В еврозоната ръстът на икономиката и на доходите

е по-висок, затова хайде да не ни казват догонете ни

и тогава елате. За да стане, трябва да сме вътре

 

- Г-н Дянков, финансовият министър обяви, че към юни България подава молба за чакалнята на еврозоната. Вие също настоявате, че сега е моментът. Защо, г-н Дянков?

- Всички знаят, че сме във валутен борд. Забравя се обаче, че с въвеждането му де факто сме предали паричната си политика на ЕЦБ. Това е истинският разговор, а не за инфлация и лихви.

Защото без самостоятелна парична политика не можем да казваме като други държави - понеже еврозоната има проблеми, ние ще си водим наша политика.

А и ако сме вътре, реалният ръст на икономиката би бил по-висок. Това малко се знае, но петте държави, наскоро влезли в еврозоната, имат по-висок ръст от нас с 1,5-2%. Което показва, че влизането не само че не пречи, а напротив, стимулира ръста.

- Затова ли смятате, че Румъния и Чехия могат да изчакват, защото имат достъп до лекарството за болестта на малките икономики, а ние не?

- Нещо повече, много хора справедливо показват пример с Гърция и казват, че ще страдаме като тях и като португалците. От икономическа гледна точка е така - малките държави нямат тази конкурентоспособност на големите икономики и страдат. Но ние де факто вече сме в еврозоната. В същото време нямаме път да кажем, че ще си помагаме на икономиката с паричната политика. И боледуваме. А нямаме достъп до лекарството - Европейската централна банка.

- Как обаче ще ни отговорят? От еврокомисари чухме, че трябва да доближим доходите си до тези на средния европеец. Не е ли това деликатният начин да ни кажат - бедни сте за нас?

- Споменах, че за 2017 г. и петте държави от Източна Европа, вече членки на еврозоната - Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва, по ред на влизането, имат по-голям растеж от България. Прогнозите на Евростат за 2018-а и 2019 г. са те пак да имат ръст от 4,5%. Което значи две неща: че

и в добри за Европа

години България не

доближава доходите

в еврозоната и че

влизането в

еврозоната не води

до забавяне на ръста

на доходите, напротив

Така че те стават по-бързо богати от нас и ако ще ни карат да ги настигаме, факт е, че това не може да се случи.

- Колко е тази недостижима разлика в доходите?

- Съдете сами - Латвия като най-бедна в еврозоната е два пъти по-богата от нас - при среден доход м България от 8000 долара годишно, в Латвия е 17 хиляди на година. А дори най-бедната държава в еврозоната върви по ръст по-бързо от нас. И ако трябва да я достигнем, ще ни трябват десетилетия буквално.

Така че този коментар - изчакайте и вдигнете доходите си или иначе казано, просто забравете, няма как да стане за нас. А и в крайна сметка влизането е политическо решение, а останалите критерии ние ги изпълняваме.

- Сочите ЕЦБ като ваксина срещу случки като тази с КТБ. Защо смятате, че преминаването под надзора и на трите най-големи наши банки плюс тези, които си нямат “майки” в страни от еврозоната, ще е по-ефективно от този на БНБ? И ЕЦБ има провали и то с големи банки в еврозоната, не мислите ли?

- Да, през 2017 г. имаше сериозни теми. Но фактът е, че ЕЦБ стои зад всички банки, и факт е, че успя да ги подкрепи. При нас, видяхте - една банка като КТБ пада и целият фонд за гарантиране на влоговете се оказва недостатъчен.

Човек може да си представи, ако две едновременно или една от големите банки има проблем. Докато,

ако ЕЦБ е зад нас,

това гарантира,

че има ресурс

Което само по себе си успокоява банкови паники.

- Ще се влеят ли резервните милиарди, с които БНБ гарантира борда в икономиката като влезем? Дали пък тези 40-45 млрд. лв. не разпалват апетити и каква е гаранцията, че ще отидат в реалната икономика, а не в абонирани за публични средства структури?

- Това е много добър въпрос и аз искам вече да разговаряме по този тип въпроси. По това какви да са следващите стъпки, които могат да подпомогнат икономиката.

Трябва ни друга икономическа политика. А тя се прави много по-лесно, ако имаш пари за социални и инфраструктурни разходи. На една държава в чакалнята не ѝ трябва този резервен фонд. Но, което е много важно, той не трябва да се излива в рамките на една година, защото тогава ще предизвика инфлация наистина. А иначе този ресурс може да реформира или развие основни сфери на икономиката, и то бързо.

- Инфлацията е плашилото на противниците за влизане. Ще има ли движение на цените нагоре и с колко?

- Инфлацията наистина се вдига, основно през първата година. След това спада. Но много е важно да се отбележи - това важи за държави с плаващ валутен курс. Ние сме с фиксиран курс и такава опасност не ни грози. Очаквам да не е повече от 2%.

- Кой ще забрани на продавачите да закръглят цените нагоре с легално обяснение да догонят разликата във фиксирания курс?

- Да, наистина в диапазона от 1,96 до 2 лв. ще се получи евентуална инфлация от 2%. Но тя е здравословна, защото започва да вдига доходите. Ние

6 години сме в

дефлация и това

отчасти е причина

доходите да не се

вдигат бързо

По-голяма инфлация може да се получи, ако правителството реши да излее освободения резерв наведнъж. Надявам се да не го направи.

- Лихвите по кредитите ще намалеят, защото ще отпадне онази рискова премия, с която финансовите пазари се презастраховат. Знаете обаче, че те са ирационални, защото няма реална причина за нея. Е, сигурен ли сте, че ирационалните пазари ще следват логиката?

- Досега във всички държави се е случвало. От тези, които не са били в борд, Словения е имала много малка инфлация от 3-4%, което е приемливо като начален вариант и веднага след това пада на средноевропейската.

В Словакия първата година е била 9%. Но казвам това, за да повторя - те влизат от плаващ курс към евро. Закръглянето при тях е било по-голямо. Във всички пет държави втората година вече се успокоява. Но във всички тях

лихвите падат с

около 1/3, при

това рязко и бързо

В момента лихвите не са високи, защото сме в такъв цикъл. Но след 2-3 години те ще тръгнат пак нагоре и е добре да сме в еврозаната, за да избегнем това.

- Оптимист ли сте за отговора от Брюкссел?

- Мисля, че молбата ще консолидира всички политически сили около нещо добро. Фактът е, че най-напред Станишев и Орешарски, а след това и аз сме водили разговори за влизането, говори за това. И да, оптимист съм за отговора.