Модните марки настъпват в региона, но у нас навлизането им е умерено

След като наемите на магазините по централната търговска улица на столицата - булевард “Витоша”, достигнаха 50 евро за квадрат месечно и булевардът се изкачи с две места до 47-о в света по високи наеми, би могло да се очакват размествания и промяна на профила на най-известната търговска локация в България.

Всеобщото повишаване на наемите за търговски площи в Бългрия през 2018 г. – с около 10% в сравнение с миналата година, обаче в никакъв случай не доведе до смяна на наемателите. Откакто “Витоша” се превърна в пешеходна зона, тя е превзета преди всичко от заведения и места за прекарване на свободното време.

Доклад на базираната в Лондон консултантска компания за недвижими имоти “Колиърс”, която работи и в България, показа наскоро, че все повече световни модни брандове започват да гледат към региона на Централна и Източна Европа и може да се прогнозира

нова експанзия

за разширяване

на пазарите

на тази индустрия.

Модните оператори в 14 държави от региона вече са постигнали обороти на нива от 350-450 евро/кв.м на месец, т.е. ако вземем предвид наема на “Витоша”, оборотът е около 7-8 пъти по-висок от него.

В допълнение ръстът на БВП, ниските нива на безработица и покачването на работните възнаграждения също благоприятстват развитието на търговията със стоки от категория “Мода” в региона и това кара “Колиърс” да прави прогноза за настъплението на нови брандове.

Примерите обаче са преди всичко от други държави от региона. Например британската Primark стъпва в Полша, Victoria’s Secret – в Румъния, Van Graaf – в Латвия. В България единственият пример е с полската верига Pepco, която наскоро обяви, че открива 11 магазина у нас и според сайта ѝ се е заела сериозно с намерението да търси подходящи помещения за тях извън моловете. Pepco обаче е по-скоро верига за нискобюджетни облекла и домашен текстил, отколкото модна марка.

В същото време у нас има поне два скорошни примера на модни марки, които напуснаха страната – британските Debhenam и Marks & Spenser, макар че обявените мотиви бяха свързани с вътрешни проблеми на компаниите, а не с пазарната среда.

“В София има по-сериозна динамика при дрогериите, аптеките, оптиките. В целия този health& beauty сегмент има много голям интерес и сериозна конкуренция, и тези вериги имат почти агресивно поведение при разширяването си”, каза пред “24 часа” Иван Граматиков, мениджър “Търговски площи” в консултантската компания “Фортон/Кушман енд Уейкфийлд”.

Според него това са типът търговски обекти, които в момента разширяват присъствието си видимо. Доколкото на булевард “Витоша” има модни магазини, те стоят там по-скоро с имиджова цел, а не толкова водени от сериозни очаквания за генериране на големи приходи.

Има обаче основателни причини за това. Въпреки че в миналото булевардът бе типично търговски, сградите там не позволяват съществуването на големи помещения, които някоя престижна модна марка би избрала. Много брокери са споделяли, че е истинско предизвикателство в този район да се намери помещение от порядъка дори на 150 или 200 квадрата, а за моден магазин е необходима поне двойно, че и тройно повече площ. Рядкост са и магазините на повече от един етаж.

Освен това превръщането на цялото пространство в пешеходна зона определено

не се харесва

на обичайната

клиентела

на такъв тип магазини. Това е и причината модните магазини от по-висок клас да са на друго място – пространството около хотел “Рила” и улиците “Цар Калоян” и “Съборна.” Където обаче още в края на м.г. наемите стигнаха 80-100 евро на квадратен метър месечно.

Неслучайно Zara си построиха собствена сграда на четири етажа за магазин срещу Съдебната палата.

“Въпреки това бул. “Витоша” се радва на постоянен интерес за отваряне на нови магазини и заведения през последните години. Това е и в основата на ръста на наемите, особено на помещения с по-добра видимост и търсените от търговците по-големи квадратури, коментира Иван Граматиков.

