му размер, който може да бъде поет догодина, е 1,2 млрд. лв. Няма обаче да се поема нов външен дълг, тъй като буферът в бюджета, който остава от тази година, ще позволи изплащането на еврооблигациите за 950 млн. евро, чийто падеж е в средата на 2017 г. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем в размер до 200 млн. евро за съфинансиране на проекти.
Доходите нагоре с
5,8%, инфлацията - 1,5
Финансовото министерство е заложило в бюджета увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. И планира този размер да се запази за 2018 и 2019 г., което е ръст от около 5,8%, който ще изпревари очакваната инфлация от 1,5%. Средномесечният доход за получаване на помощи за дете за 2017 г. е 400 лв. Месечните помощи са: за едно дете - 37 лв., за две - 85 лв., за три деца - 130 лв., за четири - 140 лв., и за всяко следващо с 20 лв. отгоре. За близнаци е 75 лв., е предвидено в проектобюджета. Размерът на еднократната помощ при раждане е: за първо дете - 250 лв., за второ дете - 600 лв., за трето дете - 300 лв., за четвърто и всяко следващо дете - 200 лв. Финансовият министър е планирал от догодина за дете с определени 90% увреждания да се плащат 930 лв. Ако увреждането е от 70-90% - 490 лв., от 50 до 70% - 420 лв., и под 50% - 350 лв.
