Ще има бизнеси, които ще изчезнат, колкото и държавата да им помага

Икономическите сценарии следват медицинските

От края на май трябва да опитаме да продължим живота с максимална активност, но и с ограничения

Имаме най-леките мерки в Европа с изключение на Швеция, отпускането трябва да е внимателно, а не наведнъж

Ако заразата продължи до 2022 г., ще имаме един напълно нов свят

Успехът на Германия е и във високата дисциплина на гражданите

- Г-н Дончев, правителството има ли план за излизане от икономическата криза и какъв е той?

- Правителството има план за определени етапи, като с висока степен на сигурност са само мерките към момента. Следващите мерки са условни, поне от гледна точка на обхват.

В момента опитваме с широк спектър от инструменти - възмездни и безвъзмездни, банкови и извънбанкови, социални и икономически, да вкараме колкото се може повече пари в системата. В момента фирми страдат или заради ограничителните мерки, които им пречат да работят, или защото техните контрагенти в Западна Европа не работят. Живеем в хипотезата, че за тях това е основният проблем и след преустановяването на пандемията те могат да възстановят работата си. Първо се опитваме да помогнем на хората и второ, се опитваме да помогнем на фирмите да не фалират, защото една компания много трудно се създава отново. Тук основната тема е да помогнем на производствените предприятия. Защото един ресторант може и да затвори за месец или два и след отпадането на ограниченията да наеме персонал и готвач и да продължи да работи. Но фабрика се пуска много трудно, един фабричен работник, за да го обучиш да работи дори и ако е с подходящо образование, понякога са необходими месеци.

Следващият етап от мерките трябва да е свързан с икономическите шокове след пандемията. Ние предполагаме, че една голяма част от инструментите, които има в момента - кредити във всички възможни размери, ще се търсят и след това. Основната тема е как ще изглежда икономиката и как ще изглежда светът след пандемията. Задължително трябва да развием широка система за професионално обучение за хора, които си сменят професията и трябва да овладяват нови умения. Но в момента трябва да гадаем какво търсене на работна сила, какви хора от какви сектори на икономиката и в какви нови професии ще трябва да обучаваме.

Добрата новина е, че държавата има ресурс да помага. Към момента на пазара са мерки на стойност не по-малка от 6-7% от брутния вътрешен продукт. При нужда сме в състояние да удвоим обема и обхвата на мерките или съответно да са по-дълготрайни.

В състояние сме

да субсидираме

и социалната

система,

и здравната, тоест те да не работят в обичайния режим да се издържат от осигурителните вноски. И е благодарение на това, че години наред България е водила благоразумна бюджетна политика и влиза в това премеждие от изключително ниски дългови равнища. Това го напомням на всички, които в годините назад искаха да вземаме кредити и да харчим повече пари.

- БАН очерта 3 основни сценария - кризата свършва през май, през лятото или продължава дори до края на годината. Правителството по кой от тях работи?

- Ние на ден следим десетки анализи, изготвени както от български учени, така и от всички най-сериозни звена в света. За съжаление, това, което се случва в момента, е толкова непознато, че има ужасно разминаване в прогнозите. Най-оптимистичните са, че при затопляне на времето през лятото ще спадне броят на заразените и оттам ще може да има по-сериозно охлабване на противоепидемичните мерки и дефакто ще имаме бързо възстановяване на икономиката. До сценарии, в които на нас ще ни се наложи да живеем дълго време с тази заплаха. Икономическите сценарии следват медицинските, защото те предполагат абсолютно различни системи за функциониране на икономиката и изобщо за функциониране на обществото.

Много ми се иска да е истина този анализ, че с топлото време ще имаме стръмно слизане на броя на заразените в Европа и последният заразен човек на Земята ще бъде в началото на август някъде в южното полукълбо.

Но трябва да сме готови и за другите сценарии. Което означава от един момент нататък, някъде от края на май, да опитаме да продължим живота с максимална активност и умни ограничителни мероприятия - социално дистанциране, маски и пр.

Икономическите модели при всяка от тези ситуации са различни, но във всеки случай не очакваме да пострада производството на хранителна продукция и земеделието, защото от това безспорно ще има нужда на пазара. Но спадането в производството и търговията с останалите стоки, услугите, местата за забавление, туризма ще се случи. Вероятно ще има обаче ръст на други индустрии, свързани с изработването на предпазни средства, на фармацията. И това вече се случва.

Въпреки икономическия шок ние имаме десетки фирми, които се преориентираха и произвеждат това, което се търси както на българския, така и на международния пазар. България вече е в състояние да изнася защитни средства.

- А изнася ли?

- До десетина дни предпазните костюми и маски ще са задоволили напълно българския пазар и част от компаниите ще започнат с износа. Буквално за дни компаниите мобилизираха мениджмънта, научната мисъл и преориентираха производството си. Същото се случва и във фармацията, като

български

фабрики започват

да произвеждат

медикаменти,

за които е известно, че дават положителни резултати. IТ секторът след кризата ще е даже по-силен. Досега дори при наличието на електронни услуги не само държавни, но и в частния сектор много хора не желаеха да ги ползват. Сега, останали вкъщи, само за седмици се научихме да правим стотици неща онлайн и това ще продължи да се ползва. И заради това IТ браншът ще си увеличи дела, а българските кадри са изключително подготвени и гъвкави, за да реагират на ситуацията. Ще има обаче и бизнеси, които ще изчезнат, колкото и държавата да им помага и е спорно дали въобще трябва да им се помага дългосрочно.

