Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП)предлага набор от мерки, чрез които капиталовият пазар да помогне за преодоляване на икономическите ефекти от пандемията, съобщиха от БАЛИП.
С мерките ще се осигури финансиране за малките и средните предприятия /МСП/, ще се подпомогне здравната система и ще привлекат свеж финансов ресурс в държавния бюджет, като товарът на антикризисните мерки в страната се сподели и от други източници.
БАЛИП предлага да се създаде Здравен холдингов фонд, който да обедини държавните болници в холдингово дружество. То може да привлече инвеститори както с дълг, така и с капитал.
Целта е, както веднага да се отговори на нуждите на здравния сектор (спешна ликвидна линия за предпазни материали, тестове и допълнително оборудване), така и да се подкрепи дългосрочната сигурност в сектора и по-добрата му обезпеченост срещу бъдещи сътресения.
Механизмът на финансиране може да е двупластов: бърз конвертируем дълг сега, осигурен от държавата, международни финансови институции и капиталовите им поделения от ранга на Световна банка, ЕВБР, ЕИФ, ЕИБ и големите местни инвеститори (пенсионни, взаимни и алтернативни фондове, банки, застрахователи, заможни хора, ИТ и др.), който с конвертирането си в капитал да превърне сектора в публично търгуем фонд. След 1-2 години този здравен фонд ще може да се предложи за търговия на чужда борса като Франкфуртската и се търси допълнителна капиталова инжекция заедно с частично осребряване за държавата и местните инвеститори чрез привличането на чужди инвеститори, предлагат от БАЛИП.
Асоциацията подкрепя решението на правителството да финансира засегнатите дружества чрез Българската банка за развитие /ББР/ - мярка, която се прилага от повечето европейски държави. ОТ БАЛИП искат тази мярка да важи и за публичните дружества търгувани на Фондовата борса и включени в борсови индекси.
Капиталовият пазар е подходяща алтернатива на държавния бюджет - както чрез дългово финансиране, така и чрез продажба на акции от държавните дялове на съответните компании (най-вече, но не само в енергетиката), посочват експертите от асоциацията. Институционалните и частни инвеститори от България и света разполагат с нужния ресурс, за да финансират тези проекти, ако те са правилно структурирани, твърдят те.
Държавата може да се създаде специален Фонд за икономическа стабилизация /ФИС/, който да финансира структуроопределящи за икономиката компании срещу дялово участие с гарантирано връщане на ресурса през дивиденти, обратно изкупуване или търгово предложение от собствениците на компаниите. Може да се създадат отделни секторни пулове /енергетика, мини, машиностроене, автокомпоненти, туризъм, финанси и др./ с ключово значение за дългосрочния просперитет на България.
Средствата за фонда могат да се осигурят както от допълнителна капитализация на ББР, така и от допълнителен ресурс от държавата през нов публичен дълг; с пари от фискалния резерв и Сребърния фонд (само частично - 5-10 процента от размера им); с частни капитали през пенсионни, взаимни, алтернативни фондове, индивидуални и други институционални инвеститори и накрая - от международни финансови институции и капиталовите им поделения от ранга на Световна банка, ЕВБР, ЕИФ, ЕИБ и др.
Подобен тип държавни фондове са масови в момента. Например, Германия ще създаде такъв за 500 млрд. евро по примера на първия си фонд от 2008 г., с който спаси банковата си система, посочват от БАЛИП.





