Египет, новият туристически магнит

С връзки и с цена от 5000 долара се снимаш със Сфинкса отблизо

В началото на март моята приятелка от Гърция Ставрула, която е собственик на 4 хотела, ми каза, че тази година гръцкият туризъм е изправен пред конкуренцията на Египет и Турция. Заради по-ниските цени, с които привличат средните туристи, готови да прекарат ваканцията си “ол инклузив”. Египет ли, та нали доскоро там беше несигурно място?

След този разговор забелязах, че почти всяка седмица някой от приятелите ми във фейсбук публикува снимка, че е в Египет. Започнах да се замислям за думите и страховете на Ставрула. През Страстната седмица анализаторите на туризма у нас заговориха, че предстои по-слаб сезон и отново сред заплахите бе споменат Египет.

Магазинът за парфюми в Кайро на Мохамед Ал Файед, бащата на загиналия с Даяна Доди Ал Файед СНИМКИ: АВТОРЪТ

Тръгваме към Кайро, Луксор, Карнак, Долината на царете, Хургада, водени от предизвикателството и късмета

да научим за древния

Египет от

египтолозите на

България - проф.

Сергей Игнатов,

доц. Теодор Леков и доц. Емил Бузов, които водят пътуващ семинар на Българския институт по египтология. Чувствам се привилегирована, сякаш световноизвестният археолог Заки Хауас ще ме води из храмовете и гробниците. Оказа се, че и това е възможно. Египетският Индиана Джоунс можел да бъде индивидуален водач из древната история, но по специална заявка и срещу висока цена. Ден преди нас бил в Луксор и в Долината на царете, но не успяхме да го срещнем. Ние обаче сме избрали българските египтолози и тръгваме след тях.

Центърът на Луксор

Египетският туристически бизнес предлага и други привилегировани посещения на заможни туристи. С високи цени и “връзки” давали възможност на изкушените да стигнат в самото подножие на Сфинкса в Гиза и да се снимат точно пред него. Ние обаче го разглеждахме от позволеното място и така забелязах платежоспособни чужденци, влезли в забранената зона с местни водачи, за да се снимат със Сфинска отблизо. Това струвало близо 4-5 хиляди долара, казаха запознати.

В Египет попаднах в паралелен свят. Историята, забележителностите, пирамидите, уникалните колони в храма в Луксор, началото на Пътя на сфинксовете, който ще бъде 4-километров - всички тези древни чудеса поглъщат една част от съзнанието. Реалният живот обаче не може да остане незабелязан. Двата потока от впечатления носят различни емоциии, сякаш си едновременно на две планети. Осмисляйки видяното в Египет, ми се струва, че те скоро няма да се срещнат.

Каменоделци на прочутия алабастър показват как се дялат фигурите на фараони, сфинксове и богове.

Собственикът на туристическа фирма, която е наш домакин в Египет, Ясер Халед пътува с нас през цялото време. Питам го за предстоящите избори и кандидатурата на сегашния президент Сиси, чиито портрети са навсякъде из градовете. Отговорът ме изненадва - той е добър президент, защото идва от армията. А това означава, че в Египет ще има сигурност. Сигурността е най-важното за туризма ни, казва Ясер. И Мубарак беше човек от армията и затова по негово време туризмът се развиваше добре. Продължавам да любопитствам - защо в Кайро има толкова много недовършени и необитаеми блокове. Стърчащата арматура от недостроените плочи боде погледа на чужденеца. А и магистралата, минаваща през Кайро, е издигната на високи стълбове и дава пълна картина за изоставените сгради. Според Ясер арабската революция е отнела възможността на мнозина да довършат започнатото, свършили са парите, не могат да извадят документи и т.н. А слуховете говорят, че

сградите не се

завършват, за да не

се плащат данъци

Затова в някои строежи изведнъж се вижда съвсем обитаем долен етаж.

Тук е “офисът” на нашата мисия - египетският адрес на Българския египтологически институт.

