Зам.-министърът на регионалното развитие с факти отговаря на най-често задаваните въпроси:

* Кога приключва програмата - по документи тя е завършила на 31 декември 2016 г.

* Колко са сградите в България, включени в нея - 2022 с 340 705 обитатели

* Колко от тях са готови - до момента са 313, а 535 са пред завършване

* Има ли средства за нови сгради - не, няма осигурени пари за общо 3576 сдружения

* Спира ли служебното правителство санирането - категорично не, работим да завършим тези 2022 сгради за 2 милиарда лева. Програмата обаче може да продължи само редовен кабинет и Народно събрание

Националната програма за енергийна ефективност намногофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС), наричана кратко “програмата за саниране”, е изключително важна за хората и често поражда полярни мнения и оценки.

Като архитект и човек на науката, свикнал да борави с точни понятия, смятам, че трябва да се отдалечим от емоциите и да говорим за програмата ясно и достъпно - само с цифри и факти.

Началото ѝ с

постановление на

Министерския

съвет през

февруари 2015 г.

Тя има две ограничителни условия - времево и финансово. По документи приключва на 31 декември 2016 г.

Финансово програмата е обезпечена с 2 млрд. лева от държавния бюджет, който с днешна дата е изчерпан. През 2017 г. работата по програмата продължава само по вече стартирали проекти. Отделеният финансов ресурс превръща санирането в най-големия проект на държавата и затова отчетността и прозрачността за изразходването му е толкова важен въпрос за всички ни.

Обществените поръчки касаят санирането само и единствено на 2022 сгради на територията на цялата страна (фигура 1) с 11 361 795 m2 разгъната застроена площ, разпределена в 147 761 жилища.

Живеещите в тези сгради са 340 705 души. Информацията кои са точно тези 2022 сгради е публично достъпна на страницата на “Българската банка за развитие” АД. Сключването на посочените 2022 договора за целево финансиране с ББР е приключило през януари 2016 г.

До момента напълно завършени са 313 сгради, а останалите са на различен етап от изпълнение, например 535 сгради са пред завършване (Фигура 2).

Поставя се въпросът дали ще има възможност за включване на нови сгради в програмата за саниране извън тази бройка, т.е. за останалите повече от 2000 сдружения, които са внесли искания за финансиране до ББР, както и за още 1576 сдружения, които са сформирани допълнително. Към момента за тях няма осигурени пари.

Какви са

стойностите,

на които се

санират

сградите?

Това е друг въпрос, който често развихря страсти по форумите. По него също трябва да говорят цифрите: 2 млрд. за 2022 сгради.

Националната програма за саниране е продължение на сходен проект с европейско финансиране, изпълнен в периода 2012-2015 г., който приключва със 158 санирани сгради. Стойността на инвестицията в тях е 28 254 285,99 лв., подобрената жилищна инфраструктура е 247 503,50 m2 т.е. при цена 114,16лв/m2 с ДДС на разгъната застроена площ.

За сравнение - през октомври 2015 г., националното саниране стартира с референтна стойност 348,6лв./m2 разгъната застроена площ с ДДС. Т.е. по едно и също време и за едни и същи дейности са предложени три пъти по-високи референтни стойности. Факт е, че за периода октомври 2015 г. - октомври 2016 г. референтните стойности са намалени няколко пъти (фигура 3).

Като специалист смятам, че най-лошото строителство е незавършеното. Независимо от заложените високи цени, важно е да се фокусираме върху завършването на тези 2022 сгради, защото в противен случай загубата за държавата ще е още по-съществена.

Къде е МРРБ в

цялата

програма?

Често се смята, че санирането е програма единствено на регионалното министерство.

В действителност обаче това е сложен механизъм, който обединява много участници и различни нива на отговорност.

“Българската банка за развитие” АД играе ключова роля като кредитира дейностите по изпълнението на проектите за всяко отделно сдружение на собственици (СС).

Плащанията се извършват въз основа на подписани анекси между ББР и сдруженията на собствениците. Кметовете и областните управители са натоварени с изпълнението на програмата. По мое лично мнение от всички участници

най-голямата

тежест се пада

на кметовете,

които са ангажирани с целия инвестиционен процес от създаване на сдружението до завършване на строителството (фигура 4).

Когато встъпихме в длъжност, получихме индикации за недоволство от бавния процес на подписване на анексите от ББР. По този повод на 24.2 2016 г. МРРБ инициира среща с Националното сдружение на общините и ББР.

На срещата кметовете предоставиха информация за десетки неподписани анекси, подадени в банката още през ноември 2016 г. На срещата постигнахме договорка за ускоряване на процеса и към днешна дата вече много анекси са подписани.

В МРРБ ежедневно получаваме сигнали за некачествено изпълнение на строителството и за недопустими дейности, които се финансират по програмата.

Въпреки проблемите категорично заявявам, че не искаме да възпрепятстваме работата по програмата, напротив - нашата врата е винаги отворена - и за общините, и за всички останали, които искат съдействие от нас, за да се случва програмата.

Искам още веднъж ясно да подчертая, че служебното ръководство на МРРБ не спира и не замразява програмата. Работим в посока да бъдат изпълнени всичките 2022 сгради в рамките на държавното финансиране от 2 млрд. лв.

Идеята на програмата е добра, но за да бъде успешна, е необходимо ясно дефиниране на допустимите дейности и строг контрол по време на строителството и разходването на средствата.

Параметрите на програмата трябва да са ясни и публични за всички, които говорят езика на фактите. Затова полагаме добронамерени и координирани действия за успешното ѝ завършване. Продължаването на програмата, обаче може да бъде решено само от редовно правителство и Народно събрание.

--

Арх. Виолета Комитова е доцент в Университета по архитектура, строителство и геодезия с над 25-годишен стаж в учебното заведение. Автор на архитектурни проекти, има много научни публикации и участие в изследователски разработки в сферата на урбанизма, градоустройството, индустриалните зони, промишлена архитектура и др.
Член е на Съюза на архитектите в България и на Камарата на архитектите в България. Носител на национални награди в архитектурни конкурси. Арх. Виолета Комитова е заместник-министър на регионалното развитие в служебното правителство.

Фигура 4. Движение на финансовите средства по програмата.