Толкова евтини не са били от близо 3 г.

Значително поевтиняване на горивата у нас се очаква до края на седмицата след срива на петрола в понеделник.

Според анализатори цените на масовия бензин А-95 и на дизела ще паднат до 2-2,05 лв. за литър по големите вериги. По малките бензиностанции цените ще са още по-ниски. Всъщност част от тях вече са започнали с намаленията и в някои градове цените на бензина и дизела са в рамките на 1,80-1,85 лева. На повечето места обаче са в рамките на 2 лева.

Справка в специализирани сайтове показва, че това са най-ниските котировки от близо три години насам. За последно горивата са били под 2 лева в началото на септември 2017 г.

Причина за рязкото сваляне на цените е сривът на петрола на международните пазари. В понеделник котировките паднаха с над 20% и стигнаха под 37 долара за барел.

В петък по време на срещата на страните производителки от ОПЕК+ Саудитска Арабия не успя да убеди Русия да подкрепи намаляване на производството на петрол до края на годината. Това трябваше да задържи спада на цените, които се движат надолу заради коронавируса и опасенията за спад на икономиката заради него.

След разрива Саудитска Арабия обяви през уикенда, че намалява цените на своя петрол и възнамерява да увеличи добива, което предизвика срива в котировките.

Компанията “Сауди Арамко” предложи безпрецедентни отстъпки за Азия, Европа и САЩ, за да убеди рафинериите да използват саудитски нефт. Според Bloomberg от Рияд били готови да увеличат производството до рекордните 12 млн. барела на ден, а в момента е под 10 млн. Съединените щати са номер едно с ежедневно производство от 13,1 милиона барела, следвани от Русия с 11,3 милиона барела.

Повечето анализатори са на мнение, че ценовата война е автогол за ОПЕК, но от полза за останалите държави.

Ако цената на петрола остане под 50 долара, това е положително за световната икономика, защото потребителите ще спестят разходи. Повечето европейски страни ще се възползват, тъй като те са вносители на петрол. Разклатената от коронавируса китайска икономика също може да бъде стабилизирана от ниските цени на петрола.

Повечето експерти посочват, че сегашната криза наподобява решението на Саудитска Арабия да наводни пазара на петрол през 1985 г. Това в крайна сметка спомогна за ускоряването на разпада на Съветския съюз.

Саудитска Арабия има предимство при разходите - за добива на барел нефт тя харчи по 2,8 долара, докато другите основни играчи - САЩ и Русия, дават съответно 16 и 20 долара.

Но от друга страна, раздутите разходи на Рияд се нуждаят от цена от над 80 долара за барел, а такова ниво не е виждано от много време. А Русия успява да върже бюджетния баланс при близо 42,40 долара, а САЩ с 44 долара за барел.

При сегашните цени всички губят. Ето защо очакванията са кой от тримата основни играчи ще издържи най-дълго и ще може да поддържа бюджетен дефицит, без да рискува затъване в дългова криза.

Разпродажби и срив на борсите

Ценовата война с петрола доведе до срив на борсите в цял свят. При отварянето на търговията в Ню Йорк в понеделник имаше спад от 6% на основните индекси. Дори сделките на “Уолстрийт” бяха спрени за 15 минути заради масовите разпродажби на акции.

Подобно бе положението и на пазарите в Азия и Европа, където основните индекси също паднаха с между 6 и 8%. България не остана изолирана и дори на нашата борса загубите бяха по-големи, след като индексът SOFIX падна с 9,33% по обяд.

Кризата не подмина и криптовалутите, които също поевтиняха. Биткойнът се обезцени в понеделник с 16% до около 7879 долара. Bloomberg Galaxy Crypto Index спадна с 14,92%.

Смятаните за сигурно убежище по време на криза благородни метали също загубиха, но доста по-малко в сравнение с останалите активи. Златото поевтиня минимално с 0,4% и се задържа над 1665 долара. При среброто и платината загубите бяха по-осезаеми - съответно 2,15 и 3,8 на сто.