Че сигурността е най-важна за туризма, се убеждавам на всяка крачка. Представители на египетската туристическа полиция ни придружават навсякъде. Облечени са в почти еднакви ленени костюми, а оръжието им не се вижда отдалеч. Стоят около нас, когато слизаме от автобуса и биваме заобиколени от настойчиви продавачи на всички видове сувенири, карти, кърпички, шалове. Не се намесват в пазарлъците, но всяват респект. Други полицаи, вече униформени, виждаме навсякъде из забележителностите. Техните “узита” са или на кръста, или в ръцете и хич не ги крият. Като пацифистка гледах да стоя по-далеч от оръжията им, макар да разбирам защо са там. Влизането на автобуса във всеки туристически обект или населено място става през зигзагообразни заграждения и издигнати части от пътя. Под специални навеси са паркирани военни джипове, големи защитни щитове, а униформените стоят на пост. На повечето места те изглеждат леко лениви и не много активни и бдителни, но слава богу, не се налага да ги видим какви са в действие.

Арафат - екскурзоводът по река Нил

Пътуваме с автобус от Луксор към Хургада през пустинята. Гладката магистрала на места прорязва жълто-кафявите хълмове, оцветени тук-там от известния розов гранит. Но сякаш сме сами на пътя. За 6 часа срещаме само няколко камиона и коли. Самотата ни има обяснение - автобусите с туристи имат разрешително да се движат по точно определен маршрут. Явно нашият е бил само за чужденци. Спираме на добре уредено място за кафе (доколкото топлата напитка отговаря на представите ми за кафе), с прилична тоалетна, магазин на открито за “оригинални” шалове от най-скъпите световни марки. Наоколо можем да снимаме срещу заплащане две изцяло забулени жени на бедуини с малко козле в ръцете, разхождащи магаре. Парите, които местните очакват от туристите, са нищожни - 1-2 долара или равностойността в египетски паунд. Станахме участници и в трогателно тъжни гледки, когато местните деца се радваха истински на подарените бонбони, химикалки и други нищо неструващи предмети. Жалко, че не носехме повече… Понякога купувахме нещо от тях само за да им дадем някой долар. Натъжавахме се, но какво друго можем да направим.

Такива камиони, натоварени със стока, се движат често из Кайро.

Хотелите в Египет са прилични, в Луксор има дори отлични. На входа няколко служители отговарят за проверка на багажа. Но в повечето случаи проверка няма, рамката на скенера стои като входна арка. Обслужването е добро, с изключение на хотелите тип “социалистически, Балкантурист” в Хургада. Там сервитьорите са по-отегчени и от колегите си в България преди години. Храната е в изобилие, но качеството - не толкова. Храненето на улицата е риск. Всичко е на показ, незащитено от дебелия слой пустинен прах, покриващ дори клоните на палмите.

Но не може да се устои на изкушението на египетския сандвич фалафел, доста различен като вкус от това, което купуваме в България. Правят го от бакла, за разлика от преобладаващия у нас сирийски, който е от нахут.

След унищожаването на няколко десетки фалафела мога смело да препоръчам тази улична храна, независимо от вида и хигиената на сергиите. Все пак всичко минава през огън.

Луксор е мястото с най-много изкушения за почитателите на египетската история. На източния бряг на Нил са храмовете, на западния - гробниците. Тук е Музеят на Луксор, създаден от американци, в който човек вижда изумителни експонати. В залите има специални витрини с предмети, открити от сега работещите чуждестранни експедиции в Долината на царете. Нашите водачи из музея, българските египтолози, се надяват някой ден тук да има и витрина с находки от гробницата, разработвана от тях. Желаем им го от сърце.

Въпреки това струпване на забележителности и възможностите, които река Нил предлага, в Луксор туризмът е в застой. Десетки огромни хотели, круизни кораби и сгради с надписи mall или shop са затворени. Арафат е нашият лодкар, с когото се разхождаме по Нил. Работи към хотела и

получава заплата от

1000 египетски

паунда месечно

(около 100 лева)

