Има едно съсловие в България, което прие с въздишка на облекчение подаването на оставка от страна на кабинета „Борисов 2“ - това на притежателите на аптеки. Около месец и половина преди подаването на оставката здравното министерство пусна за публично обсъждане поправки в Закона за лекарствените продукти, които изправиха косите на фармацевтите. Защото предлагаха редица непазарни методи, с които да регулират тази и без това свръхрегулирана търговия. Някои от тях бяха и трудно осъществими или направо невъзможни и щяха да съсипят и малкото постижения на аптечната търговия в България, смятат от Асоциацията на собствениците на аптеки.

„Единственото нещо в тези поправки, което приемам за позитивно, е опитът да се пребори паралелния износ на лекарства“, посреща ме в офиса си председателят на асоциацията на аптекарите Николай Костов. Но дори това според него се правело неумело и с цената на огромни и безсмислени усилия, които трябва да полага Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Паралелният експорт е стар проблем на лекарствената търговия в България и обрича много болни на липса на важни и често пъти животоспасяващи лекарства. По различни оценки, които в повечето случаи са приблизителни, тази незаконна търговия е на стойност около 300 млн. лв. годишно.

В какво се състои? Има около 50-60 лекарства, произвеждани от реномирани чужди фирми, чиито цени за българския пазар са преференциално ниски и които в други държави от Европа струват често в пъти повече. Затова има и много хора, които се опитват да ги изнасят. Тъй като дори с надценката на аптеките те пак струват много по-евтино, такива „търговци“ често ги купуват направо от аптеките. Разполагат с отлична информация къде има от дадено лекарство и понеже имат рецепта за него, направо го изкупуват. Фармацевтите най-често нямат с какво да противодействат. Те са длъжни да продават лекарства при показване на рецепта, а когато не се купува медикамент, чиято цена е реимбурсирана, няма и как да ограничават продаваните количества. И изкупените по този начин лекарства се озовават примерно в Англия, където струват два пъти по-скъпо.

„Само че какво измисли министерството като противодействие? Ами според поправките ИАЛ се задължава да следи от различни източници за наличието на лекарства, за които в аптечната мрежа има дефицит. И когато някое лекарство стане дефицитно, да забрани износа му. Едно усилие за администрацията, в което аз не виждам смисъл, защото по принцип лекарствата, на които се прави паралелен износ, са дефицитни“, казва Костов.

Всички останали поправки в закона са пагубни за пазара или се опитват да решават проблеми по неправилния начин, смятат от асоциацията. Например създаването на Национална аптечна карта, в която да се опишат всички действащи аптеки. „Това е нещо изначално безсмислено, защото агенцията, която лицензира аптеките, разполага с цялата информация. Така че това нещо има по-скоро скрита цел – да се покаже, че в София и големите градове аптеките са прекалено много за сметка на тези в селата. И вероятно следващата крачка е да се сложи някакво ограничение. Само че онзи, чиято аптека в града закрият, едва ли ще отвори на село, защото това е икономическа дейност и не се прави просто ей така“, казва Костов.

Действително у нас положението с лекарствената търговия в отдалечените селища е лошо, даже направо може да се каже, че аптечна мрежа на такива места липсва. В България има населени места с по двайсетина до 50-100 жители, където не е икономически изгодно да се открива не само аптека, а каквото и да било друго. Там няма дори медицинско обслужване, а лекарственото все пак е свързано с него.
Според Костов ситуацията, при която една аптека може да отвори и да работи, макар и на ръба на икономическото си оцеляване, е да има две селища близо едно до друго с общо поне 500-600 жители. Под такъв брой жители хората просто ще са принудени както и досега да ходят до близкия град за лекарства, така както ходят и за много други неща – дрехи, стоки за домакинството.

Същото е положението и с нощните аптеки, които лека-полека изчезнаха дори в големите градове, защото не е изгодно да се поддържат. Много членове на асоциацията се оплакват, че нощните им обекти не правят абсолютно никакви обороти през нощта, а в същото време разходите са големи, защото и тогава трябва да работи магистър-фармацевт, чийто нощен труд се заплаща по-високо. „Друго щеше да е положението, ако можеше поне през нощта обектите да се обслужват от помощник-фармацевт“, казва Костов.

В подготвените поправки имаше още едно предложение, което напомня за други времена – създаването от страна на министерството на здравеопазването на държавна организация за търговия с лекарства. Според Костов съществуването на голям държавен търговец е толкова безсмислено нещо, че той го разглежда само като един вид предупреждение към бранша и размахване на пръст срещу вносителите. „Един вид, ако си изтеглите лекарството от България или правите нещо друго, което не смятаме за редно, и ние можем да си внасяме“, описва ситуацията аптекарят. Но той е готов да се хване на бас, че това много трудно може да се случи в действителност. Защото вносът на едно оригинално лекарство не може да се направи без съдействието на официалния вносител, независимо дали ще се внася от друга страна от ЕС или от Турция или Македония. А и за българския пазар то трябва да е на добра цена, което пак не може да се направи без съдействието на притежателя на марката.

