Половината от работещите получават възнаграждение до 500 лв.
Два пъти по-малко са жените с над 1000 лв. месечни чисти доходи от труд в сравнение с мъжете в България. Toвa сочи дoклaдът нa coциaлнoтo миниcтepcтвo зa paвнoпocтaвeнocттa нa пoлoвeтe в Бългapия.
Cпopeд пpoyчвaнe жeнитe пoлyчaвaт cpeднo 630 лв., a мъжeтe 715 лв. нa мeceц. Caмo 11,3% oт paбoтeщитe от нежния пол в cтpaнaтa пoлyчaвaт зaплaтa мeждy 1000 и 2100 лв., дoкaтo пpи мъжeтe дeлът нa виcoкoплaтeнитe e 23 нa cтo. Почти половината от трудещите се жени ca нa зaплaти дo 500 лв.
Жените имат
високи доходи
в IT сектора,
в банковия, в
сферата на
енергетиката
и далекосъобщенията. Но работа получават предмино в нископлатените отрасли - хранене, почистване, социални услуги, търговия и шивашка промишленост.
Разгледана по възрастови групи, разликата в доходите между жените и мъжете е малка в диапазона между 18 и 32 г. Причината според експертите е, че двата пола започват първата си работа с еднакъв старт. След този период много от жените прекъсват трудовия процес, заради децата или семейството. Докато мъжете продължават да развиват уменията си, пишат в становището си социолозите.
Заплащането се променя в диапазона между 33 - 50 г. Тогава жените се завръщат на пазара на труда, но често отсъстват от работа заради семейни ангажименти. Навлизането на нови технологии и непрекъснатото повишаване на професионалната квалификация са процеси, които водят до все по-голямо напрежение и натоварване на работното място. Невъзможността за съчетаването на професионалната реализация и семейните ангажименти поставя жените пред алтернативен избор - работата или семейството, смятат експертите. Така
семейните
ангажименти
стават бариера
и водят до
изоставане в
кариерното
развитие
и съответно в заплащането.
Жените съобщават за по-ниска заплата от мъжете само когато са наети в услугите, като продавачки или в нискоквалифицирани професии. Когато работят като мениджъри, получават обезщетения - допълнителна почивка за извънреден труд, премии, фирмени бонус дори повече от мъжете. Например 6 от 8 жени в сравнение с 2 от 13 мъже са получили бонуси, докато такава разлика за другите позиции не съществува.
Резултатите показват, че жените не само че получават по-ниски възнаграждения от мъжете, но имат и по-ниска самооценка на вложения си труд.
“Блумберг” изчислява, че около 70% от потребителските разходи в световен мащаб се контролират от нежния пол. В България, Македония, Хърватска и Словения жените са между 10 и 20% от членовете на управителни органи на борсовите предприятия. Според изследването през последните 10 години тенденцията е останала същата.
Жените, които са
собственици на
фирми у нас,
са 40 000,
като 18% от тях са на големи предприятия, сочат данните на Министерството на икономиката.
За да се подобри балансът на половете, в управителни органи в Норвегия, Франция, Италия и Холандия са въведени квоти във фирмите.
Данни от наблюдението на работната сила за 2016 г. на НСИ показват, че за трета поредна година се отчита ръст на заетостта и спад на безработицата сред населението на възраст 15-64 г. Коефициентът на заетост пък достига 63,4%, като по-високо ниво е било регистрирано само през 2008 г. Безработицата спада до 7,7%, което е най-ниското ниво от 2009 г. насам.
Безработните на месец са средно 284 707 души, а 55% от тях са жени, показват данни на Агенцията по заетостта.
Всяка втора
безработна жена
е на възраст
между 30 и 49 г.,
като веднага след това се нареждат дамите в пред-пенсионна възраст. Едва 5% е безработицата е за жени до 29 г. Според данните на агенцията по заетостта тези с основно и по-ниско образование са 47,4% от общия брой на безработните.
Продължително безработните с престои на пазара на труда над 12 месеца са 65 379 средномесечно, докато при мъжете тази цифра е с 12 хил. по-малко.
Най-много жени без препитание има във Варна, Бургас, Смолян и Кърджали.
През миналата година 148 307 жени са започнали работа.
По информация на Националния осигурителен институт една от мерките за повишаване на икономическата активност на жените на пазара на труда е нарастването на възрастта за пенсиониране на двата пола и изравняването на възрастта за жените с тази на мъжете. По този начин се насърчава по-дългото участие на жените в осигуряването, което от своя страна би могло да доведе до намаляване на разликата в размерите на пенсиите между двата пола и да спомогне за повишаване на икономическата независимост на жените, пише още в доклада.
В съответствие с най-новите тенденции в социалната политика на ЕС, която насърчава държавите членки да предприемат необходимите действия за осигуряване на равни възможности за мъжете и жените за по-добро съчетаване на професионалния и семеен живот, в края на 2016 г. беше предприета промяна в КСО. Създаде се възможност майките, които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, а се върнат на работа, да получат парично обезщетение в размер 50 на сто от полагащото се обезщетение при бременност и раждане. Право на това обезщетение ще имат и самоосигуряващите се лица, осигурени за общо заболяване и майчинство.
Тази мярка
ще стимулира
връщането на
работа на
майките
през първата година след раждането, като по този начин жените няма да загубват от своята квалификация вследствие дълго отсъствие от пазара на труда и същевременно ще им се предоставят финансови средства за подпомагане грижата за детето, обясняват социалните експерти.
По данни на Националния статистически институт през 2016 г. са изплатени 7189 обезщетения на мъже за територията на цялата страна за отглеждане на малко дете. Докато женитес детски са 521 229. Общо изплатената сума за обезщетения за 2016 г. възлиза на 2 199 213 лв. при средно обезщетение 305,91 лв., или средно 15,88 лв. на ден.