- А как определяте кои са тези бизнеси и съответно да им помагате или не?

- Това е тема за след пандемията, сега помагаме на всички и целият спектър от мерки е отворен за всеки. Включително и мярката на Министерството на икономиката за бързи грантове за ликвидност до 10 000 лева. Но моето очакване е Европа да вземе решение да има един стратегически резерв от индустрии на собствена територия, за да може при криза да не е зависима от внос. Очаквам

ЕС да вземе

решение тези

възлови

индустрии да

се развиват на

нашата територия - машиностроене, фармация, текстил...

- Докато чакаме европейско решение, България опитва ли се да търси и привлече такива компании да инвестират тук след пандемията? Появиха се анализи, че всъщност заради този процес на завръщане от Азия страните от Източна Европа могат да излязат печеливши от кризата.

- Печеливши не зная дали ще сме, но имаме повече шансове. Най-важното е, че досега няма данни нито един от сертифицираните инвеститори в България да е заявил, че се отказва от инвестицията си. Което означава, че поне в средносрочен план бизнесите или са оптимисти, или считат, че България е добра дестинация за тях дори във времена на икономически турбуленции.

- Обмисляте ли въвеждането и на нови краткосрочни мерки за подпомагане?

- В момента обхващаме микропредприятията с до 15 души персонал. Те ще могат да получат между 3 и 10 хил. лв. на базата на един формуляр. Няма да пишат сметки и планове. Мярката е качена за обществено обсъждане и е част от пакета от онези 873 милиона, които препрограмираме. Тази мярка, която е на стойност 175 млн., може лесно да стане 275.

Редно е да има мерки и по отношение на по-големите. Но тук трябва да сме много таргетирани, за да подпомагаме тези големи предприятия, които имат потенциала утре да теглят икономиката напред, да генерират заетост и да създават продукт. Не можем да помогнем на всички. В момента анализираме на кои да помогнем, но тази мярка ще бъде приложена чак на границата между края на епидемията и икономическите шокове, които идват след това.

- България има ли възможности и сили да издържи този танц с пандемията до 2022 г., за когато са засега най-песимистичните сценарии?

- Този вариант вече предполага драстична промяна на качеството на живот. Това е един свят, който ние не знаем как ще изглежда, в който сигурно за да влезеш в някоя сграда, високотехнологични устройства ще мерят температурата, влажността на кожата и какви ли още не неща. Това ще е свят на изолирани и подозрителни хора с маски, в който не се здрависват. Такъв свят ни е трудно да си го представим социално как изглежда, не зная как можем да си го представим икономически.

- Имате ли представа каква част от икономиката на България в момента не работи заради мерките? Все пак една от основните критики срещу правителството е, че няма планиране на облекчаване на мерки.

- Първо, мерките в България са едни от най-либералните в Европа с изключение на Швеция. Но ги въведохме рано за разлика от останалите, които въведоха много по-драстични мерки, но на по-късен етап. Сега те водят разговор дали да отварят малките магазини за хранителни стоки, а в България не са затваряни. Те водят разговор дали да пускат строителството, селското стопанство, магазините за техника и какво ли още не. Ние не сме затваряли нищо. Имаме пакет от мерки в едната или в другата посока - разхлабване или затягане. Но няма вариант, дори при много добри данни, всички мерки да отпаднат отведнъж. Това ще се случва поетапно, като критерият ще е коя мярка крие най-малко рискове от предаване на заразата. Съзнавам, че е тежко, че хората в София искат да се качат на Витоша, имат нужда да ходят по парковете, да излязат на слънце, да се разходят с децата си. Тежко е ограничаването на правото на свободно движение, но в момента няма друг механизъм, който да ни гарантира в голяма степен неразпространение на заразата. По-конкретни решения може би ще могат да се вземат след Великден, когато ще са ясни и резултатите от масовото тестване. Но засега то не потвърждава фолклорното убеждение, че всички сме изкарали вируса и не знаем. Това, което четох за стадния имунитет, очевидно е доста спорна мярка и във всеки случай не важи за всички видове заболявания. Едва ли някой би могъл да разчита на стаден имунитет при СПИН или друга болест с по-тежки нива на смъртност.

- Как ще бъде заздравена и променена здравната система оттук нататък? Германия се дава като пример за всички останали заради големия брой лекари и легла.

- Ако погледнем данните за осигуреност с болнични легла, България е на второ място след Германия в ЕС. Така че нещо, което винаги е било критикувано - големият брой болници и легла, сега може да се окаже предимство. Това, което обаче се сочи като пример в Германия, не е само бройката, но и качеството. Очевидно тя разполага с много добре подготвен медицински персонал, много високо качество на апаратурата в болниците, но и изключително висока дисциплина на гражданите.