У нас по закон цената на всяко внесено лекарство се съпоставя с цената му в 17 други държави от ЕС и за нашия пазар трябва да е най-евтино измежду тези цени.

Често дори не става въпрос просто за „по-евтино“, а за големи разлики, стигащи до няколко пъти. Пазарите на лекарства в отделните страни от Европа, а още повече извън нея, са много различни. Има различни здравни системи, има различни начини на ценообразуване, на реимбурсиране, на рефериране, т.е. на сравняване на цените. И най-вече има различна големина на пазара. Не може да сравняваме България с Германия. Няма как да няма разлика в цените, още повече, че лекарствата са силно регулирани и свободното движение на стоки и услуги в ЕС не се случва чак толкова свободно за лекарствата.

Затова аптекарите у нас са убедени, че лекарствата в България струват евтино, особено важните лекарства, които се отпускат по лекарско предписание и чиито цени се реимбурсират. Обратното може да е валидно само за някои от останалите медикаменти, но далеч не за всички.

Въпреки това спрямо покупателната възможност на населението разходите за лекарства, особено при хронични заболявания, заемат доста висок дял. В аптеките не е рядко срещана гледка пациентите да показват рецепти от лекаря с 3 лекарства, но да купуват само едното или само две от тях. „В разгара на финансовата криза хората почнаха масово да нарушават терапията си поради липса на средства и не мисля, че сега положението е по-различно. Нямам статистика, но имам наблюдения от самите обекти“, казва Костов.

Изобщо тази търговия никак не е лека и ако на някого му изглежда, че аптеките никнат като гъби след дъжд, трябва да обърне внимание за какво точно става дума. Истината е, че огромната част от новооткритите аптеки са всъщност дрогерии и наред с лекарствата продават и много други категории продукти, свързани със здравето. Освен обичайните хранителни добавки и медицински изделия тук се продава все повече козметика, включително и немедицинска, санитарни материали и какво ли още не.
Този процес според Николай Костов се случва постепенно, като в течение на годините лека-полека към продаваното в аптеките се добавяли и други стоки. „В моята верига, която съществува от 20 години още преди 10 години започнахме да разширяваме асортимента. И уверено мога да ви кажа, че една аптека дори и най-малката трудно ще издържи ако продава само лекарства. Пък и хората свикнаха да търсят в тях и други неща“, казва шефът на асоциацията.

При малките аптеки поне 15-20% от оборота се дължи на продажбата на други неща извън лекарствата. Най-често това са хранителните добавки. В големите аптеки или в обектите на големи вериги този дял от оборота достига дори до 70%.

Различните групи стоки отбелязват и различни ръстове в продажбите през 2016 г. При лекарствата ръстът е под 8%, като най-вероятно официалните данни ще покажат между 6 и 7%. Но вътре влиза и паралелният внос, както и онколекарствата, по отношение на които здравната каса напоследък променя политиката си. Преди две години например бе решено да се улесни достъпът до онколекарства – не само за химиотерапия, а и за лечение на различни ракови заболявания. След като касата започна да плащ част от цената им, продажбите им рязко нараснаха с малко над 20% през 2015 г., като се очаква данните за 2016 г. да покажат също висок ръст, още повече, че това са скъпи оригинални лекарства. И като се приспаднат тези влияния, може да се окаже, че продажбите на лекарства през 2016 г. изобщо не са се увеличили.

Хранителните добавки по традиция увеличават продажбите си всяка година и най-вероятно по данни на асоциацията през 2016 г. ще отбележат 14-15% ръст. Причината е, че в тяхното налагане на пазара участват много фирми, между които има голяма конкуренция. Те инвестират много пари в реклама и маркетинг, а и хората все повече се интересуват за здравето си и хранителните добавки са сериозна алтернатива на предписваните от медик лекарства. Още повече, че за взимането им има много ниска психологическа бариера, защото се счита, че нямат странични ефекти.

Същата прогноза за над 10-процентен ръст на продажбите през 2015 г. могат да се направят и за козметиката. При нея има чисто пазарни предпоставки за увеличение на продажбите специално в аптеките. Защото вече почти не се отварят нови аптеки без в тях да се продава поне медицинска козметика, която е с високи цени. И обратното – ако има фалирали или поне затворили аптеки, те са предимно малки и в тях делът на продаваните лекарства е бил доста висок за сметка на другите стоки.