Могат ли Балканите да загърбят историята си на размирно място? Може ли България да не се затваря, както бе десетилетия, с един мост на север, с един ГКПП на границите на запад и на юг? Възможно ли е по магистрали, релси и по река да текат стоки между страните ни, а животът на хората да става по-добър.
“24 часа” започва поредица за търговията със съседите ни.
Стартираме с Румъния, защото тя е третият ни партньор в ЕС, след Германия и Италия. Какво от българските стоки се харесва на румънците, а какво, произведено в Румъния, се купува от българите? Четете по-долу
Български и румънски фирми преговарят за съвместен износ
Търговията ни с Румъния ще мине 4 млрд. евро през тази година, прогнозира търговският ни аташе в Букурещ Ивайло Маринов. През 2016 г. стокообменът със северната ни съседка бе 3,88 млрд. евро, като салдото ни беше на плюс с 256,2 млн. евро.
Румъния е третия ни, след Германия и Италия търговски партньор за миналата година. За петте месеца на тази стокообменът е 1,7 млрд. евро, което е увеличение с над 14%, казва зам.-министърът на икономиката Александър Манолев (виж карето).
Бизнесът от двете страни на Дунав е отворен един към друг. И нещо повече - готви се да се сдружава, за да се яви на трети пазари. Тази задача му поставиха в началото на октомври двамата премиери - Бойко Борисов и Михай Тудосе - да се създадат търговски къщи, с които да се излиза на пазарите в Близкия изток и в Китай с охладено месо, зеленчуци и плодове. Борисов припомни как България е изнасяла към 800 000 прясно охладени агнета за Арабския свят, а сега само около 120 000. И двете държави сами нямат капацитет да се явят на тези необятни пазари.
Търговският ни аташе казва, че има една българска фирма, която с румънски партньор изнася агнета в Арабския свят. Но това е малко.
Български и румънски компании вече преговарят за съвместен износ в Китай и Близкия изток. Те работят в сферати на производство на акумулатори, на вина и на други селскостопански стоки. Румъния има ниша на китайския пазар, иска да влючи български вина в износа за там, казва Маринов.
Текстилни компании от двете страни са имали среща преди две седмици, за да преговарят за съвместно излизане на локални пазари в Източна Европа - към Молдова и други бивши съветски републики, тоест да възродят времето преди китайската експанзия с евтини дрехи. Разговори за съвместен износ се водят и от фирми от фармацията.
Това са едва първи стъпки на бизнесмени от България и Румъния за съвместна поява на трети пазари.
Какво българско харесват обаче румънците? От 3,88 млрд. евро стокообмен за 2016 г., над 2 млрд. евро са на българския износ.
През последните години с най-голям дял в износа за Румъния са трактори и машини, устройства за събиране на реколтата, пръти от желязо или от нелегирани стомани, нефтени масла, медикаменти, пшеница и смес от пшеница и ръж и други. Изнасяме биодизел и смеси от биодизел, лекарства и дори устройства за колективни игри - билярди, маси за хазартни игри и игри с автоматични кегли (например боулинг).
Някои български компании са лидери на румънския пазар, казва търговският аташе. “Евроинс” е трета на застрахователния пазар в Румъния. “Бела България” е лидер в производството на тестени изделия. Варненската фирма “Ер Би Ел Фууд” е първа в продажбите на варива в северната ни съседка.
При бързите кредити номер 1 в Румъния е iCredit, компания на “Изи Асет Мениджмънт”. На сайта си компанията съобщава, че през 2011 г. отваря 2 офиса в Румъния, към днешна дата офисите са 53, за нея работят 1000 служители.
Отскоро “Сис индъстрис” присъства в северната ни съседка с вината си и с другите си спиртни напитки, известни под марката “Карнобат”. Продуктите на “Фикосота” се приемали много добре на румънския пазар, казва Маринов.
Сериозна дейност развивали чисто търговски компании от Плевен, Пловдив и София. Фирми от Северна България изнасяли плодове от години в Румъния, те са традиционно добре посрещани там. Добре се приемали българският фаянс и българските мебели.
Пред нашите фирми обаче има препятствия за влизането им в търговските вериги в Румъния. Първо, за да влезе в тях каквато и да било стока, се плаща такса “вход”, което вече в България го няма.
Там има и лимит за присъствие на чужди стоки в магазините Което българските производители отдавна искаха, но у нас не се случи. Затова някои от нашите производители организирали производства в Румъния, за да излизат стоките им като произведени там.
Във вноса на България от Румъния преобладават изделия на химическата промишленост: нефтени масла и масла от битуминозни минерали, нефтен газ и други газообразни въглеводороди, пневматични гуми от каучук, както и отпадъци и отломки от мед, пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства.
От Румъния у нас влизат автомобили “Дачия”, горива за бензиностанциите на “Ромпетрол”, пропан-бутан, както и строителни материали. Напоследък купуваме дори и мляко оттам.
За първите 5 месеца на годината, за разлика от 2016-а, салдото е минус 53 млн. евро, което означава, че сме внасяли повече, отколкото сме експортирали. Маринов го обяснява с купуването на “Дачия” у нас и с вноса на горива. Казва обаче, че трендът може да се обърне, тъй като сега е времето за износ на зърно, фуражи и на олио за Румъния. Сега ще влязат и данните за румънските туристи у нас. За 2016 г. те са били над 1 млн. души.
Александър Манолев, зам.-министър на икономиката: 14% е ръстът на стокообмена ни
Румъния е един от важните партньори на България в областта на търговията и инвестициите. Наблюдаваме възходяща тенденция - расте както вносът, така и износът ни за Румъния, заяви за “24 часа” зам.-министърът на икономиката Александър Манолев. Тази година стокообменът ни за първите пет месеца е над 1,7 млрд. евро, което е ръст от около 14%. Стремим се да насърчаваме тази тенденция и с активни политически контакти и бизнес прояви, казва той.Напоследът се установяват връзки между икономическите зони в двете страни. Предлагало се румънски, немски, френски, италиански фирми, които искат да разширяват дейността си, и са се установили в Румъния, да дойдат в икономическите зони в България. И обратно, фирми,които са влезли в нашите зони, а искат да се разрастват, да отидат в Румъния. Тази тенденция е забелязал търговският ни аташе Ивайло Маринов.
Той казва, че много общини от двете държави искали да се побратимяват, и то най-вече за да развиват бизнеса на своята територия.