Камион, натоварен с огромно количество банани

Казва, че Арабската пролет е стопирала туристите и е повлияла лошо на бизнеса. Преди революцията правел по 15 курса на ден с лодката. Сега ние бяхме първите му клиенти от 3 дни. Не пуши, защото в противен случай би харчил цялата си заплата за цигари. Има 3 деца и би искал те да завършат училище. Но не харесва държавните училища и смята, че добро образование се получава само в частните. Самият той е напуснал училище на 9-годишна възраст, защото баща му починал и трябвало да се грижи за семейството. Преместил се от Асуан в Луксор. Оплаква се от много високата цена на тока. Но въпреки несгодите не изглежда нещастен. Готов е да ни разведе из града, за да усетим “неговия Луксор”, качени на мотора му. Казва нещо, което чух и от други местни. “Аз ще ти помогна и ти ще ми помогнеш.” Освен философия това е отговорът, когато питам за цената на нещо предлагано. Така Арафат определи и цената на личното си екскурзоводство. Отказахме, защото моторът му беше твърде малък за трима. Преди да се разделим, го попитах за най-задавания от България въпрос:

Има ли крокодили в

Нил? Не, няма,

видях с очите си. Построяването на Асуанския язовир спряло крокодилите и те останали в Судан, разказва Арафат. А нашите водачи добавиха информацията, че египетските власти са започнали програма за възстановяването на популацията на крокодили в Нил.

Типичен египетски пазар

Изключително популярната река Нил наистина дава живот по двата бряга. Огромен процент от близо 100-милионното население на страната живее край реката. Там са оризищата, зеленчуците, банановите градини, житото, захарната тръстика. Хората изкарват средно по две до три реколти. Видях как всяко парче земя край Нил се обработва на ръка. Почти не забелязах селскостопанска техника, трактори или друга механизация. Колкото до самата река, край Луксор тя не е толкова широка, колкото очаквах.

Дунав е много

по-голям, както

би казал шопът

Нил е разделен на множество канали в продължение на километри и край тях естествено са се появили селища, теснолинейка за превозване на продукцията, къщи и… много боклуци. Египет има проблем със сметосъбирането. Видях един доста допотопен камион за боклук, в който почти ръчно разтоварваха препълнени кофи. Но основното място за пликчетата, бутилките, хартиите, парцалите и гумите са бреговете на реката. Помислих си, че ако целият този отпадък стигне до делтата на Нил, тя със сигурност ще се запуши. Гледката на несъбраните боклуци не допринася и за добрите впечатления на туристите.

Центърът на Луксор

Малко по-чисти и озеленени с цветя са комплексите в Хургада, червеноморският курорт на Египет. Но там местното и типичното се е загубило в познатия туристически продукт “ол инклузив” - басейни, ресторанти, хотели, плажове с чадъри и шезлонги. Една от разликите със Слънчев бряг например са табелите, че е забранено запазването на шезлонги. Няма и чак толкова много сергии. Онова, което си заслужава да опита човек в Хургада, е гмуркането в Червено море. Пътуването с лодките, които предлагат това приключение, е добре уредено, екипажите са любезни, а гледката на корали и разноцветни риби изненадва и очарова и най-недоверчивите. Но гмуркането също е придружено от мерки за сигурност.

Двама плувци

(вероятно сътрудници

на туристическата

полиция)

съпровождат туристите дори и под водата, като внимават някой да не се отдели и да си вземе парче корал. Освен че е опасно, това е забранено и наказуемо. За по-големи парчета туристът е заплашен дори от затвор.

Какво още не бива да се пропуска в туристическия поход в Египет? Парфюмериен магазин в Кайро, собственост на фамилията Ал Файед, е също нещо като забележителност. Тук всяка капка е “уникална, носи вечна младост и здраве” според обяснения на рускинята модераторка. И, разбира се, всяка капка ще бъде продадена само на нас с огромна отстъпка. Много изобретателни са и каменоделците в малък цех за предмети от алабастър - най-популярния камък в Египет. Десетината мъже знаят, че ще идва българска група, и няколко пъти споменават Булгария в кратката литературно-музикална сценка, която са подготвили. Не мога да отрека, че е много атрактивно, и си тръгвам от това място с няколко алабастрови фигурки. Те ще бъдат спомен за двата свята, които видях в Египет.

Древният - необясним и възхитителен, и днешният - интересен, но по различен начин.