Българският жилищен пазар е изправен пред парадоксална ситуация – продажбите и цените растат стабилно, но в същото време има прекалено много празни жилища. Това сочи доклад на Световната банка, подкрепен с данни, който бе представен миналата седмица.
Според данните от доклада в България има 3 милиона домакинства и 3,9 млн. жилища. На пръв поглед може да се говори за напълно задоволено общество, но всъщност е точно обратното. Причината е, че една трета от жилищата са необитаеми, т.е. 3 милиона семейства живеят в 2,7 млн. жилища.
Почти половината
млади българи не
могат да си позволят
собствен дом
и това е причината да продължават да живеят с родителите си. Във всички класации за това на каква възраст младите напускат родителите си България неизменно е на едно от последните места в света, като средната възраст е 29-30 години.
Според данните на Световната банка около 1 милион българи споделят дома си с повече от 5-6 души, често пъти от три различни поколения. Това е по-характерно за големите градове. В малките населени места има доста по-голяма жилищна площ, често пъти необитаема. Причината за всичко това е икономическата миграция към големите градове.
В самите големи градове по-голямата част от жилищата са в панелни блокове, които са строени преди над 30 години и не са поддържани изобщо. Тези сгради са силно компрометирани, тъй като фасадите им са повредени, имат течове от покрива и районите около тях не са облагородени. Не е ясно и до каква степен този остарял жилищен фонд е уязвим на сеизмични щети, се посочва в доклада.
Другият парадокс е, че в България няма развит наемен пазар. Причината може да се търси в големия процент собствени жилища, който е един от най-високите в Евросъюза. Според Световната банка едва 5% от жилищата в България се отдават под наем. Това затруднява най-вече младите и е голяма пречка пред трудовата мобилност.
Най-бедните в България са изправени пред най-тежките условия. Публичните разходи в жилищния сектор и особено финансирането, насочено към хората с по-ниски доходи и уязвимите групи, са по-малко от 2% от общия държавен бюджет. Растящият и стабилен пазар на новопостроени жилища се отнася най-вече до столицата и още 3-4 големи града. Значителната липса на публични и частни инвестиции в райони с ниски доходи обаче според банката довежда до създаването на истински гета.
Според сметките на банката дори най-бедните българи не следва да харчат повече от 10-15% от месечните си доходи за жилището и свързаните с него комунални разходи. Всъщност според данните на НСИ
тези разходи стигат
до около 29%
и са вторите по дял след разходите за храна.
Жилищното подпомагане и енергийните субсидии биха били по-ефективни и справедливи, ако са структурирани на база ваучери, каквато е практиката в много държави от ЕС, се казва в доклада. Тази помощ може да се използва за подпомагане на бедните домакинства да наемат социално жилище или да заплащат вноските си за ремонти и подобрения на сградите или такси за поддръжка в многофамилни сгради.
Другото заключение в доклада е, че правителството трябва да намери начин да отключи ползването на необитаемите жилища и раздвижването на наемния пазар. От документа на Световната банка не става ясно как точно да стане това. Докладът е изработен по поръчка на МРРБ, за да послужи при предстоящото изработване на нова национална жилищна стратегия.