Според него фактори като електронната търговия и бързо модернизиращия се начин на плащане не променят стремежа на потребителите към общуване и преживяване. Това, заедно с нарастващия поток от туристи в София, определя и трайното присъствие на централните улици в микса от локации за търговците.

Моловете също не са за пренебрегване обаче. В момента

средната наемна

цена там е около

32 евро на

квадратен метър

в столицата, около 28 евро в останалите четири големи града и максимум 25 евро в останалата част от страната. Ръстът в сравнение с миналата година е минимален. Причината е, че въпреки големия интерес от страна на търговците наемните договори поне на повечето места са дългосрочни, предимно 10-годишни. Повишение на наема има само когато се смени наемателят и то не във всички случаи.

Освен това в моловете наемите варират силно в зависимост от големината на помещението. При най-маломерните той е естествено по-висок.

Прогнозата за догодина е наемите в търговските центрове да останат на същите равнища като сега, евентуално да се повишат с максимум с до 5%. Дали това ще стане обаче, зависи и от заетостта. Поне в най-големите столични молове тя е над 90%.

2019 година: жилищата в България почти няма да поскъпват

През последните месеци много се спекулира с очакванията за спад в пазарната активност и цените на имотите, но експертите са скептични, че можем да наблюдаваме случилото се на българския имотен пазар през 2009 и 2010 г.

През тези две години цените се сгромолясаха с общо 40% и ако трябва да се направи обобщение, те и досега не са стигнали пиковите си стойности от втората половина на 2008 г.

“Към момента няма обективни фактори, които да подкрепят прогнози за спад на сделките и на цените. Смятам, че през 2019 г. най-вероятният сценарий за развитието на жилищния пазар в София и другите големи градове е цените на имотите да се задържат около настоящите нива и да има един стабилен имотен пазар с много добро предлагане през следващите 1-2 години”, каза изпълнителният директор на “Бългериън пропертис” Полина Стойкова.

Според нея местното търсене ще продължава да бъде основен двигател на пазара и през 2019 г., а очакваният икономически растеж, ниската безработица и все още ниските лихвени проценти по ипотечните кредити ще продължат да влияят благоприятно на имотния пазар и през 2019 г.

Страхил Иванов - управител на “Явлена”, заяви пред “24 часа”, че основната дума на 2019 г. в областта на недвижимите имоти ще бъде успокояване.

“Купувачите може и да не намалеят или поне не силно, но в ситуации като сегашната те започват да оглеждат и избират жилища много по-продължително време, стават по-претенциозни и това няма как да не повлияе на цените”, каза Иванов.

Той обърна внимание, че това се отнася преди всичко за големите градове, и то само за четири от тях: София, Пловдив, Варна и Бургас.

“Например във Варна противоположно на тенденцията в останалите големи градове, през третото тримесечие на 2018 г. имаше 14,4% ръст на сделките с имоти. Няма условия обаче това да продължи и очевидно данните за четвъртото тримесечие ще покажат спад на сделките”, подчерта той.

Иванов също смята, че през 2019 г. цените на жилищата почти няма да се покачват и по-скоро ще се задържат около сегашните си нива.

“Най-интересното на пазара през следващата година ще е, че

партито за

строителите

свършва

За първи път от години те ще видят какво е да се борят с конкуренция, че има вероятност и да не продадат апартаментите толкова бързо, колкото са смятали, и изобщо ще им се наложи да бъдат много по-гъвкави и изобретателни”, обобщи ситуацията Георги Павлов, изпълнителен директор на “Адрес”.

Според него обаче те по-скоро би трябвало да се радват на това, че мащабите няма да са като след 2009 г. Тогава редица амбициозни проекти особено за по-големи жилищни сгради и цели комплекси бяха замразени, а по-малките проекти бяха пълни с непродадени за години апартаменти.

Той самият допуска съвсем лек спад на цените, но само за определени сегменти от пазара – масовите жилища в непрестижни квартали на големите градове. За останалите всичко ще зависи от качеството на строителството и на имота и по-вероятно е средните цени да се задържат около постигнатите в края на 2018 г.