С такова партньорство и публичните разходи се оптимизират, казва Андрю Левит, директор в борда на Children’s Support Services, Triodos New Horizons и IAAM Services

- Понятието “социално предприемачество” наскоро навлезе в България. Какво означава това, г-н Левит?

- Социалното предприемачество е бизнес, който не просто генерира печалба, а има ефект и добавена стойност за обществото. Ние сме фонд, който инвестира в такива бизнеси – това е т.нар impact investment.

Нашият фонд има четири направления за инвестиции със социално въздействие. Това са здравеопазване, образование, устойчив начин на живот (екология) и фонд за инвестиции в социални облигации. Влагаме средства в сектори, в които има пазарен недостиг.

- Вашият фонд се занимава и със социални облигации. Бихте ли обяснили какво представляват те?

- Малко хора знаят, че въздействието може да има количествен измерител. При социалните облигации се отчита точно това – плаща се за постигнати резултати. Ние имаме договор с правителството или друга публична структура, по който трябва да постигнем определени резултати.

Например определен брой деца от рискови групи не бива да напуснат училище, а трябва да продължат образованието си. Когато постигнем резултат, ние на практика спестяваме публични средства. Намирането на алтернативно решение

би струвало на

държавата

много по-скъпо

Ако в семейството има проблеми като употреба на наркотици от родителите или домашно насилие, децата не могат да останат в тази среда. Социално предприятие, което сме финансирали, им намира приемно семейство. Така не само се осигурява по-добър живот на децата, но и се спестяват средства, тъй като държавата трябва да плати от бюджета за отглеждането на тези деца в специализирани институции.

- А как се възвръщат тези инвестиции?

- На нас ни се плаща от разликата, която реализира правителството. Чрез нашата работа то пести пари. Ние получаваме средства само при постигане на определени резултати.

В примера с децата, които трябва да бъдат настанени в приемно семейство – това означава няколкостотин хиляди лири спестен ресурс за правителството. Ние получаваме от тези спестени пари определен процент – това е механизмът, по който работим.

- Кога започна правителството да работи по този начин? Как го убедихте, че вашите идеи заслужават внимание?

- През 2008 г. държавата започна да прилага подобни програми, при които заплаща за такива резултати. Тогава ние създадохме и първия си фонд, който инвестира частично в социални предприятия за изпълнение на проекти на правителството или други публични органи, в които се заплаща при постигане на определени резултати.

Проектът ни беше успешен и през 2009 г. направихме втори фонд, който инвестираше само в такива проекти. Когато има нужда от подобни дейности, правителството обявява търг и на конкурентен принцип се избира между участниците.

- Приложим ли е този механизъм за страни като България например?

- Смятам, че да. Всичко започва оттам да се видят публичните разходи и това, за което държавата заплаща и с какви крайни резултати трябва да бъде обвързано. Винаги когато плащането е обвързано с крайния резултат, ефектът е по-добър, в сравнение с варианта, в който просто се плаща на външен изпълнител за дадена услуга.

- Всеки ли може да стане социален предприемач? Не е ли необходим твърде голям финансов ресурс за това?

- Може да се каже, че е трудно. Помага да имаш бизнес опит, преди да започнеш такава инициатива. Ние обаче все по-често се срещаме и с млади хора, родени след 2000 г., или т.нар, поколение милениум. Те разработват проекти и показват, че

имат разбирането, че

бизнесът не е само

правене на пари,

но може да се постигне добавена стойност за обществото като цяло.

- Какъв е социалният предприемач, трябва ли да има специално образование например?

- Той трябва да има опит в бизнеса. Тези хора може да са млади, но често се случва да са работили за голяма компания, да придобият познания и след това стартират със свой бизнес, който може да е и в сферата на социалното предприемачество.

- Как може една нова компания да спечели финансиране от вашия фонд?

- Ние имаме различни фондове – едни са насочени към компании, които са в етап на развитие. Имаме и два под-фонда, които са за стартиращи, но там финансираме с дялово участие, няма грант или субсидия. Ние участваме като инвеститор в капитала на съответния проект. Наскоро инвестирахме в проекта “Незабравимо”, който е насочен към осигуряване на грижа за хората с деменция. Компанията е иновативна, стартираща, млада. Създадена е от Джеймс, който се е грижил за майка си, която страдала от деменция. Той е намерил много продукти, които помагат на хора като майка му и правят животът им по-лесен. Така решава да създаде платформа, чрез която тези продукти да се предлагат и хората да споделят опита си. Друг пример е системата от ясли в по-неблагоприятни райони, където хората не могат да си позволят да отделят голяма сума за дневна институция за тяхното дете. Яслите са локализирани и в богатите, и в бедните зони. Таксите, които се плащат в детски заведения в по-богатите зони, субсидират тези, които са в по-бедните. Така децата имат достъп и до по-качествено образование.

- Каква е разликата между социалното предприемачество и благотворителността?

- Голямата разлика е, че социалното предприемачество е дружество, компания, а

благотворителността

се извършва от

фондации, които

нямат капитал и

не могат да

генерират дивиденти

Те представляват определена сума, която се управлява от някого. В предприятието има възможност да се реализира печалба: ако например “Незабравимо” генерира печалба, тя ще е разпределена като дивиденти между Джеймс и другите собственици. Те имат и фондация, даряват ѝ 10% от печалбата си.

- Срещате ли хора, които не одобряват вашия модел?

- В Англия отношението на хората е най-вече положително. Има случаи и при нас, може би и в други държави, при които дадени правителствени или благотворителни инициативи са създадени с добра цел, искат да постигнат добър резултат, но не успяват да го реализират. В една бизнес структура като социалните предприятия ефективността на бизнес мисленето се асоциира с решението на социалните проблеми.

- Вашата дейност подлежи ли на някакви регулации?

- Нашият фонд се регулира от финансовия регулатор. За договорите с правителството или с публичните възложители, което ние прилагаме,

тези договори

подлежат на одит

– от страна на публичния орган, както и от страна на националния одитен орган (еквивалента на българската Сметна палата – бел. авт.)

- Какви са впечатленията ви от срещата с българските предприемачи? Имат ли шанс да започнат да получават финансиране от фондове като вашия?

- Прекарах тук няколко дни и видях някои много интересни идеи. Както споменах на срещата, смятам на следващото заседание на борда да направя предложение за разширяване на дейността на нашия фонд към държави от Източна Европа и по-специално България.

CV

Андрю Левит има над 12-годишен опит във финансовите услуги и оперативния мениджмънт. Работил е за MicroCred Groupe, стига до изпълнителен директор на MicroCred Banque- Мадагаскар, където има съществена роля за развитието на най-голямата компания от портфолиото на банката.