Африканските лидери поставиха началото на зона за свободна търговия на континента, която, ако се окаже успешна, ще обедини 1,3 милиарда души, ще създаде икономически блок на стойност 3,4 трилиона долара и ще възвести в нова ера на развитие.
След четири години преговори през март бе постигнато споразумение да търговски блок на 55 държави. Споразумението очерта пътя за срещата на върха на Африканския съюз вчера в Нигер, където Гана бе обявена за страната, в която ще бъде централата на бъдещата търговска зона. Проведоха се и дискусии за това как точно ще работи блокът.
Надеждите са, че Африканската континентална зона за свободна търговия (African Continental Free Trade Area -AfCFTA), най-голямата от създаването на Световната търговска организация през 1994 година - ще отприщи отдавна спъвания икономически потенциал на Африка, като насърчи вътрешно-регионалната търговия, укрепи веригите на доставки и разпространи натрупания опит.
Очите на света са обърнати към Африка, каза египетският президент и председател на Африканския съюз Абдел Фатах ал Сиси на церемонията по откриването на срещата.
"Успехът на AfCFTA ще бъде истинският тест за постигане на икономически растеж, който ще превърне в реалност мечтите на народите ни за благосъстояние и качество на живот", каза той.
Африка има доста да наваксва - нейната вътрешно-регионална търговия представлява едва 17% от износа през 2017 година спрямо 59 % в Азия и 69 % в Европа. Освен това Африка пропусна икономическия бум, който преживяха другите търговски блокове през последните десетилетия.
Икономистите посочват, че остават значителни предизвикателства, включително лоши пътища и железопътни линии, големи райони на вълнения, прекомерна бюрокрация по границите и корупция, които спъват растежа и интеграцията.
Членките на зоната се ангажираха да премахнат митата за повечето стоки, което ще увеличи търговията в региона с 15-25% в средносрочен план, но тя би нараснала над два пъти, ако тези останали проблеми бъдат решени, сочи оценка на Международния валутен фонд (МВФ).
В доклада си от май МВФ описва зоната за свободна търговия като потенциален "икономически решаващ фактор", подобен на далия тласък на растежа в Европа и Северна Америка. Същото време обаче Фондът отправя и предупреждение.
"Само намаляването на митата не е достатъчно", се посочва в документа.
Разнопосочни интереси
Африка и без това вече разполага с голям брой конкуриращи се и припокриващи се търговски зони - ECOWAS на запад, EAC на изток, SADC на юг, COMESA - на изток и юг.
Само че единствено EAC, движена предимно от Кения, отчита значителен напредък към общ пазар на стоките и услугите.
Тези регионални икономически общности ще продължат да търгуват помежду си както сега. Ролята на AfCFTA е да либерализира търговията между тези страни членки, които не са в същата регионална икономическа общност, каза Труди Хартценберг, директор на Tralac, южноафриканска организация за търговско право.
Потенциалната мощ на зоната получи тласък във вторник (миналата седмица), когато Нигерия, най-голямата африканска икономика, се съгласи да подпише споразумението на срещата на върха. Бенин след това също се съгласи да се присъедини. 54 от 55-те държави на континента вече подписаха, но само около половината са ратифицирали документа.
Една от пречките в преговорите ще бъдат противопоставящите се мотиви на страните.
За недиверсифицираните, но сравнително развитите икономики като Нигерия, която разчита изключително много на петролния износ, ползите от членството вероятно ще бъдат по-малки, отколкото за другите, казва Джон Ашборн, старши икономист, отговарящ за нововъзникващите пазарни икономики в Capital Economics.
Нигерийски представители изразиха притеснения, че страната може да бъде залята от евтини стоки, подкопавайки усилията за насърчаване на затрудненото местно производство и за растеж на селското стопанство.
От друга страна южноафриканските производители, които са сред най-развитите в Африка, биха могли бързо да се разширят извън обичайните си износни пазари на пазарите на Западна и Северна Африка, което ще им даде предимство пред производителите от другите страни, каза Ашборн.
Президентите и на двете страни присъстваха на срещата на върха.
Огромната разлика в икономическата позиция на страните е друг усложняващ фактор в преговорите. Нигерия, Египет и Южна Африка представляват над 50 % от общия брутен вътрешен продукта на Африка, докато шестте африкански суверенни островни държави представляват около 1%.
Ще бъде важно да започне преодоляването на тези различия, да се гарантира приемането и успешното прилагане на специални и различни мерки за най-слаборазвитите страни, каза Лендри Син, изследовател към Инициативата за африкански растеж на Brookings Institution.
На срещата на върха бе дадено началото и на система за дигитални разплащания за зоната и на инструменти, които ще регулират правилата за произхода на стоките и митническите облекчения, а освен това има инструменти и за премахване на немитническите бариери в търговията, съобщи Африканският съюз.
/БТА/
