Кристина от Пловдив заминава преди 6 години в Канада без дори да знае английски език, а днес е собственичка на най-добрата фирма за почистване в Канада, предава БГНЕС. Българката имала завършена магистърска степен, когато заминала, но тя не й вършила никаква работа. Днес, 6 години след стъпването си в Онтарио и пет години, след като регистрира фирма и назначава на работа първата си служителка, тя е президент на признатата за най- добра сред 1 700 подобни компании там. Признанието го носят три различни награди в три поредни години, но заявка за него дава един възрастен канадец, който още в началото ги наема да изчистят къщата му след пренасяне. Трябва да си прекръстите фирмата, казва той. От Euroshine - на WOW!
Днес Кристина няма време да чисти, защото работата в офиса, уреждането на нови сделки и координацията отнема цялото й време. Има 89 постоянни клиенти, сред тях са няколко посолства. Само в иракското се работи по-трудно, споделя тя - непрекъснато те наблюдават какво правиш. Иначе отношенията с клиентите се базират на взаимното доверие - в крайна сметка те ти дават ключовете от къщите и офисите си и ти вярват, че няма да ги подведеш. В момента фирмата и има 11 служителки, от тях шест са на пълно работно време, останалите - на почасово. Има три българки, най-младата е на 22, най- възрастната - на 43 години. Хора разни, индийки има сред тях, други националности, характери различни, някои сговорчиви, други не дотам. Подходът на Кристина обаче е приятелски и усмихнат, така явно се оправя с колектива. Не само с клиентите.
11.60 канадски долара е минималната ставка на час, във фирмата на българката първоначалната ставка е 13 долара на час, а по-нататък нараства до 18. Две момичета чистят триетажна къща общо за 6 часа, това означава цена около 200 долара. Дали е трудно да направиш фирма в Канада? Трябва да познаваш законите, категорична е Кристина, бюрокрацията и там не е малка, затова трябва да се разчита на опитен юрист. Данъците също са сериозни. Моделът, обаче, не е сложен и според Кристина може да се пренесе и тук. Може и да стане някой ден, но засега усилията са в Онтарио. Кристина разчупва доста от клишетата, с които мислим за родните емигранти по света. Напук на твърденията, че българите в чужбина не си помагат, тя казва обратното. В Онтарио има 1500 българи и те са доста сплотени. Две групи има за народни танци, те участват и в самостоятелни прояви, и в общи фестивали и винаги привличат изключително доброжелателно внимание от страна на канадците. Кристина смята, че българите са много качествени хора, образовани и трудолюбиви, но просто трябва да си повярват. И друго клише разбива- че българите, пресекли границата, гледат на останалите в Родината с насмешка и някаква доза злорадство. Не е вярно, казва тя, всички страдаме за България. Не е вярно, че не искаме тук нещата да потръгнат, напротив, всеки се опитва да направи нещо, с което да помогне на страната и да повдигне имиджа и зад граница. Това са нейните разбирания и нейните възприятия, но който иска да спори, нека все пак си припомни простичкия факт, че тръгнала от нищото преди шест години, днес тя е създала най- добрата фирма в нейната област в чуждата държава.
Най-трудно ми беше първите три години, признава тя. Чувствах се точно като отскубнато от корените си дърво, което не знае къде да се закачи. Започнах да уча английски, лека полека се появиха неща, за които да се хвана и които да ме държат. Повечето българи в чужбина са така, смята тя от лични наблюдения. По- късно, когато се установят и реализират, следва един дълъг период в чужбина, но повечето си правят планове да се върнат в родината, когато се пенсионират. България се променя, смята Кристина. Когато си идваш един път годишно, по-добре виждаш и хубавите, и лошите неща. Надява се добрите да стават повече.
-2 °
13 °
