Едва 7 на сто от жилищата в България отговарят на съвременните изисквания за топлоизолация, защото или са санирани, или са построени след 2005 г., когато строителните стандарти вече са изисквали топлоизолация. Това се казва в публикуван в четвъртък от МРРБ доклад за политиките и мерките, които трябва да се предприемат за повишаване на енергийната ефективност на жилищния фонд. Той е изготвен от “Българо-австрийска консултантска компания” АД по поръчка на регионалното министерство.

Според доклада у нас в момента от саниране се нуждаят 703 978 жилищни сгради от общо 1 365 898. Това не означава, че всички останали са наред - за 25% от жилищните сгради санирането е невъзможно и ненужно, защото това са постройки от кирпич, камък или дърво, или са толкова амортизирани, че няма смисъл да се влагат пари в тяхното обновяване.

Най-лесно според авторите на доклада ще се санират еднофамилните къщи и до 2030 г. 42% от обновените в енергийно отношение жилища ще бъдат именно такива сгради. Причината е, че те са собственост на едно лице и тяхното обновяване най-лесно може да се финансира. Останалите са обща етажна собственост и постигането на съгласие е много трудно.

В доклада се предлага държавата да създаде множество различни мерки за финансиране на санирането, които да са съобразени с доходите на хората и за социално най-слабите то да е безплатно.

Една от идеите например е част от средствата, които сега държавата плаща на най-бедните под формата на енергийни помощи, да се насочи към енергоспестяващи мерки. Изчисленията обаче показват, че само тези пари няма да бъдат достатъчни. В момента целевите помощи за отопление са средно 465,90 лв. за един отоплителен сезон за едно семейство, а за саниране на жилище от 75 квадрата са необходими 9375 лв. с ДДС. Затова докладът препоръчва да се впрегнат и местните власти, които да подпомогнат неплатежоспособните.